Броени дни преди концерта на френските пост блек метъли Celeste с радост ви показваме интервю с вокалиста на групата Йохан. Оригиналната статия можете да прочетете тук.

Здравей, Йохан. Разбрах, че за първи път идваш в Лондон, как се чувстваш тук до сега?
Йохан: Ами, аз съм тук само защото моята приятелка ми предложи да ме вземе със себе си. Ще се наложи да се оплача от времето, разбира се, но от самия Лондон няма много причини да негодувам. Опитахме се да посетим колкото се може повече места докато сме тук, но предполагам щеше да е много по-добре, ако имаше някой от Лондон, който да ни разведе наоколо. Сега се мотаме само в „класическите“ места, галериите Тейт и т.н. Обикновено когато съм на турне със Celeste се опитваме да посетим не класическите места, но също и по-ъндърграунд страната на всеки град, така че бих желал да разгледам и тези аспекти на Лондон.

Да минем направо към темата, искаш ли да ни разкажеш как се събрахте заедно в Celeste?
Ами, ние всички сме от Лион и започнахме около 2005. Бандата всъщност съществуваше и преди това, но не като Celeste, с трима други членове – Гильом, Ройер и Антоан, китарист, барабанист и басист – те вече свиреха заедно още от гимназията, но никога не бяха правили концерти като група или нещо сериозно. Аз пък бях в друга банда преди това – Mihai Edrisch, ние бяхме повече емо/скриймо ориентирана банда – и точно преди да се разпаднем се срещнах с тримата чрез интернет форум, където бяха написали, че си търсят вокалист. Преди това не съм бил в други групи освен Mihai Edrisch, но вече исках да се занимавам и с нещо друго. Не бях ни най-малко разтревожен, че слагаме край на бандата или нещо подобно, вече просто исках да сменя сценария. Така че просто се срещнах с момчетата и им казах право в очите, че това няма да е сериозен проект за мен, но те нямаха никой друг сериозен вариант за вокалист и няма друг избор, освен да вземат мен, а и вече ме знаеха от предната ми банда, така че се разбрахме „ОК, нека го направим!“.
Малко по-късно старата ми банда окончателно прекрати съществуването си и Celeste стана единствената ми група – за щастие се превърна в това, в което се првевърна, честно казано, много повече съм щастлив от това, което правя в Celeste, отколкото от това, което правех с предишната ми банда. Така че съм доста доволен от развитието на нещата.

Във вашия албум Morte(s) Nee(s) има доста силни концепции, свързани с препятствията и насилието, което жените срещат в обществото, от по-ниските заплати до сексуално малтретиране и изнасилване. Това е доста тежка тема, какво ви провокира?
Всъщност е доста тудно да обясня как стигнах до темата. От доста рано, дори заедно с Mihai Edrisch – която имаше по-романтична натура, с песни за влюбване и любовни преживявания и т.н. – аз пишех по-тъжните лирични теми. Така че, когато започнах със Celeste, аз винаги пишех на доста нихилистични теми, въпреки че и за по-общи неща. Мисля, че албумите ни – Pessimiste(s), Nihiliste(s) и Misanthrope(s) – могат да бъдат видяни като все по-дълбоко падение в емоционален план, сещаш се. Заглавията казват всичко. От песимизъм, към нихилизъм, до мизантропия, ставайки все по-тежко. В Misanthrope(s) вече се бях сблъскал с някои теми, които се появяват и в Morte(s) Nee(s), като педофилия, насилие над жени, изнасилване, кръвосмешение и други.
Наистина исках да наблегна на тези теми повече в Morte(s) Nee(s) и да разоблича не само тъмната им страна, но и по-ярката – силата, която жените имат да се справят с тези проблеми, но и също как жените в обществото понякога сами са виновни за тяхното себеразрушаване и как същото се отнася и за мъжете. Въпреки че е доста тягостно и може би по-сложно от това, което съм правил преди, исках да се покаже по-голям контраст.
Има и някои добри неща в него. Никога не помня заглавията на песните ни, но шестата песен [‘Un Miroir Pur Qui Te Rend Miserable’] е наистина оптимистична; В началото става въпрос за ранното детство и как децата могат да са твое огледало. Когато видим малки деца, те обикновено са усмихнати и в песента става въпрос за това да се опиташ да посегнеш към стария си живот, колко лесно е било и колко невинни са децата и как тябва все още да си такъв, но никога няма да бъдеш. След това става доста по-мрачна; как мъжете могат да разрушат нечие детство и как жените също могат да посегнат на невинността с грешките си.

