Официално излезе албумът на PARADISE LOST

Tragic Idol на британците Paradise Lost излезе официално вчера. На този адрес днес се стриймва новият албум.

От началото си през 1988 г. и първия им официален албум от 1990 (LostParadise) групата се разкъсва между възходи и спадове, които започват реално през 1993 с излизането на четвъртия им албум Icon. Той разкрива Paradise Lost като банда, която може да предложи много повече от характеризиращия ги до този момент дуум-метъл саунд и води до Draconian Times от 1995 г. – албум, който и до ден днешен се счита за емблема на готик метъла. Големият международен пробив, който групата прави с тази продукция, е последван две години по-късно от лек електронен уклон с One Second, който замъглява и обърква колективното съзнание на преданата фен база на Paradise  Lost, но им печели нови последователи. Бандата прави грандиозно завръщане към корените си със Symbol Of Life от 2002 г. С всеки следващ албум любимите им дуум-готик елементи стават все по-мрачни и все по-силни и всеки път расте любопитството в каква посока ще се развие истинското завръщане на Paradise Lost.

 Няма да излъжем, ако кажем, че новият албум на бандата, Tragic Idol, е албумът, който феновете на ерата на Icon и Draconian Times чакат ог години!

 Записан в The  Chapel  Studios  в  Lincolnshire,  Англия, с вокали, изведени във Fascination Street Studios в Orebro, Швеция и продуциран, миксиран и мастериран от Jens Bogren (OPETH, BORKNAGAR), Tragic Idol е албум без цензура, който според китариста Greg Mackintosh, е „повлиян повече от класическия и дуум метъла, отколкото от каквото и да е друго”. Водещото парче ‘Solitary One’ и закриващото, траурно ‘The Glorious End’ илюстрират това твърдение с доближаването си до разбиващия дуум саунд, докато тежките рифове на ‘Crucify’, ‘To The Darkness’ и ‘In This We Dwell’ изкарват Paradise Lost извън готик реалността, като същевременно изтикват в ъгъла противниците на жанра. Това е общата линия на Tragic Idol: до всяко дуум-ориентирано парче стои песен, заредена с традиционни метъл рифове и китарни сола – истински празник за всеки, който обожава за бъде засипван от китарни водопади.

 Във времена, в които често готическият метъл е определян по това доколко вокалистът може да имитира великия Peter Steele (TYPE O  NEGATIVE),  вокалът на Paradise Lost, Nick Holmes атакува с разнообразие и агресия, които вдигат летвата за новоизгряващи звезди на сцената и за ветерани, стремящи се да се превърнат в готик герои.

 Текстовете на Holmes са традиционно мрачни и интроспективни и Tragic Idol не е изключение от това. Няма стихове за фентъзи и фолк метъл приказки, няма романтични разкази за момчето, което срещнало момичето. Той избира да се фокусира върху дълбините на заобикалящата ни груба реалност.

 „Написах много за истината и честността.”, казва Holmes и допълва: „Имаме песен, наречена ‘Honesty In Death’ и първоначалните ми идеи бяха за това колко обикновени прави хората смъртта, колко незначителни са проблемите ни. Това те кара да осъзнаеш кои са истински важните неща в живота.”

 А по въпроса за името на албума, Tragic Idol е най-подходящото заглавие за проект, занимаващ се със съвременното общество, което по принцип вярва, че всичко, което блести, е злато. Заглавното парче е класически пример за това каква е гледната точка на Paradise Lost за живота и изстрелва основното послание:

  „Той е за красотата и невинността на младостта”, казва Holmes за Tragic Idol. „Ласкателството изяжда човека и го прави грозен отвътре, кара го да вярва в собствената си значимост над останалите, неосъзнавайки свята незначителност и ирелевантност в голямата схема на нещата.”

 Като цяло Tragic Idol не е дългоочакваното завръщане на Paradise Lost към първоначалната им форма. Това е саундтрак, вдъхновен от живота, който действа като добре премерен ритник в лицето.

 PARADISE LOST – Tragic Idol

 1. Solitary One

 2. Crucify  

 3. Fear Of Impending Hell

 4. Honesty In Death

 5. Theories From Another World

 6. In This We Dwell

 7. To The Darkness

 8. Tragic Idol

 9. Worth Fighting For

10. The Glorious End

Bonus tracks for Ltd. Edition:

 1. Ending Through Changes

 2. Never Take Me Alive 

 

PARADISE LOST са:

Nick Holmes – вокали 

Greg Mackintosh – соло китара 

Aaron Aedy – ритъм китара 

Steve Edmondson – бас китара 

Adrian Erlandsson – барабани

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото