Интервю със Steve DiGiorgio (TESTAMENT, екс-SADUS, екс-DEATH)

На 13 декември 2001 година ни напусна иноваторът Chuck Schuldiner! Каквото и да напишем за него, все ще е малко. През 2019 се навършват 18 години от неговата кончина. Но наследството му продължава да живее и най-важното – да вдъхновява. На 14 декември български банди ще отбележат с трибют-концерт годишнината от превръщането на Chuck Schuldiner в легенда. Но нека си припомним едно интервю със съратника на Chuck – Steve DiGiorgio, който беше част от двата основни проекта на Бащата на дет метъла – DEATH и CONTROL DENIED.

Интервюто със Steve DiGiorgio (TESTAMENT, екс-SADUS, екс-DEATH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна.

От другата страна – От много години си в музикалният бизнес. Как се чувстваш?

Steve DiGiorgio – Доста добре. Не съм си представял, че ще мога да се издържам от музика. Не знам още колко ще мога да върша това, но ще се постарая да е за по-дълго.

От другата страна – Каква е разликата за теб да участваш в толкова много проекти?

Steve DiGiorgio – Плащат ми сметките. Аз съм фен и знам колко важна може да бъде музиката. Но това е като картина на стената, тя е просто там. Старая се да не се вземам твърде на сериозно. Общото между всички проекти, в които учасвам, е, че навсякъде става въпрос за музика. 50 процента от разликите идват от феновете, защото всяка група привлича донякъде различна публика. И все пак във всички случаи става за дума за хард рок и метъл. Другата разлика е в песните и стиловете, в които свирят групите, в които участвам. При Sebastian Bach е мръснишки рок, TESTAMENT са класическа траш банда, а при DEATH беше техничен дет метъл. Което ме принуждава да се нагодя към стила на бандите. Но ще се върна към началото и отново ще кажа, че това е музика и мога да свиря ноти за всеки. Така че за мен разликите не са толкова големи.

От другата страна – Колко са важни участията ти с други артисти за кариерата ти?

Steve DiGiorgio – В повечето случаи живея за момента. Приносът ми към бандите е енергията към съответния момент. Никога не съм се стремял да мисля за каквото и да било наследство, което ще оставя след себе си. Чувам от млади басисти, че съм им повлиял или съм бил причината те да хванат баса. Приемам го за голям комплимент. Но при мен основният фокус са комплиментите от музикантите, с които свиря. Приносът ми е да направя песента интересна, да вкарам енергия в нея. Това ми е целта. Не се опитвам да контролирам последствията, те са си последствия. Опитвам се да контролирам момента.

От другата страна – По този повод – стила ти на свирене ли влияе на музиката на групите или музиката на групите влияе на стила ти на свирене?

Steve DiGiorgio – Не мога да отговоря дали стилът ми влияе на музиката или музиката влияе на стила ми. Но мога да споделя, че музиката променя усилията, които правя. По този начин затварям кръга, защото от своя страна променям и обогатявам музиката на съответната банда. Това се отнася за всички в една група, защото всеки музикант има своя индивидуалност. Подобно влияние съществува. Но главната идея е да свириш за песента, да се опиташ да паснеш на групата и да подобриш звука й. Не се опитвам да се олицетворя с музиката, а се опитвам да пасна на музиката. Това е разликата. Не се опитвам да надуя егото си, а да съм част от колектива, да съм здрав член на екипа, отколкото да съм индивидуалист, който да изпъква. Така че влияния има от всеки, но главното е да служим на песента.

От другата страна – Трудно ли беше да откриеш своя път и стил?

Steve DiGiorgio – Навремето беше трудно да открия звука си. Това е едно от най-трудните неща в кариерата на един музикат – да намери мястото си. Когато бях по-млад, осъзнах, че не е необходимо да си най-добрия, това не е от значение. По-важното е да съм различен. Да бъда себе си. А да си различен, е най-добрият начин, за да го постигнеш. Едно малко нещо да откриеш и вече си различен. Това ти дава индивидуалност. Всичко това го казах, за да подкрепя думите, че е трудно да намериш мястото си. И единственият начин, който е полезен за всички, е да бъдат себе си. Да се фокусират върхи собствените си възможности. Хубаво е да имаш влияния, да се интересуваш какво се издава, да откриеш музиката, която би искал да изпълняваш, но в края трябва да се довериш на себе си и да останеш верен на себе си. Тогава ще си способен да откриеш собствения си звук, но е трудно.

От другата страна – Как би обяснил начинът, по който използваш баса като инструмент в групите, в които участваш?

