Миндя Рок Фест 2016 – Тържество на свободата

Лятото е на път да си отиде, но преди тази тъга безвъзвратно да надвисне над душите ни е време отново да тръгнем към китното търновско селце Миндя, където по традиция от 2009-та година насам през последния уикенд на август среща си дадоха родни любители на блуса, рока и свободата.

Слизам от главния път и яхвам асфалтовите дюни в посока град Елена, които след около 15-минутна езда ще ме отведат до един от най-интересните и задушевни родни музикални фестивали извън столицата – Миндя Рок Фест 2016. Още на завоя за влизане в селцето ме посреща огромен транспарант, благодарение на който лесно и бързо се ориентирам накъде трябва да се насоча. Потеглям смело към центъра на селото, откъдето вече се чуват и първите ноти от сцената. Докато карам, приятно впечатление веднага ми прави колко е чисто и подредено наоколо – сякаш си в бутик. Бордюрите грижовно са боядисани шахматно с бяла боя, а тревата пред всяка от свежите подредени къщи е грижливо и прясно окосена. Край мен минават шарени хипарски калинки и бусчета, които явно търсят сенчесто място за палатките си. Веднага намирам място за паркинг и се насочвам директно към центъра на събитието. Имам малко време, докато започнат бандите и решавам да разгледам. Попадам на щанд за съвременна и класическа английска литература, а после и на един дядо, който си дялка сувенири от дърво. Доста приятно допълнение към и без това интересния афиш.

И така, някъде около 20:00 на сцената излиза кметът на Миндя, г-н Иван Иванов, който пред около двеста души дава официален старт на празника. Започва краткото изпълнение на народния хор “Веселина”, след което идва ред на шуменците Chaplin’s Dream. Ивайло Тодоров и компания, на фона на ефектно лазерно шоу, изнасят малко над 40-минутен атрактивен сет, с който бързо събират публиката в центъра на площада. Гръмкото им начало определено помогна на Deltа Roosters да запълнят и малкото останали празни места пред сцената и след веселяшкото им изпълнение пред нас застана блус легендата Камен Кацата, при чиято поява верните фенове направо полудяха от щастие .

И как да е иначе – не може човек да не завиди за енергията и настроението, които струяха от неговия микрофон цял час, въпреки сериозната му възраст. Пожелаваме си взаимно музикалното му дълголетие и го изпращаме с овации, за да приветстваме симпатягите от Blues Traffic. Успешно успявам да се изгубя в изпълнението им, което изтече бързо някъде между шеговитите им текстове и закачките с публиката. Поглеждам си часовника и разбирам, че минава полунощ. А почти 1000-та души стоят и не помръдват дори крачка встрани.

Не минава много време и под прожекторите изгрява музикалната сензация Jeremy?, които въпреки кучешкия студ и това, че не се вписват особено във фестивалния афиш, много бързо печелят сърцата на цялата разнообразна публика. Някак вълшебно бе да гледаш отстрани как фенове на 10 и на по 80 години се забавляват и не отделят и поглед от случващото се на сцената. И съвсем заслужено – групата подари на всички ни пленяващи изпълнения на почти всички песни от дебютния си албум, след което благодари на организаторите за случващия се празник и сложи край на първия фестивален ден.

В събота нямаше изненади – купонът продължи с пълна пара. Първа излезе докторската група „Рестарт”, която ни припомни безсмъртните вечни класики на „Led Zeppelin”. После тон за песен даде и домакинът на това събитие – проф. Евгений Дайнов, който свири в „Магистри” (не „Магистрати“, както обяви една голяма родна телевизия) заедно с големия български композитор Христо Намлиев. След тях пък видяхме и единствената чуждестранна банда тази година – беларусите от Double Bit, както и прочитът на творчеството на „Red Hot Chili Peppers” от страна на „Tortilla Flat”. И всичкото това веселие се изля неусетно, за да дойде ред на заслужения хедлайнер на втория ден – вечния Васко Кръпката, с „Подуене блус бенд”. След само няколко техни парчета си даваме ясната сметка колко много е дал Васко на тази музика в България и колко незаменим е той с китарата и хармониката в ръка. Всички в един глас пеем вечните им класики и в захлас отново попадаме в музикална нирвана. И когато всичко свърши, свестявам се и обобщавам за себе си колко нужен е този фестивал на хората. Тук всичко е толкова перфектно и простичко – чист планински въздух, евтини бири и мезе, неземно спокойствие, подходяща музика и най-вече… хубави хора.

Тук е моментът да споделя и думите на г-н Дайнов, който отправи силна молба към всички доброжелатели, имащи възможността да помогнат на фестивала да съществува и догодина. Събирането на средства за следващото издание вече тече. Можете да помогнете в това начинание чрез тази банкова сметка:

РАЙФАЙЗЕН БАНК, клон В. Търново
IBAN: BG98RZBB91551001051597
BIC: RZBBBGSF

Снимки: Цецо Папазов
Още снимки от фестивала: тук