ROCKSTADT EXTREME FEST 2018, ден четвърти: Горски пожари

5 август е и ни предстои раздяла с ROCKSTADT EXTREME FEST 2018. На този етап вече възприемаш палатката като роден дом, а борбата за душ с топла вода с още няколкостотин души почти не ти прави впечатление. Носталгията витае във въздуха, но, преди да ѝ се отдадем напълно, ни остава още веднъж да смесим работата с удоволствието и да проследим последния, четвърти ден на фестивала.

Началото обаче не е от най-обещаващите – чакаме HARMED да излязат в 14:35, но това не се случва, тъй като, както разбираме малко след това, са изместени в 16:00. Защо? Дет метълите FLESHLESS отпадат от програмата на голямата сцена. На малката също не е по-различно – DOYLE (групата на Doyle Wolfgang von Frankenstein от MISFITS, които пък, иронично, отмениха шоуто си на миналогодишния ROCKSTADT) също няма да участват (тук веганските ястия мистериозно изчезват от менюто на фестивала, но дали това е чисто съвпадение – можем само да гадаем) и началният час е изместен от 16:40 в 18:05.

Като за последен ден, когато умората е вече понатрупана, решаваме да се концентрираме върху случващото се на голямата сцена, затова отиваме да проверим как ще се представят HARMED. За тях, уви, няма какво толкова да се каже – енергична банда, която обаче няма свой собствен облик и свири съвсем посредствен джент. Далеч по-интересни са ORIGIN – скоростта на техничния им дет метъл е впечатляваща на живо, а представянето им не е помрачено дори от загубата на част от багажа на летището, в това число и на басиста Mike Flores. Това позволява на няколко души, включително и на двама видимо пияни фенове от публиката, изпуснати от охраната, да участват като „въздушни басисти“, преди да бъдат принудително изведени от полезрението ни.

Въпреки сътресенията в състава, които претърпяха миналата година (след напускането на фронтмена Tommaso Riccardi, тогавашният барабанист Francesco Paoli поема част от китарните и основните вокални задължения, а за барабаните по време на концерти се грижи David Folchitto), FLESHGOD APOCALYPSE изнасят безпогрешно театрално представление, пренасяйки ни 300-400 години назад във времето със запазената си марка – бароковите си сценични костюми. Стартират с “Marche Royale” и “In Aeternum” – съответно откриващи и последния им засега албум “King” (2016). Италианците не излизат от роля дори в паузите, а песните от споменатото издание продължават да се редят и по-нататък – “Cold As Perfection”, “Healing Through War”, “The Fool”; наред с тях чуваме и добре познатите “The Violation”, “The Forsaking” и “Epilogue”.

И ако FLESHGOD APOCALYPSE се представят на високо ниво, то SEPTICFLESH съвсем не им отстъпват. Четворката се появявa, посрещната от бурни овации, под звуците на оркестралното интро на “Portrait Of A Headless Man” и се впуска вихрено в парчето, докато Spiros Antoniou не спира да надъхва публиката на симпатичен развален английски. Следим шоуто от по-далечно разстояние, но ударната вълна е достатъчно силна, че да достигне и последните редове на тълпата, та дори и отвъд тях. Бандата редува както по-нови парчета (“Martyr”, “Enemy Of Truth”), така и такива, които съвсем спокойно могат да се нарекат класики (“Persepolis”, “Pyramid God”, “Anubis”, “The Vampire From Nazareth”), макар и всички принадлежащи към творчеството на SEPTICFLESH от последните десет години. След емоционалния финал – могъщата “Dark Art” – следват кратки благодарности и сцената бива освободена за хедлайнера на вечерта.

Огромните контейнери с техника, които неколкократно забелязваме да се движат дори по време на по-ранните сетове, са притежание, става ясно, на IN FLAMES. Настоящото сценично шоу на шведите е трудно за описване с думи, затова се надяваме да добиете по-добра представа от снимките ни – така изглежда сцена, подготвена подобаващо за една от най-големите съвременни банди. Е, от „старите“ IN FLAMES (и то с уговорки) са останали само трима – Anders Friden, Björn Gelotte и Niclas Engelin. Останалата част от лайв състава все пак е запълнена с достатъчно способни музиканти, та концертните изяви да не пострадат. „Господи, колко сте тихи!“, възкликва Anders след края на откриващата “My Sweet Shadow”. И сякаш наистина е така – последен ден, последна група, може би умората вече си казва думата. Окопитването идва постепенно и, очаквано, се превръща в окончателен факт с хитовата “Cloud Connected”. След първоначалната вяла реакция, публиката започва да отреагира подобаващо на всяко парче от сетлиста, а той е доста добре балансиран – класиката “Pinball Map” е поставена редом с по-новата и далеч по-тежка “Everything’s Gone”, емоционалната “Here Until Forever” от “Battles” (2016) е последвана от концертния гвоздей “Only For The Weak”, дет метъл чудовището “Take This Life” стои до поп ориентираната “The Truth”, а някъде по средата на този водовъртеж се намира “The Chosen Pessimist” като необходима глътка въздух. IN FLAMES излъчват увереност, уравновесеност и улегналост, каквито определено им подхождат след почти 30 години съществуване, а и които им позволяват да влагат точното количество сили в правилните моменти, по този начин гарантирайки на публиката си качествено шоу без резки спадове. След още няколко парчета, сред които добре познатите “Deliver Us”, “Paralyzed” и “Alias”, Anders Friden обявява, че това е „краят за IN FLAMES”. Светлините угасват за секунда и, когато отново ни осветяват, бандата изсвирва закриващата “The End”.

Краят на ROCKSTADT EXTREME FEST 2018 обаче не настъпва с това. Първо, на големите видеостени организаторите обявяват големия хедлайнер за 2019 г. – PARADISE LOST, като новината се посреща възторжено от тълпата. После, след кратка подготовка, ставаме свидетели на пиротехническия спектакъл на румънската трупа Hypnosis Fireshow, а след него онези, които все още имат сили, се включват в превърналото се в традиция парти на открито с деветдесетарска музика. Ние, междувременно, се сбогуваме с ROCKSTADT и, докато на следващия ден потегляме обратно към България, вече правим планове да се завърнем и през следващата година.

Снимки от финалния ден на ROCKSTADT EXTREME FEST 2018 – на нашата страница във Facebook!