Steve DiGiorgio – Правило номер едно в екстремния метъл или ако искаш хеви метъла по отношение на баса е, че той е връзката между ударните, мелодиите и вокалите. Така че правило номер едно e, когато свириш на бас, винаги да си връзката между останалите компоненти. И след това правило да намериш уникалния начин за тази връзка. Когато открия връзката, винаги след това се опитвам да докарам интересен звук на баса и то по начин, който да свърже останалите компоненти разлчно от останалите банди. В този случай е важен балансът между изпълняването на нещо много лесно, което отегчава и партии, които са толкова сложни, че изпитват способностите. Това винаги си остава урокът, който следвам, когато използвам баса в звука на групата и в нейните песни.

От другата страна – Какво те стимулира да бъдеш толкова продуктивен?

Steve DiGiorgio – Сигурно се питаш защо съм толкова продуктивен през годините? Мислите, че мога и да не съм продуктивен. В дълги периоди от живота ми, не съм се занимавал с музика. Нека не звучи странно, но аз съм изразител на музиката, която преминава през мен, която получавм от връзката ми със Земята. И когато това усещане го няма, се чувствам като растение, което съхне, защото не е поливано. Тогава не се чувствам аз. Продуктивността ми се дължи на музиката. Без нея просто не съм аз. Тя е единственото нещо в живота ми, с което се справям добре. Искам да продължавам да свиря. Това резонира в същността ми. Когато музиката я няма, въобще не ми се живее. Дори ми липсва мотивация да продължавам напред. Нищо не ми се прави. За това когато не свиря за някой друг, композирам собствена музика. Това е моята мотивация да продължавам да свиря, да живея. Само това знам да правя.

От другата страна – Старите или младите фенове възприемат по лесно музиката ти?

Steve DiGiorgio – Не знам, различно е. Свирил съм и с TESTAMENT, и с DEATH. Там идват фенове, които водят децата си. Те гледат на стила ни като на нещо вдъхновяващо.

От другата страна – Стил, който особено харесваш да свириш?

Steve DiGiorgio – Свирил съм различни неща. Хеви метълът е огромна част от тях. Но харесвам джаз и фюжън. С тях започнах. Тези стиломе наблягат на бас звученето. Но има много стилове. Музиката е като голямо дърво с много клони.

От другата страна – Какво се изисква да си в група и да си солов артист?

Steve DiGiorgio – Талант! Изпълнение! Талант без изпълнение е просто техника, а изпълнение без талант е само шум. Трябва да съществува комбинация от двете, за да забавляваме хората. Иска се и добро здраве, защото пътуваме непрекъснато. Изисква се много, за да сме тук.

От другата страна – Какво те вдъхновява през годините да продължаваш с музиката?

Steve DiGiorgio – Чувството, че все още имам какво да направя. Все още съм гладен за успехи. Като млади си мислехме, че светът свършва на 30 години ,но сега съм на 40 и все още се развивам. Държи ме това, че мога да допринеса с нещо за музиката.

От другата страна – Един въпрос за Chuck Schuldiner и DEATH – що за човек беше той?

Steve DiGiorgio – Всеки, който е свирил с Chuck Schuldiner има своя уникална история. Някои може би имат лоши спомени, други – добри. Не бих могъл да говоря за останалите, защото аз имам собствена история. А ние с него бяхме много повече от членове на бандата. Бяхме приятели извън музиката. Аз бях един от малкото хора, с които той беше приятел в живота. Никога не съм го чувствал като диктатор. Нито пък той се е държал като такъв. Също така не съм го забелязвал при комуникацията му с другите. Всъщност всичко зависи от индивидуалните моменти. За мен той си остава един от най-добрите ми приятели. Създавахме музика от 17-18 годишни. Също така бях част от последния състав на CONTROL DENIED. Винаги поддържахме връзка с него. Работихме зедно в студиото, свирихме на живо. Той беше широкоскроен. Имаше прогресивен поглед към музиката, постоянно ме провокираше да се развивам. Благодарен съм, че съм имал възможността да бъда част от неговото обкръжение и да работим заедно. В същото време той беше сложна личност. Имаше много трудни моменти с определени хора, тежки раздели с други. Но така стоят нещата. Най-любопитното около него беше, че той не живееше в стрес. Всичко при него се получаваше леко, без напрежение. Той обичаше да гледа комедии, имаше страхотно чувство за хумор, винаги се шегувахме. Имахме традиция на последния концерт от турнето, да правим щури неща – прическите ни бяха странни, дрехите също. Веднъж докато CARCASS свириха, хвърляхме храна по сцената, моркови летяха във всички посоки. А те се чудеха какво става. Chuck се разхождаше с конска грива, облечен в дрехи от храна. Имам милиони подобни истории. Chuck имаше невероятно невинен хумор. Но това е той. Обичаше да е забавно, да се смее…