NILE – What Should Not Be Unearthed (2015)

Ябадабадуууу! Репликата на радост, типична за Фред Флинтстоун, пасва най-точно на реакцията ми, когато за пръв път изслушах новия албум на NILE. Още с предпремиерата на „Call to Destruction“ бях сигурна, че „What Should Not Be Unearthed“ ще бъде едно от по-добрите произведения за годината.

Колкото по-горещо е навън, толкова по-бърза музика ми се слуша. Не знам защо, но е така. И ето че в последните дни на летни жеги, когато термометърът на терасата удря 37 градуса, на слушалките ми почти им се стопиха лагерите от този NILE. Sorry not sorry, както се казва. Тъпанчетата не са това, което бяха, нито пък перцепцията за дет метъла.
Сигурна съм, че това важи за всеки, опитал се да слуша „What Should Not Be Unearthed“ – веднъж залепиш ли се за този албум, няма земна сила, която да те отлепи от него.

Но Karl Sanders и компания не обогатяват само музикалното битие на човека, напротив. В случай, че не сте разбрали, покрай тях може да се научи много, ако ти е интересно, разбира се. Е, на мен ми беше – и така покрай „Libra Stellae Rubeae“ се закопах в четива за ритуала на Апофис, който изисква… жертвоприношение на девици. Какво по-метълско от това, а?

Та, така. Отплеснах се.

NILE сервират поредната доза директен дет метъл, който разтърсва съзнанието на слушащия (а и него самия – до мозъка на костите), като оставя усещането за изпипана и отрепетирана праволинейност, колкото и странно да звучи това. В „What Should Not Be Unearthed“ слаба и незапомняща се по някакъв начин песен просто няма, място за разочарования – също. Чист, неподправен и очаквано размазващ нов албум, който няма с какво да изненада – нито неприятно, нито приятно. Тъжно, но факт: сюрпризите отдавна не са по вкуса на американския квартет и посоката, по която са поели още с „Annihilation of the Wicked“ се спазва неотклонно.

7/10

Наздраве с едноличния ми фаворит: