МОТО-РОК ФЕСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 15-17. август

В сърцето на горещия август в старата столица на България протече тридневно, изпълнено с мотори, много рок и бира горещо, горещо събитие – MOTO-ROCK FEST VELIKO TARNOVO 2013. Организатори на феста: OLD BASTARDS MC и Община Велико Търново, която кандидатства към инициативата Европейска столица на културата.

Като начало да кажем две думи за организаторите на това  събитие. Old Bastards MC е основан през февруари 2012г. от бивши членове на два други мотоклуба от Велико Търново и още неколцина „мотоветерани“ от града. Това, което обединява членуващите в него, е любовта към мотоциклетите тип „чопър“, рок-музиката и „духът на свободата”. Първоначално състоящ се от десетима членове, клубът постепенно се разраства и понастоящем наброява двадесет и двама души, сред които хора от Габрово, София, Севлиево, Велики Преслав и Сиатъл, САЩ. Целта на Old Bastards MC е да популяризира мотодвижението в страната посредством мероприятия, типични за мотокултурата по света, както и с благотворителна дейност и участие в граждански инициативи.

Представям ви кратка, хронологична ретроспекция на едно отминало събитие , пропито с атмосфера на много рок, тотален купон, съпътствано с дух на свобода.

Ден първи (15.08.) – „Some Heads Are Gonna Roll“

Обратен Ефект

Прекрасен летен ден, клонящ към своя край. Августовско време е достатъчно топло, за да засили желанието ни за огромни количества бира, а наличието и на рок концерт ни кара да побързам към сърцето на Велико Търново – Паметникът „Асеневци“. Мястото, където е издигнат мемориала на великите български царе е нежно обгърнато от р.Янтра, а отсреща пейзажа се допълва от ул.“Гурко“ и старата част на града . Бих казал перфектно подбрано като разположение за такъв вид събитие. От реката подухва прохлада, а наредените кегове за бира, любезните продавачи внасят спокойствие и хармония в зажаднялата ми душа. Свечерява се и се е посъбрала вече група хора, има хора и на масите, палатки се опъват в лагера. Първата група Hard Company, започна малко след 19³⁰ч. Момчетата свирят кавъри на титаните Judas Priest и честно казано не бях ги чувал досега. Веднага ми направи впечатление, че ще се наслаждаваме на много добър звук и като качество на озвучение, и като добре изсвирени песни, вечни класики. Далеч съм от мисълта да представям някакъв сет лист на трибют група. Момчетата направиха успешно, с размяна на ролите и инструментите в различните парчета, парчета на Judas Priest като “Breaking The Law”, “Ram It Down”, ”Some Heads Are Gonna Roll” и пр.

Към 22ч  на сцената излизат Обратен Ефект. Звукът при тях е отново на ниво и „За Марчето“, „Кольо Пияндето“ , „Бай Петко“, „Моля ви, мадам“ звучаха както ги бях чул за пръв път на касетката. С Обратен Ефект първата вечер приключи. Желаещите да продължат с музика бяха поканени няколкократно към местен клуб.

Ден Втори (16.08.2013г.) – „Yes, I’m back, back in black“

Кикимора

Програмата за деня започваше с официалното откриване на феста, водосвет и приветствие от кмета на града г-н Даниел Панов. От първата група за вечерта беше ELINOR. Доста прилични изпълнения с приятното качество на звука от предния ден. Хора, харесващи Rammstein се кефиха на Feuer Frei, Du Hast и пр. парчета на известните германци, съпроводени с огнено шоу. След тях на сцената излязоха Пророк от Сърбия. Динамична група с доста добро сценично присъствие, харизматичен фронтмен и голям набор от кавър версии. Момчетата свириха парчета на Metallica, Iron Maiden, Alice Cooper и пр. Добре изпълнени кавъри, посрещнати с радост и овации от публиката. Последни за вечерта излязоха Кикимора с репертоар основно съставен от кавъри. При тях, както и при сърбите, ми се стори, че звука е излишно засилен и приятния звуков баланс от предната вечер ми липсваше. След сериозна доза кавъри на AC/DC, Deep Purple, Whitesneak и пр. Кикимора изсвириха и своите парчета „Омерзен“,  „Мръсница“ и и „Глупакът“. Като цяло групата се открои с много силно сценично присътвие, страхотен професионализъм и за мене си бяха нещо като хедлайнери на вечерта. Естествено имаше и автърпарти и желаещите можеше да продължат към още горещи моменти с много студена бира.

Ден Трети (17.08.) – „…Reality the fantasy of youth“

Районът е вече доста по-наситен с хора и мотори, а атмосферата доста по еуфорична. Днешният ден бележи и кулминацията на феста, концерта на Uriah Heep. Различните проява са започнали от обяд, а първата група за вечерта Айвар Млевен (Iron Maiden tribute), в 19³⁰ч. Чист и силен звук със страхотно изсвирени парчета, макар и с леки вокални разминавания. Момчетата изсвириха класики като: “Running Free”, “The Trooper”, “Fear Of  Dark”. И след като още на светло започнахме да се страхуваме от мрака, вече на смрачаване на сцената се качиха група Ер Голям. Като „Ер Голям“ ги гледах за първи път, а преди това съм присъствал на концерти на други техни колаборации. И понеже се бях наслушал на кавъри на Deep Purple, а те започнаха точно с такъв, стартираха леко разочароващо за мене. Нещата си дойдоха на мястото с парчета на W.A.S.P. и много приятната за мене изненада – кавър на Stratovarius – Million Light Years Away.

Без закъснения в предварително посочения час за началото на концерта си на сцената се появиха и легендите Uriah Heep. След близо 25г. отново на сцена във Велико Търново. Перфектен звук, много ентусиазирани и ведри, тази вечер те дадоха максимума от себе си, доказвайки, че годините не са основен фактор за хъса и кондицията на едни рок  музикант. Че музиката прави времето парадоксално, че минало и настояще се сливат до една малка точка „сега“. Енергично начало с „Against The Odds“, „Overload“ от последния им албум от 2008г, а после завръщане към Demons and Wizards от 1972г. с „Traveller In Time“ . Bernie Shaw с постоянни кратки подмятания към публиката в паузите. Последваха класики като Easy Livin’“, „Sunrise“, „Stealin’“…далеч съм от мисълта, а е и безсмислено да се изреждат всички парчета. По-стари, по-нови песни – всички бяха изпълнени перфектно и с много енергия, в непрестанен контакт с публиката ( над 3000 души). Както бе и обявено предварително на сцената се качи, като „гост“ добре познатия на българската публика John Lawton. Bernie Shaw го представи, доколкото имаше въобще нужда от представяне  и двамата продължиха напред. “Free Me“, любимата ми „Sympathy“  от албума Firefly 1977г.Една много силна хард рок песен,  на която единствено й липсваше втората китара. Uriah Heep притежаваха като че ли неизчерпаем заряд и след „Gypsy“ , , “Look At Your Self”, публиката избухна напълно на „July Morning“  и финала „Lady in Black’“. Естествено при такава ентусиазирана публика биса не закъсня „Easy Livin’“. Повече от два часа неуморно и с пълен ентусиазъм Uriah Heep направеха фантастична рок ретроспекция с вечно актуални парчета, много силен сценичен магнетизъм.

Програмата на събора продължи и след полунощ, а местоположението, организацията, емоциите и приятните хора направиха събитието неповторимо и на много високо ниво.