Metal Hangar 18 « New Wave Of Bulgarian Metal

Здравейте и добре дошли в следващото издание на рубриката ни New Wave Of Bulgarian Metal. Този път ще Ви запознаем със столичната банда VELIAN. По-долу може да прочетете кратка история на групата, интервю с тях, както и да чуете дебютното им EP “Fireflies“.

VELIAN e новосформирана метъл група, която се появи на сцената у нас в края на 2015 година и включва няколко добре познати музиканти сред интересуващите се от случващото се в ъндърграунд метъл сцената у нас, участвали в известни на родните фенове групи като WARTIME, MYSTICA, PROGRESSION, HELLRIDER и FANAGORIA. Музиката на групата може да се определи като симбиоза между Power Metal от една страна и Melodic Death Metal от друга, като се забелязват и Gothic влияния.
VELIAN направиха запомнящ се дебют като откриваща група за бутиковия концерт на Warrel Dane (NEVERMORE/SANCTUARY) през ноември месец 2015, а само преди седмица представиха с концерт дебютното си EP “Fireflies“.
Бандата е съставена от Иван Иванов (WARTIME) – Вокали; Дилян Недев (ex-FANAGORIA) – Китари, Клавишни; Васил Симеонов (WARTIME, HELLRIDER) – Китари; Антонио Митов (WARTIME, ex-MYSTICA, ex-PROGRESSION) – Бас; Велизар Болчев (WARTIME, еx-ХАЗАРТ) – Барабани.

Здравейте! Как сте, къде Ви намираме в момента?
Антонио: Здрасти! Пия си кафето пред лаптопа у дома и реанимирам след изключително натоварената подготовка за промо концерта ни, който беше в неделя.
Днес ще имате (не)удоволствието да разговаряте само с двама от нас – аз съм Антонио Митов, басист на VELIAN, и Иван Иванов – вокали в същата вокалноинструментална формация.

Иван: И аз пия кафенце, а малката ми племенница щъка около мен и отчаяно се опитва да ме превърне в Уинкс с една магическа пръчка.

На 29 февруари излезе дебютното ви EP. Какво могат да очакват феновете от него?
Антонио: Скромното ми мнение е, че каквото и да очакват, може би все ще успеем да ги изненадаме. Дали приятно или неприятно, това вече е друг въпрос, ха-ха! Сега сериозно, могат да очакват 4 композиции, достатъчно разнообразни една спрямо друга, в които сме вложили достатъчно, за да се гордеем с крайния резултат.

Иван: Доста разнообразие- всяка една от песните е различна от останалите, но това не е случайно. Бихме могли да кажем, че тези 4 песни ще дадат и са дали стиловата насоченост на групата и на материала, който тепърва предстои да издадем в близкото (дай боже) бъдеще. Може да кажем, че са носещите колони на бъдещия албум. Хубавото е, че всъщност сме запазили черешката на тортата за накрая и както се казва не сме изгърмели патроните преди да сме влезли в битка.

Планирате ли някаква по-мащабна концертна дейност, за да го промотирате?
Антонио: В самата концепция за VELIAN, която ние сме си изградили и се опитваме да следваме, не е заложено свирене навсякъде и на всяка цена, не желаем да се превръщаме в “на всяка манджа мерудия“. Искаме да представяме на хората, които ни харесват и се интересуват от нас, концерти, които да са нещо повече от групата свири на живо. Един вид спектакъл, в който и малките подробности да са на мястото си и да допринасят за цялостното впечатление. В тази връзка, единственото следващо участие на живо, за което може да споделим на този етап, е нещо, което всички присъстващи на 28.02.2016г. чуха от сцената – “Ще се видим на Sofia Metal Fest!“.

Иван: Самата музика предразполага към малко повече драма, патос и театрална игра. Организирането на такива събития не е лесно- мултимедия, правилен звук. Уви, местата, които могат да ни предоставят такива удобства не са много. По тази причина концертите ни няма да са твърде чести, но за сметка на това ще се стремим да са добре подготвени.

Името на групата значи ли нещо?
Антонио: Коя версия искате, официалната или неофициалната, хаха?! Подозирам, че въпроси като този ще станат от най-неудобните в бъдеще. Минахме през над 50 различни имена, докато стигнем до нещо, което ни харесва на всички и звучеше като „Това ще е!“. Според нас носи едно специфично фентъзи очарование, като герой от подобна поредица. Между другото, един от хълмовете в Рим се нарича така.

Иван: Да, хълмът, на който навремето са се провеждали музикалните фестивали. Тематично…

Музиката на VELIAN носи ли някакво послание?
Антонио: Аз не мисля, че съществува артист, който да отговори на подобен въпрос с “Не!“, дори и наистина да е така. Музиката на VELIAN се базира на обща концепция, заложена в основата на групата. Всичките песни не разказват една обща история в добрите традиции на концептуалните албуми, както сме свикнали – с либрето, сюжет, развитие и кулминация, но същевременно са част от един свят на изгубени мечти, носталгия по изгубеното минало и предупреждение да се огледаме къде сме, за да не се озовем в този свят. Място, в който никой не би поискал да отиде доброволно.