Като контраст на предишните албуми, има зрънце позитивизъм в Morte(s) Nee(s)?
Ами, да, но нали знаеш, позитивизма е добър начин да станеш още по-мрачен? Можеш да направиш нещата по-ярки и след това още по-мрачни; това е донякъде идеята. Ако винаги си песимистичен, накрая или изглеждаш глупаво, или никой не схваща идеята ти. Затова да се постигне контраст е добро нещо, а и накрая можеш да стигнеш още по-далече.

Все пак това е доста противоречива тематика за група с блек метъл наклонности…
Всъщност, може ли само да кажа – аз наистина нямам никаква идея от блек метъл. Не слушам изобщо такава музика изобщо, наистина. Само нашият китарист слуша малко блек метъл. Смешното е, че някои хора ни казваха, че сме повлияни от блек метъла преди още някой от нас бе слушал изобщо!
Мисля, че това накара Гильом да прослуша блек метъл и сега е доста зарибен по него. Той си купи някакви CD-та и ми пепоръча някои банди, сега знам това-онова, но наистина не е моето нещо. На първо време наистина не харесвам продукцията. За мен блек метъл албумите са пълни лайна. Неща като Darkthrone, нямам представа каква им е идеята, но наистина не ги харесвам.

Въпреки че не си фен на блек метъла, както каза, има някакво блек метъл влияние във вашата музика, а той [блек метълът] може да бъде доста хипнотичен, дори приспивен, посредством стената от шум, която създава. Този ъгъл нещо, което умишлено използвате със Celeste ли е?
Разбирам какво имаш передвид, но наистина не бе умишлено. Честно казано, като група, нашата първа цел винаги е била да правим най-тежката музика някога. Звучи доста глупаво, знам, и понякога сме като деца и бонбони – на репетициите винаги се опитваме да я направим още по-тежка. Разбира се има части с повече „чувство“, по-бавни части и въпреки че винаги отнякъде блика тежест, за нас има контраст в музиката ни. Откакто станахме по-добре познати обаче, голяма част от отзивите, които получавахме, бяха: „Celeste винаги правят едно и също. Същата песен, същият звук, винаги същите номера…“ и прочие. В началото доста се разтройвах заради това, защото когато работиш усилено върху музиката си и наистина разбираш всички детайли зад това, което се опитваш да постигнеш, наистина си мислиш, че хората не схващат това, което правиш.
Но от друга страна си мисля, че е доста интересно и може би затова хората решават, че имаме блек метъл влияния – аспектът на повтаряемост в някои от песните – защото мисля, че тези отзиви ни накараха да наблегнем повече на този аспект от музиката ни; може би затова по новите ни неща са виждани като по-ориентирани към блек-метъла, тъй като песните са с подобна скорост и репетативност. Но наистина не знам, доста е трудно да прецениш как другите хора разбират музиката ти.

