Как доведохме NANOWAR OF STEEL в България

На 30.11.2019г. ще видим италианската група NANOWAR OF STEEL, заедно с КОНТРОЛ и АКАЩИ ДЖУДЖЕТА, в столичния клуб Mixtape. Специално за Metal Hangar 18, Димитър Стефанов ни разказа за организацията и … пародията.

Как се свърза с NANOWAR?

Митко: Още през 2013-та година писах един мейл на Gatto (той е даден като контакт на сайта) с простичко питане, няма ли да идват пак към България. Учудващо за самия мен още на следващия ден ми отговори. Оттогава започнахме да водим кореспонденция. Пишем си с повод, а понякога и без. На следващата година взех интервю с групата за Metal Hangar 18, после малко след като изкараха албума „A Knight At The Opera“ започнах да ги юркам да направят българска версия на „Schwanzwald“ и три години по-късно песента беше факт. Някъде по това време те изкараха и последния си албум и ми го пратиха две седмици по-рано, като на ултра фен. Много се зарадвах от жеста и пак отворих темата за концерт в България.

Какво повече можеш да кажеш за тях. Защо Nanowar of steel?

Митко: Защото другите готини групи, които слушам, има кой да ги покани в България. Повече мога да кажа, че освен майтапчийските текстове, музиката им много ми допада, а предвид на интересите ми към пародията е нормално да са ми първи избор.

Каква им беше реакцията за поканата тук? Имаха ли колебание, или не се наложи дълго да се чудят?

Митко: Ами то реално още от първия ми мейл 2013-та година ги питах за концерт, но тогава бях много далеч от идеята аз да го организирам. Когато издадоха „Stairway to Valhalla“ и съответно песента на български вече бях готов аз да поема организацията на концерта и след няколко разменени мейла зимата на 2018/2019 нещата вече бяха уточнени. Приеха предложението без да се замислят особено, явно първите концерти в България са им допаднали. Говорих с няколко човека дали биха се навили да организираме заедно концерта, все пак винаги има шанс от провал, а това боли. Един ми отказа, втори отказа и накрая един приятел хареса идеята и каза, че ще поемаме заедно щетите, ако има такива. Що се отнася до залата, имаше коментари от хора, че ще се съберат 20-30-50, най-много 100 човека и няма никакъв смисъл от голяма зала, аз обаче някак си повярвах в идеята и буквално виждам как залата е пълна. И реално първите сто промо билета заминаха месец и половина преди събитието. Нещото, което много ме зарадва е, че първоначално NANOWAR тръгнаха с идеята за концерт в София, но около нашето събитие се завъртя цяло балканско мини турне, в което България се явява център. Освен тук ще свирят и в Гърция два пъти и по веднъж в Сърбия и Хърватска. Що се отнася до останалите банди – с КОНТРОЛ си имам приказката покрай един мой гавър на „Леле Како“ . Оги го чул отнякъде, накефи се и ми писа, та оттам ни тръгна познанството, после излизах да го пея с тях на два концерта и с бившата ми банда ги подгрявахме на един концерт. С АКАЩИ ДЖУДЖЕТА също беше лесно – свързах се с тях през фейсбук страницата им, разказах им за идеята и те одобриха да се включат. Колебанията бяха дали да е лятото на открито, или да е есенно време в клуб, но есента спечели. И най-важното, запазих залата и подбрах готини медийни партньори, за да стигне новината до феновете. 

NANOWAR OF STEEL поискаха ли да чуят някоя песен на групите КОНТРОЛ и „Джуджетата“?

Митко: Първоначално идеята беше само за техен концерт, после си помислих, че може да го развия в посока мини фестивал. Писах им дали биха се навили да вкараме и две български групи, пратих им линкове към няколко песни на КОНТРОЛ и на „Джуджаците“, не знам дали са ги слушали (то реално само Gatto разбира малко български) и казаха, че нямат против. Освен това каквото и да си говорим на местно ниво Контрол са доста известна група, въпрос на чест е да се свири с тях на една сцена.

Разкажи сега повече за Колийн Ливингстън, „Ной“ и клипът озвучен от NANOWAR.

