За аристократите и хората …

Aa

Bryan Beller

Виртуозност и класа, изтънченост и прецизност – това са само малка част от думите, с които биха могли да се опишат музикантите от THE ARISTOCRATS. В една мъглива и мрачна понеделнишка вечер, триото изнесе удивителен урок по музика в малкия столичен клуб City Stage, който наистина се оказа тесен, за да побере таланти от подобна величина. Пред публика от не повече от 200 или 300 души, Guthrie Govan, Bryan Beller и Marco Minnemann разгърнаха своя огромен музикален потенциал и успяха да извадят най-красивото и аристократично от инструменталния нео-прогресив рок/фюжън. И да оставят въпросните 200 или 300 души публика запленени. И дори изумени.

Точно два часа THE ARISTOCRATS демонстрираха непогрешимо свирене и съвършено техническо майсторство. Музикантите представиха най-доброто и от себе си, и от своята осемгодишна история, включваща четири студийни албума. Последният от които, You Know What…?, се появи в рамките на настоящата 2019 г. И да, никак не е лесно да се опише, още повече да се класифицира, музиката на китариста Govan (Asia, Steven Wilson, Hans Zimmer), басиста Beller (Steve Vai, Joe Satriani, James LaBrie) и барабаниста Minnemann (Steven Wilson, Necrophagist, Kreator, Paul Gilbert, Plini). В нея може да се открие от всичко – от рок до метъл, през джаза до поп и дори традиционното кънтри. И цялата тази смесица – поднесена със съвършенство, невероятен усет за импровизация и …с много чувство за хумор.

222

Guthrie Govanс


Всъщност, аристократите – въпреки претенциозността на своето наименование – се оказаха изключително шеговити, земни и дори “народни” хора. Сред вглъбената и сериозна музика, която твориха два часа, те не спираха веселите заигравки и забавните закачки. Основният ‘виновник’ за ведрата атмосфера бе Bryan Beller, който бе поел ролята на конферансие в представлението. Освен да предствя своите виртуозни колеги, негова задача бе да прави и кратки интродукции към всяка една от изсвирените мелодии. Интродукции, които, предвид словоохотливостта му, се превръщаха в дълги и най-вече забавни обяснения. Това бяха разкази за случките или впечатленията, вдъхновили създаването на дадена композиция. Така например, една забележка към музиката им, от някой си критик, оприличил я на “мелодия за евтин порно филм”, подтиква триото да напише именно музика, подходяща за подобен тип филм. Разбира се, композицията, която последва, трудно би могла да се асоциира с филмите за възрастни … :) “The ballad of Bonnie and Clyde” пък, била създадена след като крадци влизат в дома на Beller и отмъкват цялото му музикално оборудване.

Интересни бяха включванията и от Marco Minnemann, не толкова с думи, колкото с нестандартни похвати – и музикални, и откровено шеговити. Между гениалните си барабанни партии, той вадеше гумено прасе-играчка, чиито звуци умело вплиташе в музиката. За да не остане по-назад, Beller му пригласяше пък с гумена кокошка. Забавлението беше пълно!

333

Marco Minnemann

Единственият от сцената, който създаваше впечатление за повече сериозност и вглъбеност, поне на пръв поглед, бе Guthrie Govan. Привидно, музикантът изглеждаше изцяло погълнат от своята китара (с която не е необходимо да се уточнява с каква виртуозност боравеше!), до момента, в който не се включи и той със своите истории. С типичен, равен британски изказ започна да изразява своето възмущението от традициите на Острова да затварят пивниците в 23:00 ч. Разбира се, това възмущение бе излято в дълга и сложна композиция – която веднага последва. Друго вдъхновение – детска книжка, посветена на … месото (или по-точно на инцидент, случил се на 3.03.1876 г, когато в рамките на няколко минути от небето падат парчета месо в Кентъки, САЩ). Която книжка той не само спомена, но и извади отнейде и заразгръща пред публиката. И разбрахме как се е появила композицията “The Kentucky Meat Shower“, на която, разбира се, се насладихме.

Така, сред шеги, закачки, редуващи се с твърде сериозни и завъртяни композиции, изминаха двата часа. Не е нужно да се уточнява реакцията на публиката, която и искрено се забавляваше, и истински оценяваше, и буквално съпреживяваше. И ако се съди по отговора на тримата музиканти на сцената, симпатията и положителната енергия беше двустранна. За това засвидетелства и последвалият бис, и искрените усмивки, и дългото сбогуване, скрепено с взаимни аплодисменти.

А най-накрая, когато всичко приключи и утихна, около щанда с мърчандайзинга на групата, ни очакваше усмихнатият (явно, както винаги) Bryan Bellerза да даде някой и друг автограф, за да поговори с почитателите или просто да подаде ръка за поздрав. Човек сред хората! Като всички нас. :)

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото