Порой от емоции на Хоталич рок фест 2021

Краят на месец юли е. Обявяват официално, че тази година Хоталич рок фест ще има. На фона на сухия концертен режим последните две години тази новина влиза освежаващо като ледено студена бира в горещ летен ден. Пет от бандите, обявени за отмененото поради пандемията миналогодишно издание на фестивала присъстват и в тазгодишния лайнъп – Never Found, Hammerhead, Absolute, Sevi и Контрол, като към тях организаторите добавят Jeremy? и Светльо § The Legends (като хедлайнери). За пръв път в историята на фестивала всичко това ще ни се случи в един ден (вероятно заради т.нар извънредна „обстановка”).

Наближавайки входа на зоната виждам, че въпреки това (и въпреки дъждовната прогноза) има доволен брой палатки. На сцената тъкмо се качват Never Found – младата група, избрана да спази чудесната традиция местни изпълнители да откриват събитията. Веднага става ясно, че севлиевци добре познават шестимата тийнейджъри, посрещат ги с бурни аплодисменти. Изпълненията им далеч не са перфектни, но енергията и хъса, с които свирят превръщат дребните неточности в чар. През почти единия час, в който бяха на сцената подгряха постоянно увеличаващата се публика, по-голямата част от която е насядала около каменните зидове с доволно разнообразие от класики на Metallica, Guns ‘N Roses, AC/DC, Nirvana, Ахат, Five Finger Death Punch и др. Иван Цветков (соло китара), Юлиана Мур (вокали), Ивайла Цветкова (бас), Давид Димитров (китара), Теодор Джабраилов (китара) и Християн Влаев (барабани) несъмнено си спечелиха много нови почитатели днес. Тези деца буквално са кръвоносната система на нашата музика.

След кратък саундчек пред нас излиза доказано най-добрият Metallica трибют в България – HAMMERHEAD (BG). Днес те влизат в ролята на вестоносци. Имат специална мисия – да отпразнуват с нас 30 години от излизането на „The Black Album„. Този специален сет от парчета, между които “Wherever I May Roam“, “Don’t Tread on Me“, „My Friend of Misery“ и „Through the Never“ пробуди в много от нас носталгия и спомени от ония далечни времена, в които смазвахме от въртене касетката с обложката с четирите глави. При всичко това май няма нужда да отбелязвам колко бързо и неусетно се изнизаха всички тези парчета. Когато дойде ред на последното – „Enter Sadman“, групата показа подкрепата си към Never Found и покани китариста им Иван на сцената, за да го изсвирят заедно. Респект!

Вечерта продължава Absolute-но бомбастично – появяват се плевенските трашъри, които някой край мен гръмко провъзгласи за „българскИтИ СлеЯр”. Познати ни от участията си в Рейнарс Рок Трамплин, с атрактивната им смесица от авторски парчета на български и английски, мрачните и апокалиптични лирики и директния им контакт с публиката те бързо събраха немалка група фенове пред себе си. Имахме честта да сме едни от първите им почитатели, чули парчета от новия им албум “ Rivers of Blood“, който се очаква да излезе до края на годината. В крайна сметка онзи фен май не беше далеко от истината. Absolute направиха неуспешен, но сериозен опит да бутнат руините, от които рикошираха техните музикални откоси и доста добре ни поразтърсиха.

Докато дойде време за Jeremy? и все още не е заваляло бягам бързо за бира. В далечината ми се стори, че мярнах Ерол от Уикеда. И докато си вися на опашката откъм гърба ми полита нещо неочаквано и непознато. „Риба-бира-риба-бира-бира-риба-бира-риба-кебапче-кепапче-кебапче”… Настъпва миг на неловко мълчание, споглеждаме се многозначително. След тая скоропоговорка се оказва, че ще гледаме Cool Den вместо Jeremy?, които внезапно са отменили участието си по уважителни причини. Аплодираме ги и няколко песни по-късно с охота констатираме, че това е попадението на фестивала! Пред нас имаме музиканти, които заразяват с посланията и настроението си по-бързо от връщането на мандат на Румен Радев. Стилът им? Абсолютна лудница. Ска, рап, рок, алтърнатив, пънк… абе… луд-ни-ца! А текстовете – главоблъсканици, бъкани с явни послания и закачки. Чухме и първото парче от предстоящия им втори албум „Тази земя”, чиято премиера бе на 1 септември. С всяко поредно изпълнение пред сцената се събираха все повече и повече деца. Момчетата явно забелязаха това и Никола, малко преди времето, предвидено за тях да изтече, покани младите почитатели на сцената за кулминацията на участието им – последното парче от първия им албум – „Терминал „Не”. Ето „това се нарича характер!”.

