Metal Heart – когато Accept срещнаха класиката

На този ден преди 40 години Accept издават Metal Heart – албум, който се превръща в един от най-емблематичните в жанра. Четири десетилетия по-късно той остава образец за съчетаването на тежки рифове с класически музикални влияния, доказвайки че метълът може да черпи вдъхновение от великите композитори на миналото.

Още със заглавната песен Accept дават ясен знак за амбициите си. Интрото на Metal Heart започва ударно с китари, които свирят познатото на любителите на класическата музика начало на Славянски марш на Чайковски, а след здравите куплети следва неочаквано соло, стъпващо върху Für Elise на Бетовен. Освен директните цитати, в целия албум се усеща силно влияние от класическата музика, и това не е случайно – китаристът Волф Хофман черпи вдъхновение от нея, като по-късно дори издава два солови албума с метъл аранжименти на класически произведения.

Наред с едноименната песен, албумът съдържа редица други силни композиции, които затвърждават статуса на Accept като една от водещите хеви метъл групи на 80-те. Макар първоначално да е приет със смесени чувства от критика и фенове, днес, 40 години по-късно, той продължава да радва слушателите.

Midnight Mover звучи малко по-комерсиално, със запомнящи се рифове. След нея Up to the Limit и Wrong Is Right връщат суровата енергия, характерна за предишните албуми на групата, с типичните остри рифове и агресивния вокал на Удо Диркшнайдер.

Screaming for a Love-Bite леко клони към хард рока с по-мелодичен подход, Too High to Get It Right е класическият Accept, а Dogs on Leads на моменти предлага блусарско усещане, съчетано с традиционен хеви метъл.

Албумът завършва с Teach Us to Survive – парче с малко по-фънки бас линии, Living for Tonite – отличен пример за хеви метъл от най-висока класа, и Bound to Fail – достоен завършек, който оставя слушателя с усещането за епичен завършек. И съм почти убеден, че солото във финалното парче също стъпва здраво на класическо произведение, но не се сещам на кое. Освен ако вече самото то не е станало класика 🙂

Metal Heart не е просто колекция от десет силни песни, а майсторски балансиран албум, който и до днес е сред най-уважаваните в историята на хеви метъла. А какъв по-добър повод да го чуем отново от неговия 40-годишен юбилей?

  1. #1 написан от Hellraze (преди 2 седмици)

    Да, страхотен албум, но на живо звучи по-яко.
    Прекалено прецизното продуциране на Дитер Диркс е голям минус и суровата агресия на АССЕРТ е замъглена от прекалено техничен и стерилен звук. Групата отчита това и никога повече не прибягва до услугите на този продуцент. От турнето за албума са издадени 2 концертни албума (или 1 и половина) и на записа песните от албума звучат страхотно – тежко и мощно. Затова и като ми се прислуша албума, си пускам концертите и удоволствието е пълно 🙂
    Bound to Fail и по-точно outro-то си е на Волф, иначе щеше да пише в инфото към албума. То е доста подробно, като за пръв (и последен път) пише кои сола и мелодии свири Волф и кои Йорг, кой изпълнява и бек вокали и т.н.

  2. #2 написан от Cliff_Burton (преди 2 седмици)

    Благодаря за коментара, не съм се сещал да чуя концертна версия на албума, но утре ще го завъртя. На мен и студийната версия много ми харесва, предполагам концертната ще е още по-добре.

    Що се отнася до Bound to Fail си представям нещо като вдъхновението от Минует в Сол за Fight Fire With Fire, а не като директен цитат като в Metal Heart. Но абсолютно възможно е Волф да си го е измислил изцяло несвързано с никакви класически произведения, просто цялата атмосфера на албума води натам.

    • #3 написан от Hellraze (преди 2 седмици)

      Всъщност няма концертна версия на целия албум, но в издадените концертни албуми има половината песни. После има и още 1-2 други в официалните издания на АССЕРТ с Марк и на U.D.O. и DIRKSСHNEIGER.

  3. #4 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 2 седмици)

    И Cliff_Burton и Hellraze казаха всичко много точно и изчерпателно за този албум шедьовър.Лично за мен този албум е класика в метъл музиката и същевременно метъл с похвати характерни за класическата музика и като композиране и като аранжименти.Тези хармонии които ги има в него направо карат кръвта да кипи и душата да лети…Такива албуми в днешно време е невъзможно да бъдат записани…Дори сега да бъде записан изцяло аналогов албум чувството и тръпката ще се изгуби някъде…Дали при мастеринга или при едитинга ще се изгуби…А как само тогава този великан Удо маршируваше по сцените с типичният си камуфлаж от онази му епоха…Магия и вълшебство…Тогава се слушаха албумите в цялата им цялост…Всичко се вдишваше и поглъщаше до пълното потъване и всеотдаване на самата музика…Класика и Бисер за всеки метъл почитател и меломан….Задължителен!!!

  4. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  5. Коментари за тази публикация
В началото