Nightmare – Dead Sun

Франция не е сред страните, от които сме свикнали да очакваме качествен европейски хеви/пауър метъл. Изключение на това правило по традиция са неостаряващите Nightmare. И въпреки, че доста позакъсняхме, ето го и задължителното ревю на излезлият преди точно два месеца техен нов албум Dead Sun.
Преди обаче да надникнем в чисто музикалните достойнства на диска, в очите ми се набиват поредните промени в състава. А те този път са повече от сериозни. По-малко от година след излизането на последния им албум The Aftermath през 2014-та, братята Jo Amore (вокали) и David Amore (барабани) обявиха, че спират работата си с единствения останал оригинален член на групата, басистът Yves Campion и напускат лагера. Така съдбата на френските ветерани бе поставена на карта и всичко остана в ръцете на Yves, който бе принуден да вземе бързи мерки, за да спаси ситуацията. За щастие изходът е повече от добър – новите имена в лицето на Olivier Casula (екс-Necrosphera, барабани) и Magali Luyten (Beyond the Bridge, Frameshift, екс- Ayreon, вокали) изглежда доста са освежили обстановката, защото с тяхна помощ Dead Sun се е превърнал в едно от най-сериозните им заглавия въобще.
Смяната на членове винаги е трудна стъпка, особено що се отнася до мястото зад микрофона. Но сега метаморфозата е пълна – вместо често сравняваният с Ronnie James Dio глас на Jo Amore, феновете ще чуват дамските вокали на белгийката (които, между другото, бих оприличил на един по-лек вариант на тези на Angela Gossow в Arch Enemy). Съвсем нормално е в началото да Ви е трудно да приемете подобно нещо, но след като чуете първите две песни от диска Infected  и Of Sleepless Minds ще усетите, че Nightmare са преродени и звучат по-свежо от всякога. Вече няма и помен от традиционното и доскучало хеви/пауър звучене, което изповядваше групата дълги години наред. Сега французите излизат от всякакви рамки, изглеждат по-тежки, по-мрачни и по-модерни от всякога. Новите парчета са по-комплицирани, по-многопластови и по-издържани чисто технически. Запазени са отличителните за пауър метъла запомнящи се припеви и мелодии (Ikarus, Seeds Of Agony, Infected), но в повечето от парчетата са смело надградени от елементи мелодет, траш и дори блек метъл (Inner Sanctum).  Китарната работа също е основно достойнство на това заглавие – Franck Milleliri и Matt Asselberghs добре са се погрижили парчетата да са разнообразни и богати на хващащи мелодии.
Силно Ви препоръчвам да дадете шанс на Dead Sun. Убеден съм, че дори закоравелите фенове на Nightmare ще харесат новото лице на любимата си група. Дори и да сте безпристрастен слушател, тези малко над 50 минути музика си заслужават. Във всеки случай многобройните препратки към музиката на Nevermore сега изглеждат някак по-основaтелни.

iDTemplar 8/10