ISOLE: „Дуумът е много повече от това да свириш бавно“

Когато  класически / епичен дуум метъл и Швеция стоят в едно изречение, неизбежната първа асоциация е Candlemass. Бащиците отдавна са оставили своята незаличима следа в метъл наследството. В днешни дни трудно можеш да намериш банда, която да наречеш техен достоен последовател. Не и ако не се разровиш добре и не попаднеш на името Isole. В качеството на квартета от Gävle ще се убедите съвсем скоро, на тазгодишното издание на фестивала „Doom Over Sofia“, където шведите ще се изявят заедно с Novembre, Mourning Beloveth, Ereb Altor, Shores Of Null и нашенците Upyr. За това, кои са Isole и още доста интересни неща си поговорихме с китаристът/вокалист Daniel Brynste и басистът Jimmy Mattson.

Здравейте, момчета! Надявам се, намирам ви в добро настроение! Как я карате?

Jimmy Mattsson: Привет! Аз съм добре. Малко съм напрегнат заради довършителните неща покрай подготовката за турнето, но всичко е наред. Винаги има много неща за вършене в дните преди да напуснем дома. Ще се оправя, стига да не си забравя паспорта. Или баса.

Идвате от Швеция, Скандинавия. Място, известно като съкровищница от екстремни метъл банди. Не само за блек и дет метъл, но и за дуум. Разкажете ни как започна всичко при вас и защо решихте да свирите точно дуум метъл?

Daniel Bryntse: Първоначално аз и Crister свирихме заедно като абсолютно начинаещи. Когато решихме да правим нещо малко по-сериозно в началото на 90-те, това съвпадна с момента, в който открихме Candlemass, Sorcerer и епичните албуми на Bathory.

След шест албума, Isole продължава да доказва, че може да предложи нещо интересно и различно (и в същото време толкова Isole-ско). Откъде черпите вдъхновение за музика и концепция?

Jimmy: Концептуално, винаги сме били наясно какво точно представлява Isole и как трябва да звучим. Или може би как не трябва да звучим. Всички ние си имаме своите любими банди, така че основно черпим вдъхновение от тях, но и от другата музика, която харесваме и не винаги това е метъл.

Свирейки епичен дуум, предполагам, че сравненията с Candlemass са неизбежни. Носи ли това някакъв позитивен/негативен ефект спрямо отношението ви към музиката и подхода към нея, що се касае до композиране или свирене на живо?

Daniel: Не съвсем. Или поне вече не.

Не много често можеш да попаднеш на група с впечатляващи два чисти гласа. По мое мнение това е едно от най-ценните оръжия, които използвате като предимство в музиката си. Как се решихте на тази стъпка? Как решавате кой и кога да пее?

Jimmy: Идеята за двойни чисти вокали, предполагам, е от времето, в което Daniel и Crister са се занимавали с фолклорна музика. През 1997-ма те издават албум,“Februari 93”, който дава ясна представа за техните основни вдъхновения. Обикновено в албумите гласът на Daniel е водещ и ще продължим да работим по този начин. Особено сега, когато вокалите на Crister се асоциират с Ereb Altor. На живо е различно. Тогава всичко опира до това, всеки да има свободата да диша между текстовете. Случва се дори аз да пея някои части, които в албумите са изпяти от Daniel.

Разкажете ми повече за вашите албуми. Ако можете, опишете ги с няколко думи. Можете ли да ги сравните и да споделите кое прави един по-добър от друг?

Daniel: Не бих искал да сравнявам или оценявам албумите. Имам си своите фаворити, но ще ги запазя за себе си. “Forevermore” повече или по-малко е колекция от песни, композирани в много дълъг период (почти 15 години), което може би го прави на моменти разхвърлян и непоследователен. Или разнообразен? “Throne Of Void” – с него започнахме да правим нашата музика и най-накрая имахме истински барабанист. “Bliss Of Solitude” – вероятно най-мрачният и труден за възприемане запис. Също така тук още повече намерихме нашето звучене и започнахме да бъдем по-малко Candlemass/Solitude Aeternus клонинги. “Silent Ruins” е реакция на “Bliss Of Solitude” – искахме да направим по-достъпен, по-слушаем и по-развит албум. “Born From Shadows” е най-тежката ни творба. В нея има повече дет метъл, ако щеш. “The Calm Hunter” – е най-прогресантският, мелодичен и може би най-малко дуумаджийския албум, който някога сме записвали.

“The Calm Hunter”, последният ви диск, бе приет много добре от фенове и публика. Как гледате на него сега, близо две години след издаването му?

Jimmy: Много съм горд от този албум и все още го слушам много. Може би има някои минуси и бих направил някои неща по различен начин ако трябваше да го записваме днес, но като цяло си мисля, че ни представя отлично и стои гордо в дискографията на Isole.

Това е първия ви запис с Jimmy Mattsson на бас. Той може да ви разкаже мъничко за впечатленията си от българската публика, заради участията му на наша земя с другата му банда Loch Vostok. Но, разкажете какво донесе Jimmy на Isole с включването си в бандата?

Daniel: Най-вече намерихме истински басист! ИСТИНСКИ басист, а не китарист, принуден да свири на бас. Също така и младост. Но сега си имаме Victor (барабанистът). Така че Jimmy вече също е старче.

Кой е „Спокойният ловец“? Дали е „Роден от сенки“ и „Завинаги“ в „Тихи руини“ ще седи на своя „Трон от празнота“ и ще чувства вечното „Блаженство на самотата“? (Б.р. – игра на думи от заглавията на албумите на групата.)