Иван: Музиката на VELIAN, както и текстовете на бандата вървят в две основни направления. Едното, както Тони сподели предупреждава всички нас, че всяко действие (или бездействие) носи своята цена. Всяко удобство, към което съвременното консуматорско общество ни пристрастява тежи на нашето бъдеще. Никой не очаква, че от утре нещата ще се променят, но колкото повече говорим за важните неща, а не за котенцата и дискотеките, толкова повече хора ще започнат да оценяват, че цената на нашия начин на живот може и да не платим ние, а нашите деца и внуци. По тази причина и пост-апокалиптичната стийм пънк визия. Второто направление е романтиката и любовта в отношенията помежду ни. Защото уви и това се позагуби в последните години.

С какво се занимавате, когато не сте в репетиционната, студиото или на сцената?
Антонио: Работим здраво от 8 до 5, за да изкарваме пари, които после да наливаме в бездънната каца, наречена VELIAN. Мисля, че правим това, което всички обикновени хора правят – прекарват време с близките си, излизаме по заведения, разтоварваме се с различни хобита. Нищо кой знае колко странно – геймки, спорт, кръчми, литература, езотерични течения и вогонска поезия.

Иван: Опитваме се да живеем достойно и без да мързелуваме твърде много. Всъщност аз не мисля, че мързелуването е в стила на който и да било от бандата. Всички (особено някои от нас) сме малко хипер активни.

Освен с VELIAN, занимавате ли се с други групи или проекти?
Антонио: Лично аз в момента съм се отдал (хъ-хъ) само на VELIAN. В миналото е имало моменти, когато съм свирел с по 3 групи и въпреки приятните емоции, не ми се иска да си го причинявам пак, ха-ха! Иван, от своя страна, наскоро записа всички основни вокали за дебютния солов албум на Константин Генчев – PhyX, който излезе на една и съща дата с нашето EP – 29.02.2016. Разбира се, той може да добави повече подробности за това. Дидо, доколкото ми е известно не се занимава със странични проекти в момента, освен ако тайно от всички не пише драматична симфония в мазето при всяко пълнолуние (здрасти, Дидо).
Васко доскоро свиреше с веселите thrash/death младежи от HELLRIDER, но ни уведоми, че приключва с това. А ако става въпрос за Велизар – той има сериозна втора група, нарича се „Водка и кола“ и всеки петък има запомнящи се участия, някой път и под името „Ракия и туршия“. Шегувам се, разбира се.

Иван: След като WARTIME е в пауза лично аз съм се отдал почти напълно на VELIAN. Често записвам някакви мои неща, които все още не съм намерил времето да превърна в готов материал, но живи и здрави и това ще стане. Най-интересното нещо, с което се занимавах напоследък е записа, който сътворихме с Константин Генчев. Това е един адски амбициозен проект с невероятно разнообразна и многопластова музика. Всеки, който се е занимавал с този запис е оставил частица от себе си в него и препоръчвам на читателите да му обърнат внимание. Мисля, че има по нещо за всеки там.

Какво Ви вдъхнови да се съберете и да творите музика у нас? Имайки впредвид, че да правиш тежка музика в България не е никак лесно…
Антонио: С цялото уважение към всички, които са избрали този тежък и трънлив път, не желаем да се превръщаме в поредната група, която се оплаква от тежката ситуация у нас. Когато е трудно, захващаш се и почваш да работиш, за да се радваш на това, което искаш и целиш. Нищо не идва даром, всичко е кръв, пот и сълзи. Край на проповедта.
А по отношение на това какво ни вдъхновява, аз мога да говоря лично за себе си. Колкото и егоистично да звучи, това е удоволствието да твориш музика, както и пълното удовлетворение от крайния резултат. Най-елементарно казано, дори да е себично – правя музика за себе си. Разбира се, това е много генерално заключение – защото правенето на музика за всички нас не започва с VELIAN, всички сме извървяли дълъг път. Правя музика за себе си, но хората, които я харесват ни дават силата да продължим.

Иван: Не мисля, че има какво да добавя към това, което Тони каза. Просто запретваш ръкави и започваш да бачкаш. Да чакаш да те забележат в музикалната индустрия е като да чакаш джакпот от тотото без да си пуснал фиш. Иска се яко бачкане и по-малко мрънкане, защото инак хората, от които зависи успеха ти бързо се изморяват от теб.

Говорейки за вдъхновение, кои са любимите ви банди и изпълнители? Тези, които ви вдъхновяват най-много…
Антонио: Всеки от нас броди в различни дебри на тежките стилове, а и не само. Лично аз слушам доста различна като стил музика – от джаз и фюжън, през класическа музика, продължаваме с много прогресив, джент, и всякакъв друг метъл, че чак до екстремните му разширения. Дидо и Васко палят всяка сутрин свещи пред олтара на Негова Святост Jeff Loomis, Велизар е ведър метълист, а Иван ще ви разкаже сам какво му вдига… настроението.

