„Нахално неомръзващите“ UPYR и мрачния им съпорт

Photo by: George Chelebiev

19.07.2014г., поредния „нормален“ ден с дежурния следобеден дъжд. Но вечерта се оказа от не съвсем обичайните. Около 20.30h фенове на нестандартния музикален екстремизъм започваме да се събираме пред Jet Rock Club. Причината – концертът на Celeste (FR), Reka (RU) и Upyr (BG), организиран от DIY Conspiracy и Jet Rock Club. Не знам като статистика колко са били присъстващите, но клубът беше доволно пълен, което си е радващо и определено е индикатор, че родният фен започва да отваря съзнанието и ушите си за различното.

В деня преди концерта гледах филм и в него чух следната реплика:„Всички човешки дела са под перото на писателя.“  Много съм далеч от мисълта да се наричам писател, но в разстояние на три седмици да пиша за една и съща група за мен определено е предизвикателство, надскачащо леко обичайните ми човешки дела. Още повече, че за толкова време е нормално да не се очакват кой знае какви изненади или осезаемо развитие, които биха могли да породят нов емоционален катарзис в един, опитващ се да бъде обективен, репортер. Но Upyr със сигурност са уникален екип от творци, които вероятно и сами не подозират дълбочината на творческия си потенциал.

Кой каквото ще да казва – нашето си е най-хубаво. За първи път се сблъсках с групата не толкова отдавна, през февруари тази година. Но още тогава здраво ме стиснаха за гърлото и с всеки следващ концерт ме потапят все по-дълбоко в диаболичната красота на изкуството си. Родните ни мракобесници се качиха на сцената малко след 21.30. Сетът им отново бе придружен с интерактивно шоу изпълнено с еретични сцени и кошмари. Ритъмът на барабаните отмерва пулса ни, а Бродник е нашият шаман и водач, водещ ни през ритуалите на собственото ни безумие. Думичката „професионализъм“ за някои може и да звучи не много намясто, особено съотнесена към ъндърграунд банда в не-„мейнсртрийм“ стил, но това, което Upyr ни предлагат всеки път като звук, сценично поведение и шоу не може да бъде определно по друг начин. Взискателни към себе си и нещата, които правят, за да дадат на феновете си това, което очакват и заслужават. С всеки следващ концерт те показват, че са още много крачки напред от останалото зад гърба им. Защото музиката е изкуство за предаване на мисли, състояния на душата и чувства без думи. Тя е цяла Вселена от звуци и красиви мелодии. Свят на красота, фантазии и дълбоки чувства. Да влезеш в света на музиката означава да откриеш за себе си прекрасното, без което човешкият ни живот е безсмислен. Аз откривам за себе си всичко това в музиката на Upyr. А вие?!

Ако сте пропуснали досегашните им изяви можете да запълните пропуска на 2 август.

След краткото прекъсване на сцената се качват руснаците от Reka. Формирани през 2007г в Москва, единственото кратко описание за тях гласи: „Ние не сме писатели, поети, актьори или артисти. Всъщност ние просто искаме да бъдем честни и обикновени хора, които срещат толкова много различни и прекрасни хора и места. Това, което чувстваме, е че трябва да го споделим с всички от душа, където тази дълбока музика е родена.“ Простичко и ясно. Точно както и Reka се появиха на сцената почти безмълвно, а музиката им бавно ни обгръщаше, докато ни потопи в дълбочината на един мрак, който всъщност носеше покой и странна свежест. Както се нагазва в дълбока вода. Да, винаги съм казвала, че необятната руска шир създава добри музиканти и снощният гиг на руснаците не ме опроверга.

Но това, в което ни удавиха Reka, беше само бледо загатване. Какво ни бяха подготвили френските им колеги Celeste? Можехме само да предполагаме, но гигът им, мисля, надмина доста очаквания. Преди шоуто им беше оповестено, че групата свири в пълен мрак. Малко преди сета им димните машини започнаха бавно, но сигурно да изпълват скромното пространство на Jet Rock-а с плътна пелена. Светлините са загасени, а на сцената се появяват едва различими сенки с червени лампички на челата. Още с първите си тактове музиката удря в гръдния кош и те отнася. Тъмнина, дим, червени светлинки и блитц осветление от време на време за разкош… мечтата на всеки фотограф. Освен това да се мотаеш около сцената в един момент се оказа животозастрашаващо, защото се заформи бясно пого съчетано с body surfing. Така че не бъдете строги и критични към снимковия материал на колегата Моравска. Атмосферата от концерта със сигурност обаче ще я усетите. Стена от звук, която захвърля в бездните на Ада, а димът така се просмуква, че не само губиш представа къде си, но и започва да е трудно да дишаш. В края на сета им клубът се опразни неподозирано бързо. Вероятно всеки се е втурнал към изхода с единствената, граничеща с писък мисъл да поеме глътка чист въздъх.

Честно казано не мога да кажа коя група по колко време е свирила, нито да разкажа кой знае какви подробности. В такава обстановка и атмосфера усещането за време и пространство малко се размива и губи значение. Обикновени момчета в дънки и фланелки, обвити в тъмнина ни въвлякоха в дебрите на собственото си изкуство. И това се отнася и за Reka, и за Celeste. Който е бил там знае за какво говоря, който не е, ами, нека при следващото такова събитие си позволи да прекрачи „нормалните“ граници и да се впусне в едно ново преживяване. Няма да изгуби.

Скоро очаквайте в нашата галерия и снимковия материал от концерта, който, надявам се, ще ви даде малко по-пълна представа за случилото се.

Позволих си в заглавието да цитирам изказаване, което не е мое, както и заигравката със съпорт бандите. Надявам се авторът му да няма против. Ще завърша по съвсем необичаен за стила ми начин… Подкрепяйте родната сцена! Там се случва красота и магия, които имат нужда от нас!