Чух история за човек, който е дошъл до теб по време на концерт и те е помолил да му дадеш автограф върху диск на съвсем различна група, това вярно ли е?
[Смеейки се] Да, това се случи наистина. Случвало се е два пъти всъщност. И двата бяха на същото турне, в Русия и Централна Европа, с нашите приятели Reka. Та, някакъв тип дойде при мен накрая на концерта – всъщност това може би не е толкова смешно – и ме попита дали може да му дам автограф върху диск на моята предишна група [Mihai Edrisch], и аз го попитах:“Защо не искаш да ти подпиша такъв на Celeste?“ и той каза, че е твърде скъп. А вторият път се случи с човек, който искаше да му разпиша диск на Reka, групата, с която бяхме на турнето, а той просто не разбра, че ние не сме те.
Той видя, че двете групи свирят, но и двете свирим предимно в пълен мрак, та просто не знаеше коя банда коя е.

Все пак ги разписа, нали?
Да! Казах му, но той отвърна:“ Ох, не ми пука, просто го подпиши“. И по същия начин понякога накрая на концерти някои хора са бъркали Reka със Celeste и същото се е случвало и на тях, така че това си беше донякъде неловко.

Разбрах и че към вас е хвърлян стол, докато сте били на сцената – можеш ли да обясниш и това?
Не, не, това бе във Франция, в Руен, северно от Париж. Наистина мога да кажа много гадости за този концет, защото не ми хареса – въпреки че мой приятел бе един от организаторите. Бе на един доста метъл-ориентиран фестивал и, може би е донякъде грубо да кажа това, но не беше метъл от града, по-скоро метъл от село; просто имаше доста странни хора от провинцията. Надявам се никога да не прочетат това, защото доста хора от Руен искат да ме убият вече… Както и да е, най-после бяхме на сцената, след като бяхме чакали да минат всичките тези гадни метъл банди – и след като се качихме, вече бяхме и пияни, както си подобава – но направихме саунд чек и бе отврат. Затова и казах на човека, който отговаряше за звука „Виж, опитай да се справиш по-добре… или ми намери по-добър човек за това“, защото знаех, че в публиката има по-добър човек за това, като съм гледал да работи за други групи, които са звучали доста добре. Наясно съм защо това не му се понрави, но публиката направо откачи и започна да става доста агресивна…

О, да, значи те са чули репликите, които сте си разменили с озвучителя?
Ами, да. Те също чуха как се оплакваме от тези големи прожектори отстрани на сцената, които осветяваха големите банери с името на фестивала върху тях; на нас това не ни хареса, защото искаме да свирим в пълна тъмнина. Така че аз катзах на промоутърите „Вижте, пичове, ще може ли да спрете тези светилини там“, тогава тълпата започна да ни освирква и да викат неща от рода на „О, вижте ги, държат се като звезди, връщайте се обратно от където сте дошли, загубеняци“ и пр. Но когато хора се държат така с мен, ами, аз обичам провокации, така че дадох най-доброто от себе си, за да ме намразят.
Всъщност исках да сляза от сцената и изобщо да не свирим. Помислих си „Да го духат! Щом е трябвало да бием 600 км път да дойдем до тук и още толкова наобратно, а те да не искат да ни слушат, да го духат.“ Но тогава чухме хора пред сцената да казват „Ех, момчета, вижте, ние сме дошли до тук само заради вас, изобщо не ни харесва тъпия метъл фестивал, но искаме да видим Celeste. Мислехме, че сте пичове, а се оказахте пълно боклуци.“ Беше наистина забавно и не му пука какво хората мислят за мен, да бъда честен.
Както и да е, в края на краищата решихме да свирим, но хората ни замеряха с бира през целия ни сет, а между песните им казвах да го духат, провокирайки ги още повече, казах им „Ще ви чакам след концерта и ще ви сритам задниците“ и разни такива неща. Така че докато свирихме, а аз бях обърнат с гръб към хората и крещях срещу барабаниста ни, един от хората в публиката се качи на сцената, размахвайки стол, за малко да ме удари с него в гръб, когато друг човек от публиката се е качил на сцената и го е спрял.
Но, сещаш се, аз си признавам, че се държахме като боклуци и бяхме пияни, че обичам провокациите, така че не се оплаквам… Сега го приемам с усмивка и имам добри истории да разказвам на моите деца.

Aвтор: Димитър Райков