Иван: Аз от началото на деветдесетте слушам Doom и после Gothic метал. Колкото и странно да ви звучи (предвид, че съм пял в WARTIME) никога не съм се радвал на траш банди. Имах дълъг период в живота, в който слушах банди като Alicе in Chains, Mudhoney, Soundgarden и т.н. В момента доста харесвам по-мрачни инди рок банди и електронна музика. Характерно за мен е, че ако някога съм харесвал нещо, то ми е любимо и до днес. Което прави плейлистата ми адски объркваща.

Кога можем да очакваме първи дългосвирещ албум от VELIAN?
Антонио: Няма да се ангажираме с конкретни дати или срокове, но имаме доброто намерение да е факт до края на настоящата или в началото на следващата година. Можем да споделим, че сме почти готови с песните за него и скоро ще започнем да работим по записването му. Много сме въодушевени как се получават нещата и нямаме търпение!

Иван: Аха, дам, скоро ще знаете повече на темата. Дотогава обаче въобще няма да почиваме. Подготвили сме доста нетрадиционни изненади за феновете през идните месеци. Само здраве да има.

Какво крие бъдещето за вас? Къде се виждате след 5-6 години?
Антонио: VELIAN за нас е преди всичко удоволствието да творим музика заедно и в тази връзка бихме искали нещата да се случват естествено и без стрес. Това, което си пожелавам лично аз е да продължаваме да изпитваме удоволствие от всичко, което правим, да свирим нашата музика на все по-големи сцени и пред повече хора, които да я оценят.

Иван: “Бъдещето е светло!“ – каза НостраИванус и потри доволно ръце.

С какво искате да се отличите от останалите банди на музикалната сцена? Какво искате да постигнете чрез музиката, която правите?
Антонио: Абсолютно нормално е всеки един артист да мисли сам за себе си като нещо уникално, себична порода сме и не го крием, хаха. Не знам, може би това, доколко сме различни от другите трябва да го кажат слушателите и вие, журналистите. Ако трябва да съм честен, не мисля, че в момента в България има група, която да звучи като нас.

Иван: За мен отличаването от другите банди не е цел под никаква форма. Просто искам да имаме желанието и хъса да правим каквото на нас ни харесва без да се ограничаваме нито стилово нито да си слагаме сами юздите на страстта за музикално израстване. Искам ако утре решим да пуснем симфония (Дидо, хайде най-накрая) или електронен албум за никой да не е странно. Просто искам да развиваме нещата така, че всички в бандата да сме доволни от резултата. Затова и кръстихме стила ни Dark Metal – твърде неопределен, но носи общия показател на всичко, което групата твори до момента- има мрак.

Какво мислите за разрастващата се в последно време българска метъл сцена?
Антонио: Само може да се радваме, че нещата се раздвижват, появяват се нови банди и действителността се променя. Така всеки може да намери нещо за себе си като почитател. Разбира се, изострената „конкуренция“ теоритично би довело до по-качествен „продукт“ за крайните потребители.

Иван: Радваме се, че е така. Лично аз много се кефя на много банди, които са нови и свежи. Ако мога да кажа така – все повече хора разбират, че на музиката не може да се гледа само като на запис или концерт. Музиката, за да е успешна, трябва да е завършен продукт с изпипани детайли. Всички знаем, че цялостното качество на един продукт е определено от най-слабата му част. Съответно там трябва да се полагат най-много усилия. До преди няколко години това беше звукозаписът, но сега много банди изкарват перфектно звучащи творби. Най-слабата точка на цялата сцена обаче е мениджмънтът и до голяма степен това е, защото българските музиканти имаме огромни трудности да се доверяваме.

Какво бихте искали да кажете на читателите на METAL HANGAR 18 и вашите фенове?
Антонио: На първо място искам да им благодаря, че ги има и оценяват това, което правим, защото това е определящо да ни има като група. Тяхната подкрепа и силно позитивно отношение към нашето изкуство е една от основните сили, които ни бутат напред. Бъдете живи и здрави!

Иван: Бъдете верни на себе си и на нещата, които ви карат да се чувствате щастливи. Ако това е праведната музика- още по-добре за такива като нас. И благодарим, че ви има, защото без публика няма да има нито банди, нито медии.

Благодаря, банда. До следващия път!
Антонио: Доскоро и помнете, който не пие от кръчмата – пие от аптеката! Разбира се, не се наливайте, а употребявайте с финес абсент и 18-годишни сложноименни уискита, под звуците на VELIAN.

Благодарим на всички за отделеното внимание! Ще се видим следващата седмица!

Всеки, който желае да следи случващото се около бандата, може да направи това на тяхната Facebook страница. Всичко, което трябва да направите, е да цъкнете ето тук.