Интервю с Richard Williams (Kansas)

Интервюто е на Нели Карагьозова от Вестник „Стандарт“ /стари наши помагачи при запълване на ниши от липси на снимки и интервюта/отново специално и за Хангара /

Здравейте. Концертът ви в София е насрочен за 23 юни. С какво настроение идвате у нас? Чували ли сте нещо за България?

Рич Уилямс: Ще призная, че знаем много малко за страната ви. Мога да кажа със сигурност, че се намира между Гърция и Румъния, но това е почти всичко. Обещал съм си, че преди да дойдем на 23-и, ще пусна една търсачка в интернет и ще науча много неща. Аз лично съм голям фен на компютрите и да съм в чата е едно от любимите ми занимания.

И до днес много известни музиканти правят кавъри на ваши песни? В това число Скорпиънс, Сара Брайтмън и Рейдиохед. Как се отнасяте към този факт?

Рич Уилямс: Не сме ревниви в никакъв случай. Подобно нещо може само да ни радва.

Малцина са групите, които успяват в продължение на десетилетия да се запазят, и при това да бъдат на върха. Как си обяснявате вашия успех?

Рич Уилямс: Първо, наистина ни провървя. И второ, истината за успеха ни се крие в думата „задружност“. Разбира се, в бандата са настъпвали промени, но никога не е имало кавги и разправии. Много състави се разпаднаха, тъй като не успяха да съхранят колективния си дух. Ние заедно минахме през много препятствия и затова сега сме там, където сме.

Откривам ви след концерт в Германия. Можете ли да кажете къде се чувствате известни повече: в Щатите или в Европа?

Рич Уилямс: Чувстваме се добре навсякъде, но като че ли в САЩ наистина ни приемат с особена почит. Там сме и направили безкраен брой от турнета.

За мнозина всекидневието на рок музиканта се заключава в трите думи “секс, наркотици и рокендрол”. Така ли е и при вас?

Рич Уилямс: Всяка група изживява различни периоди в развитието си, някои от които, бих казал, са доста буйни. Да речем, че вече сме преодолели юношеските ни “залитания”. Думата „наркотици” при нас е табу. Категорично се опитваме да убедим младата публика, която ни слуша, че това е нещо безкрайно вредно. Така да се каже, не само проповядваме здравословен начин на живот, но и се опитваме да водим такъв. Аз лично от години вече не близвам грам алкохол.

В такъв случай да не очакваме да ви видим след концерта в някой от популярните софийски нощни клубове?

Рич Уилямс: Едва ли. Обикновено след концерт се прибираме в хотела, където от напрежение и емоции не можем дълго да заспим. Най-много да слезем до лоби бара за по питие, но аз дори и това не правя, защото отказах тотално пиенето. Животът на музиканта е като маратон, трябва постоянно да си във форма. А и се опитвам да се запазя за по-дълго време, тъй като имам и деца, които много обичам и с които са най-приятните ми мигове.

Мислили ли сте някога за пенсиониране?

Рич Уилямс: Тази дума  не съществува в нашия речник. Ще сме на сцената, докато можем! Не се страхуваме от конкуренция и смятаме, че тя е хубаво нещо. Обожаваме да пътуваме, да опознаваме нови места, да срещаме нови хора. Това ни зарежда, което всъщност е и смисълът на работата ни. Днес хората много се отчуждиха и това е много жалко. Музиката ги кара да бъдат задружни, да вярват в някаква обща цел. Трябва повече да се вглеждаме в човека до нас и да му обръщаме внимание.

Говорите за семейни ценности. Как се вписват те в натоварения ви график?

Рич Уилямс: Трудно, но успяваме. Аз съм щастливо женен от доста дълго време. Освен на сцената, изпитвам голямо удоволствие да ходя на риба със семейството ми, да водя дъщерите ми на училище.

Десетилетия успехи в рок музиката са сериозно постижение. Чувствате ли се легендарни?

Рич Уилямс: Защо да скромничим? Да, чувстваме се легендарни, но това не ни е разглезило. Не предявяваме някакви специални претенции, не се държим като звезди. Името задължава. Затова продължаваме да работим яко!

Как се е променил музикалният бизнес днес през вашия поглед?

Рич Уилямс: Музиката се превърна в индустрия. И със сигурност днес е много по-трудно да пробиеш, отколкото беше преди време.