DannyGoldberg1Мениджърът на „Нирвана” Дани Голдбърг разказва за тежестта на славата, хероиновата зависимост, музиката и семейството на легендата.

Кой е Кърт Кобейн? Сърдит рокаджия, който се превръща в гласа на хилядите, невписващи се в обществото младежи аутсайдери? Или добър познавач на културните трансформации през 90-те, който планира усърдно и изгражда целенасочено имиджа си, актуален до днес? Митовете, които властват около лидера на „Нирвана” повече от двайсет години, разбулва неговият последен мениджър Дани Голдбърг, авторитет от десетилетия в музикалния бизнес отвъд океана. Верен приятел на Кобейн и управител на голяма музикална компания, той се заравя в прашните кътчета на паметта си, за да възроди легендата на страниците на книгата си „Да служиш на слугата. Спомен за Кърт Кобейн”. Последната в света биография на фронтмена излиза на български с емблемата на издателство „Кръг” само няколко месеца след премиерата си на английски език. Новият прочит към живота на една от най-завладяващите икони на нашето време се появява в годината, в която отбелязваме 25-годишнината от съкрушителното му самоубийство.

В началото на 90-те топ мениджърът Голдбърг се съгласява да работи с „Нирвана”, добре приета нова група от ъндърграунд музикалната сцена в Сиатъл. Тогава той няма идея, че лидерът на бандата ще се превърне в поп икона с наследство, вероятно съперничещо си с това на Джон Ленън, Майкъл Джексън и Елвис Пресли. Дани е с Кърт от 1990 до 1994 г., най-впечатляващият период от живота на Кобейн. В този ключов момент албумът Nevermind постига космически успех, който не само превръща „Нирвана” в най-успешната рок група в света, но и изнася пънка и грънджа на световната сцена. По същото време Кърт среща и се жени за Кортни Лав, а връзката им е следена от медиите непрекъснато. Ражда се дъщеря им Франсис Бийн точно в разгара на хероиновия скандал със семейство Кобейн, когато медиите обвиняват Лав, че се е друсала, докато е бременна. Шумно отразената история е най-трудният момент за младата двойка, те са съсипани и огорчени, затварят се все повече и никога не се доверяват отново на медиите. На този фон Кърт се бори не само с бързо придобитата слава, но и с наркотиците, борба, която в крайна сметка ще загуби и ще завърши със самоубийството му.

Голдбърг описва подробно тези турбулентни години. Обяснява с доказателства защо Кортни Лав, до днес обвинявана за хероиновата зависимост на съпруга си, не е виновна за пагубните му навици. Разказва за няколкото интервенции, които близки приятели на Кобейн организират за него, за звездни съветници, опитвали се да му помогнат, за мистериозните му стомашни болки, лекувани с плацебо. Авторът не приписва причините за самоубийството му само на наркотиците, а на нещо по-дълбоко, нещо психическо, с което някои гении като Кобейн се раждат. В книгата той дава своя „разказ предупреждение“: „Не вземай хероин. Не ставай шибан наркоман. А ако си наркоман, положи всички възможни усилия да спреш дрогата. Но дори и наркоманският фактор не е определящ. Съществуват мистерии на съзнанието и духа. С възможното изключение на светците, човешките същества просто не са замислени така, че да разбират всичко за живота и смъртта“.

Голдбърг чертае особеностите на музикалния бизнес от 90-те, но и професионализма на тримата членове на „Нирвана” и особено на лидера – мозъка, който взима всички творчески решения. Кобейн планира внимателно всяка изява на групата пред медиите, създавайки конкретен образ. Дани разкрива интересни факти като например, че фронтменът искал да кръсти албума Nevermind – Sheep („Овце“), а In Utero – I Hate Myself and I Want to Die („Мразя се и искам да умра“).

Авторът засяга и световната инвазия на групата. Влиянието им стига чак до Саудитска Арабия, където цензурират обложки на албумите. Върху пениса на бебето на обложката на Nevermind местният лейбъл изрисувал бяла пелена, а женското тяло на обложката на In Utero било облечено с черна дреха, наподобяваща фередже. Голдбърг потвърждава и че Кобейн е мислил за самостоятелна кариера. Авторът описва подробно и другите битки на певеца извън музиката, свързани с правата на жените и гей обществото, каузи, които издигат Кърт много над типичния мачовски образ на рокаджия.

Освен че разравя собствените си спомени, Голдбърг цитира документи, които досега не са били известни, интервюира семейството и приятелите на Кобейн, както и бившите членове на групата. Книгата не задълбава толкова в депресиите и гнева на певеца, които пресата чопли от години, а прави детайлна рядко срещана картина на творческия гений, състраданието, амбициите и незабравимото наследство на Кърт. Авторът обяснява защо Кобейн резонира до днес дори с поколение, което не е било родено по време на смъртта му. Това е портрет на икона, различна от всички преди нея.

 

За книгата

„Включете тази книга към богатото музикално наследство на „Нирвана” – емоционална равносметка на Голдбърг за Кобейн като негов близък приятел, отишъл си твърде рано, но осезаемо жив на всяка страница от тази забележителна книга.“

Камерън Кроу,

автор и режисьор на „Почти известни”

 

„Не я оставих, докато не я прочетох. Всеки музикален фен трябва да иска тази книга. Всеки фен на „Нирвана” трябва да я има.“

Джоан Джет, рок легенда

 

За автора

Дани Голдбърг е президент и собственик на „Голд Вилидж Ентъртейнмънт”, компания за мениджмънт на артисти. Работил е в музикалния бизнес като личен мениджър, президент на звукозаписна компания, пиар. Той е бивш изпълнителен директор и основател на „Голд Маунтин Ентъртейнмънт“, бивш президент на „Меркюри Рекърдс”, „Атлантик Рекърдс” и „Аър Америка”. Сътрудничи на „Лос Анджелис Таймс”, „Хъфингтън поуст”, Билборд” и много други издания. Автор е на „В търсене на изгубения акорд”, посветена на хипи културата, и още няколко документални заглавия, превърнали се в бестселъри. Живее в Паунд Ридж, Ню Йорк.