O. каква вечер с O. Children !
Понякога се случва така, че след преглед на бъдещите ти планове, се очертават само досадни задачи, малко време за почивка и една голяма гадна скука. Но, за щастие, една далечна дата, на която ще се случи нещо специално, може да те крепи през цялото това време. Вярвам, че 19-ти февруари е била точно една такава за повечето от хората, които решиха да дадат шанс на младите O. Children. Някои от посетилите съвсем отскоро бяха запалени по музиката им и е прекрасно, че все пак бяха там като не по-малко отдадени фенове.
Voyvoda имаха тежката задача да открият събитието, защото най-вероятно те са от малкото групи, които биха паснали на подобна атмосфера. Електроненният звук и силните викове някак напомнят за извратена метъл версия на Joy Division и …And Also The Trees, което за някои е добре, за други – не толкова, но не видях някой да ги замеря с бутилки, така че бяха сравнително добре приети. Иначе за първи път ми се случва българската подгряваща банда да има повече и по-богат мърчандайз, но да се надяваме, че най-бързите се радват на тениските на втория албум на британците “Apnea „. Важното е, че това се случи не защото няма, а защото всичко е било разпродадено на предишните концерти!
Вълнуващата част започна малко след 21.30ч. – кратък поздрав, последван от първите така разпознаваеми секунди на “Malo”. В залата имаше около 400 човека, на които не се полагаше и секунда почивка в продължение на час и половина. Най-прекрасно щеше да бъде, ако бяхме чули целите два албума, но хубавото е, че бяхме доста близо то това. Противно на очакванията ми това да бъде едно кротко събитие, на което всеки да потъне сам в себе си и своята малка депресия, всички подскачаха, пляскаха и танцуваха в транс като една голяма вълна, изградена от частици, мислещи и чувстващи еднакво. Концертът беше страхотен повод да създадеш нови запознанства и да се почувстваш щастлив, че все още не си единственият човек, който търси нова музика и неуморно иска отчаяно да се влюбва в нови изпълнители. А и не мога да отрека, че в творчеството на O. Children се преплитат и самота, и много жив ритъм, но и малка доза романтика. Неизбежно е, като имаш предвид ексентричния вид на фронтмена и безкрайно дълбокия му глас.. Да се чуди човек откъде го вади, при положение, че е такъв слабичък. Басистът и китаристът бяха не по-малко симпатични със строго закопчаните догоре ризки и поклащащи се в един и същ ритъм. Разбира се, не останаха сериозни за дълго, защото реакцията на всички в клуба беше толкова топла, че лесно ни се довериха и ни подариха усмивките си. Няколко човека дори се опитаха да правят пого пред сцената, което вече беше изненда. За финал манипулаторите от сцената ни убедиха, че всички сме индивидуално красиви и превърнаха тази вълна в реални хора, разтапящи се от екстаз, докато последната песен “Radio Waves “ не свърши.
Лично на мен след такъв концерт ми остава просто дълго време да въздишам и да се надявам съвсем скоро да се почувствам по същия начин. Да знам, че това не е бил последният такъв момент, който ще ме крепи и който ще очаквам с нестихващо нетърпение.
Сетлист (скоро ще качим направо снимка):
01. Mаlo
02. Ezekiel’s Son
03. PT Cruiser
04. Swim
05. Dead Disco Dancer
06. Heels
07. I Know (You Love Me)
08. Oceanside
09. Yours for You
10. Fault Line
11. Chimera
12. Lily’s Man
13. Holy Wood
14. Ruins
15. Radio Waves
как успяхте да напишите МОИТЕ мисли? 😀 яко