Метални сърца и U.D.O в „Универсиада“

„Рок концертът отшумя, залата е вече празна“ се пееше в една известна песен. Какво остава обаче след един подобен“ концерт? Тъжното чувство на гризкаща ни носталгия, еуфорията, че тези, с чиято музика сме отрасли, са още тук и се раздават докрай за нас. И разбира се, удоволствието от едно перфектно като визия и звук шоу. Въпреки че това не беше първо гостуване на германската легенда U.D.O. на родна земя, феновете, които са дошли да го видят и чуят, не са никак малко.

На 11 февруари софийската зала „Универсиада“  бе разтърсена от немските метал машини U.D.O. в съпорт с хард рок бандата от Мюнхен Black Blitz. Организатори на събитието бяха Rock Bar Fans. Организацията беше перфектна, нямаше ги обичайните закъснения и суетене, характерни за повечето подобни събития у нас. За което мога да кажа – огромно благодаря!

Black Blitz

В 20.00 часа на сцената се качиха момчетата от Black Blitz. Сравнително млада немска група, която представи стегнат сет в типичен хард-рок стил с подчертани блус забежки, които обаче май не им се получаваха особено. Опит за китарно и задоволително дръм соло. Лично за мен тези 40 минути не бяха време да се насладя на каквато и да е музика. След като благодариха на публиката и поясниха, че можем да си закупим техен мърч и да получим автографи, се оттеглят, а ние сме в очакване на главните герои.

Музикантите не ни карат да чакаме дълго. Светлините угасват и комбинация от звукови и светлинни ефекти създава усещането, че сцената избухва и сред този взрив се появява „малкото злобно човече“ (както винаги съм го наричала, не с лоши чувства, разбира се). Във вечните кубинки и камуфлаж. Без да губят излишно време за приветствия и представяне, забиват заглавното парче от последния албум „Steelhammer“. И през следващите два часа не ни дават възможност дори да поемем дъх. „Don’t take me to tomorrow / Don’t take me to the future land“, пее неповторимият Udo, а ние сякаш не бързаме към бъдещето, иска ни се колкото може по-дълго да останем под въздействието на уникалния му глас. Глас запазил през годините своята мелодично-меланхолична нотка, но и своята мощ и чистота. Двамата китаристи Andrey Smirnov и Kasperi Heikkinen направиха няколко уникални китарни дуела, с които освен че показаха завидния си професионализъм, ни убедиха за пореден път, че големите музиканти не подбират случайни дарования в групите си. Тук е мястото да отбележа, разбира се, и невероятното дръм соло на Francesco Jovino, което ни помете.

Udo ни поднася своето „Heart of gold“ и се сещам за една реплика – „Жив съм съм, ваш съм“. Публиката не е от най-екзалтираните, повечето просто стоят/седят, попиват и се наслаждават на това, което се случва на сцената. Даже на „In the Darkness“ сякаш всички присъстващи застинаха в един безкраен момент на тишина и спокойствие, завладени от красотата на музиката, която прелива в „Azrael“. Но верен на своя стил, Udo не ни оставя дълго унесени в романтика „Mean Machine“, „Metal Machine“, „Animal House“, прехвърля ни през годините и в един момент се замислям: „Наистина ли е минало толкова време?!“ Очевидно да, както и факта, че концертът е към края си. С двата биса съвсем безпощадно бяхме захвърлени в онова славно минало на 80-те, когато имаше само една истинска музика, наречена просто METAL! „Металните“ ни сърца затуптяват и смело заявяваме „I’m a Rebel“! Винаги сме били такива, и… такива ще останем…

P.S. Напомняме, че който е пропуснал концерта на U.D.O, може да поправи пропуска следващия месец, когато музикантът ще участва в събитието Metal All Stars.

ГАЛЕРИЯ
UDO 80 снимки	Black Blitz 34 снимки