Jimmy: Хаха, иска ми се ние да бяхме измислили това! Можем да напишем цяла книга само със заглавията на албумите ни, хаха! “The Calm Hunter” е Смъртта. Crister ни представи тази идея, споделяйки, че няма значение какво правиш през живота си – Смъртта винаги е там някъде зад теб. И чака кротко и спокойно.

Разкажете ми повече за процесът на създаване на един епичен дуум метъл албум. Как протича работата в Isole? Кой предлага повечето идеи и как оформяте песните си?

Jimmy: Обикновено всичко започва, когато някой представи своя идея на цялата банда. Би могло да е всичко – припев, риф, а дори и цяла песен. По-късно правим демо записи на дадената идея и всеки един добавя нещо от себе си към нея. Опитваме кое се получава и кое не. Дали ритъмът на барабаните е твърде странен или басът е твърде отчетлив, а трябва да е в бекграунда? Дали не трябва да добавим някъде и китарно соло? Никога нямаш пълната сигурност, докато просто не седнеш и анализираш това, което си създал. Може би ще прозвучи странно, но това, че  представяш завършена песен пред всички, не означава, че тя е напълно готова, докато не премине през филтъра „Isole”, така да се каже.

Активни сте на метъл сцената от далечната 1991-ва година (под името Forlorn в миналото). Ако можете да сравните себе си тогава и сега, има ли прекалено много разлики в разбирането и подхода ви към музиката?

Daniel: Що се касае до композирането, мисля че сега мислим повече в посока на цялостното звучене на песните, отколкото върху дадените рифове. Просто за сравнение, погледнете “Moonstone” от дебюта ни и “My Regret” от последния запис и вероятно ще разберете какво точно имам предвид. И определено мога да кажа, че сега сме много по отворени и склонни да се отдръпнем от типичните дуумаджийски рифове, мелодии и ритми, ако това пасва на дадена песен.

Бандата съществува от доста дълго време, но все още остава популярна в доста тесен кръг от фенове. Защо? Нуждаят ли се Isole от вниманието на големите медии, голямата тълпа и маститите лейбъли?

Jimmy: Според мен това се дължи на факта, че дуум метълът си остава ъндърграунд феномен. Ако погледнеш големите фестивали, там има може би една или две дуум метъл групи. Жанрът не е достатъчно познат на голямата публика. Съществува сравнително малък, но изключително отдаден култ от последователи, които пропътуват цяла Европа, за да видят бандите на турне, но ако си говориш с някой произволен метълист и му споменеш за дуум метъл, обичайно получаваш отговор от типа „Не харесвам бавната музика!“ Ние трябва да излезем пред хората и да им покажем, че дуумът е много повече от това да свириш бавно.

Споменавайки лейбъли, вие сте част от “Cyclone Empire”. Компания, доста отдадена на стила, издаваща групи като Saturnus, Ophis и The Foreshadowing, например. Чувствате ли се третирани по-добре, отколкото във времената, в които бяхте под шапката на “Napalm Records”?

Jimmy: Не бих искал да казвам нещо твърде негативно за “Napalm Records”, тъй като се присъединих към Isole малко преди да решим да се разделим с лейбъла. Но сами виждате по последните им попълнения, към какъв тип метъл се фокусират. За нас, да бъдем част от “Cyclone Empire” просто е по-добрият избор. Лейбъл, отдаден на сцената!

Преди Jonas Lindström (бившият барабанист) да напусне Isole, той, Daniel и Crister бяха неделима част И от Ereb Altor. Предполагам, че сте попадали в случаи, в които пишете материал за една от групите и изведнъж ви хрумва нова идея, различаваща се коренно от създаденото досега. Как успявате да разделите музиката, която създавате? Как преценявате кой риф би паснал повече на Isole и кой на Ereb Altor?

Jimmy: Crister и Daniel усещат нещата много добре, що се касае до това кой риф за коя банда е подходящ. Има изключително богата гама от настроения, които можеш да уловиш мигновено само докато свириш на китара. Разбира се, с Isole сме си „разрешили“ да изследваме музикалните пейзажи, тъй като нямаме едно основно вдъхновение в музиката си. Кой знае, накрая ще я докараме в един бъдещ момент да издадем напълно акустичен албум, хаха.

Като спомена за бъдешето, какво крие то за Isole? Планове за нов албум, например?

Jimmy: Започнахме да прехвърляме материала, който е наличен и тепърва предстои да видим какво ще използваме. Всички имаме доста идеи накъде да насочим музиката си като следваща стъпка. Както можеш да се досетиш, все още сме съвсем в началото на цялата тази работа, така че наистина не мога да ти кажа много повече от това, че все още сме в процес на писане на следващ албум.

Първото ми впечатление от вашата музика беше преди няколко години в Румъния, на фантастичния фестивал “Dark Bombastic Evening” в Алба Юлия. Тогава бяхте истинското откритие за мен. Останах тотално зашеметен от атмосферата, прекрасните мелодии и уникалните вокални дуели между Crister и Daniel. Класа! Мога да кажа, че имам леко предимство пред родните фенове, че знам колко магични сте на сцена. Но, какво да окачват хората тук и разбира се, как очаквате да ви посрещнат феновете?

Daniel: О, благодаря ти много! Ами… Просто, както всеки път, ще се опитаме да направим шоуто приятно и запомнящо се. Надявам се, че много ваши фенове ще се присъединят към нас, за да направим вечерта незабравима.

Благодаря ви много за отделеното време, момчета! Нямам търпение да се видим на родна земя, а сигурен съм, феновете също. Оставям последните думи на вас! До скоро!

Jimmy: Очакваме с нетърпение да свирим в България за пръв път и се надявам се видим с всички ви в неделя!