Първите капки летен дъжд за вечерта леко охлаждат страстите и тъкмо навреме подготвят терена за калните танци, които очакваме по време на следващия музикален щурм. Класическият „оркестър” Контрол получава очакваното топло посрещане. Иван Гатев не губи време и  захваща „Обичам те, мила, обичам те…”. Бос, естествено. Дъжд се лее като из ведро, всички сме мокри, но на кой му пука!?Точно толкова здраво ни е хванала еуфорията. Останалото, както се казва, е история. Разнообразие от най-добрите танцувални парчета като „Бий хлапето”, „Леле, како”, емблематичната „Полиция” и др. се наливат едно след друго. Млади и стари в един глас редят едни от най-знаковите музикални фрази на прехода. Страшен купон!

Наред са скритите хедлайнери от Sevi. Винаги на техните концерти сякаш реалността се изкривява. Грабват те за ревера и те поставят в своя собствен свят, в който под съпровода на един от най-разпознаваемите женски гласове на нашето съвремие изживяваш сам всяка строфа от пълните с любов и тъга лирики. Тихи капки дъжд продължават да се прокрадват тайно в тъмнината. Уж същият дъжд, но този път усещането е съвсем, съвсем различно. Нима е възможно музиката така силно да влияе на сетивата? Пред сцената виждаме някои от музикантите от предните банди, да се наслаждават на гледката заедно с нас. Светлана, Рали, Алекс и Павката са ни подбрали чудесна комбинация от любими парчета като “Follow me”, “To hell and back”, “One time thing”, “Screw you, honey”, “On my own” и “Don’t hesitate”, за да стигнем до традиционно затварящото сетовете им „The battle never ends”. Част от публиката си тръгва, очевидно на ръба на силите си.

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен...

Дами и господа… Мистър Аксел Роуз! Този, който е бил поне веднъж на този рецитал отлично знае какво следва. Когато на Svetlio & Тhe Legends са на сцената – закони няма. „Let me da te love you”, “Жената”, „PVC”, „Полиция” и „Момичето” бяха изпети на един дъх от целия наличен състав. Фенове играят хоро, последвано от кално пого. Падат, стават… и наново се хвърлят в боя. Мокри до кости. Страшен купон. Изведнъж Светльо кани на сцената Ерол, който рязко сменя тона и ни връща в последните години на миналия век с някои от най-добрите парчета на Уикеда – „А ние с Боби двамата пием кафе“, „Уиски с фъстъци“, „Спомени„, „Мари-Анна“, „Skанархия“, „Обичам“ и др. Шоуто продължава „С гол в ръката нож”, след което Светльо благодари на организаторите и се покланя. Но няма как да си тръгнем от тук без галопа на „Бате Гойко”. Ето го и него, последван от още една приятна изненада – втори бис с класиката на Хиподил „Отнесен”. Нима вечерта може да има по-хубав край?!

След над осем часа музика и с толкова много емоции в джоба си тръгваме засмени до ушите. Радваме се, че пак усетихме вибрациите на живата музика в гърдите си. Точно тук, на това страхотно място. От доверен източник разбрахме, че вече наричат г-н Иванов „новият кметъл”. И според нас – напълно заслужено. Надяваме се новият му псевдоним да му донесе още повече успехи със следващите издания на този прекрасен фестивал. Защото това е фестивал наистина създаден за хората – винаги перфектно организиран, шарен и не на последно място – безплатен.

До нови срещи!

Текст: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Снимки: Rock Fest Hotalich – Sevlievo