‘Зимата иде… но студът така или иначе никога не ме е притеснявал.’
Като дете на най-мразовития сезон винаги съм се чувствала тясно свързана с всичко зимно, снежно, коледно-новогодишно, Ивано- и Васильовденско, и пр. Обяснявам това, за да дам ясна представа защо имах високи очаквания към Chimonas.
В превод от гръцки името на албума означава ‘Зима’. Е, как да не се заплесне човек?

Въведена в царството на Nachtblut от Gotteskrieger и допусната до редиците на дворцовия оркестър с Wien 1683, разказваща историята на битката между Османската империя и войските на Великите сили от 12. септември съответната година, нямам търпение да видя докъде ще ме отведат шеметните песенни повествования на германците.

Достатъчно dark, за да е класически Nachtblut и съвсем малко black, колкото да има ‘за цвят’, Chimonas не ме оставя безучастна.
Унесена в ритъма и прехласната по симфониите, слушайки Wie Gott Sein си давам сметка за едно – групата се състои от музиканти толкова добри, че наистина са подобни на богове, независимо дали ги сравняваме с Орфей, Браги, Аполон или Ошун. Оставям ги да ме потопят, да ме погребат в звученето си с Kalt wie ein Grab.
Und immer wenn die Nacht anbricht е тиха, меланхолична и завлядяваща елегия. Стигаме до Schwarz – откривана от сърцераздирателен инструментал, тя се превръща в покоряващо бърз опус.

А знаете ли при какви обстоятелства враните летят в кръг? Точно така, когато си намерят жертва. С песента Dort, wo di Krähen im Kreise fliegen, Nachtblut ‘ловуват’ фенове по същия начин, по който хищната птица докопва плячка.

Вълшебствата на албума не приключват с това. Следва Märchen, омагьосваща песен, от която ме засърбяха прешлените. Töte mich и едноименната песен дават подходящ финал на Chimonas – загадъчен, ‘отворен край’, обещаващ поне още няколко такива пътешествия из най-тъмните кътчета на душата.

7/10