Митко: Колийн Ливингстън да е жив и здрав ще прави шест годинки, три дена преди концерта. С един приятел сме големи фенове на книгите-игри от малки. Последните години пък се наблюдава нов бум на книгите-игри в България – излизат нови заглавия, връща се интереса към старите и т.н… И ни направи впечатление, че от старите заглавия, колкото по-рядко е едно заглавие, толкова по-скъпо се търгува. Качеството няма значение, има колекционери, които биха дали и сто лева за нещо много слабо, ако го нямат. Та 90-те бяха излезли две религиозни книги-игри и ние с него се бъзикаме дали да не напишем нещо такова, да се направим, че е стара и неизвестна на общността книга и да я пуснем на търг. Разбира се идеята беше после да се разкрием, а не да вземаме парите на феновете. И така се роди псевдонима Колийн Лвингстън. Първата книга – „Мъдростта на царя“ написахме за няколко дена, пуснахме я на търг и във форума на книгите-игри настъпи брожение. Наложи се да запазим в тайна самоличността си, за да не ядем бой.
За следващото лято още един приятел се включи в писането и направихме нещо малко по-голямо. Втората ни книга-игра беше „Самсон„, с нея даже спечелихме награда и постигнахме целта си – да напишем книга, която непредубедения читател, като я чете да не знае дали чете сериозни писаници на религиозен фанатик или тънки майтапи. Някъде по това време се наложи да разкрием кои сме и все пак не ядохме бой. Третата (и последна засега) „Ной“ си е вече откровена пародия и от първоначалните трима човека останах само аз, но към псевдонима се вля свежа кръв и сега сме предимно двамата с нея. В тази книжка библейския герой може да избира дали да си построи нормален или космически кораб и всякакви подобни идиотщини. С „Ной“ успяхме да вземем даже няколко награди. Що се отнася до клипчето, говорих с NANOWAR OF STEEL, дали биха се съгласили да озвучим с техни песни рекламно клипче на пародийна книга-игра и нямаха нищо напротив. Интересното е, че планираме още един проект свързан с книгите-игри и NANOWAR, но този път става дума за нещо сериозно – детска книга-игра от любим български автор направена на аудио приложение на различни езици. И може би вече стана ясно кой ще чете на италиански.

Очаква ли се скоро да направите нова книга-игра.

Митко: При нас системата е „очаквай неочакваното“ имаме няколко идеи, евентуално нещо с рок насоченост, също така има едно събитие на феновете на фантастиката в България „Таласъмия„, та имаме идея за книга-игра, която се развива по време на събитието. Може да излезе и нещо трето или пък да не направим нищо.

Ти всъщност спомена бивша банда, а сега занимаваш ли се с музика?

Митко: Почти не, във фирмата посвирваме малко, правим кавъри с пародийни текстове, но не се събираме редовно. Иначе с предишните младежи изкарахме едно демо с четири песни и после се пръснахме, кой по чужбина, кой по София, кой с деца и дотам бяхме.

А коя е групата и какъв стил?

Митко: Казвахме се „САМО ДВАМА„, доста повлияни от НОВА ГЕНЕРАЦИЯ. Като стил малко ню уйев, малко пънк, малко гръндж, с текстове на български.

Ти какво място заемаше в групата?

Митко: В тази ни формация изкарахме само демото и един концерт, а преди да се включа на мястото на предишния басист (който замина за София) в групата бяха правили 2-3 концерта. То донякъде и покрай баса се заговорихме с Gatto от NANOWAR.

Би ли се занимавал отново, но по- активно?

Митко: Определено, като се пенсионирам и/или пораснат децата. За активно свирене се иска много време. Видях, че музикант трудно ще стана и минах в графата организатори, така поне общувам с истински музиканти.

Не е ли още по-трудно да си организатор?

Митко: Ами реално това ми е първо събитие, уча се в движение, но по-трудно не бих казал, различно е. Все пак работя с пънкари, не с претенциозни групи.

Какво ще кажеш в своя защита?

Митко: Не ме съдете строго! Обичам ви, хора!  

За тези, които все още нямат билет, могат да се сдобият с такъв тук.

И повече информация за събитието тук.