Septicflesh – мистичен мрак над София

Вечерта на 17 февруари в столичния Joy Station по покана на SME за пореден път ни гостуваха дет метъл ветераните от Гърция Septicflesh. След миналогодишното съвместно участие с Hypocrisy, този път се насладихме на самостоятелен концерт, който не беше част от турнето им, а специално организиран за българската публика.

Малко след 20:00 часа групата излезе ударно на сцената и откри концерта с епичната „Portrait of a Headless Man“ от албума „Codex Omega“. От самото начало Spiros Antoniou впечатли с мощния си вокал, харизматичното си присъствие и непрестанния контакт с феновете. Последва „Pyramide God“, след което закономерно чухме песен от последния, високо оценен от критиката и феновете албум на групата „Modern Primitive“, а именно шедьовъра „Neuromancer“. Смразяваща, тежка и многопластова песен, с която над клуба падна мрак и така типичната за групата атмосфера.

Макар да беше дадена заявка, че ще чуем предимно песни от „Modern Primitive“, Septicflesh изненадаха феновете и ни преведоха през годините с всепризнатите си класики като любимата „The Vampire from Nazareth“, „Martyr“, „Communian“.

Китаристите Christos Antoniou и Dinos Prassas заложиха както на мелодичните партии, така и на тежките, насечени рифове, демонстрирайки за пореден път класа и техничност, която сме свикнали да очакваме от групата.

Публиката категорично беше част от концерта, като неизменно познаваше песните още в началото и комуникираше със Spiros Antoniou още преди да е обявил какво следва, като показа, че групата има стабилно присъствие в България.

След епосa Prometheus, в който философията на Septicflesh се явява като тъмна заплаха, пробуждане на боговете за кърваво отмъщение над човечеството, чухме и „A Desert Throne“ – симфоничният шедьовър от „Modern Primitive“. Разбира се, не бяха пропуснати и първият сингъл от албума „Hierophant“, отличаващ се с нечестивата си, брутална тежест и спираща дъха епичност. Само Septicflesh могат да обединят толкова стилове и звуци в такава цялост и съвършенство. Чухме и „Collector“ с поредния реверанс към египетската митология.

След повече от час непрестанно свирене, групата заби кинематографичната „Persepolis“, като австрийската бластбийт машина Kerim „Krimh“ Lechner не преставаше да демонстрира страхотното си присъствие и качества. Той е част от Septicflesh от 2014 г., като е участвал в проекти като Decapitated, Thorns of Ivy и др. и несъмнено допринася за перфектното звучене на групата и стабилното присъствие на сцената.

Последва закономерното обявяване на края на концерта, като никой не беше готов да пусне Septicflesh да си тръгнат толкова скоро. Повторното излизане на сцената не разочарова феновете – след кратко заиграване с познанията и очакванията ни естествено чухме мистичната класика „Anubis“, последвана от „Dark Art“ и групата се сбогува, разбира се с обещанието да се върнат отново.

Поредната изява на Septicflesh в България донесе на феновете очакваната емоция, която не много музиканти могат да предложат. Макар и без Sotiris Vayenas, бандата не разочарова и стоеше уверено и безкомпромисно на сцената. Тежките рифове, мистичната атмосфера на древен мрак и съзерцание, комбинирани с класически симфонични елементи и хорови партии подчертават самобитния стил на законодатели и ги отличават в жанра. Гърците творят музика за мислещи хора, различни от консуматори, многопластова и ерудирана, която води феновете из древната философия, митология и паноптикум на боговете.

След приятната атмосфера на клуба, качествения концерт и високото ниво на публиката, не можем да не се надяваме в близко бъдеще Septicflesh отново да ни гостуват, независимо сами или заедно с други банди.

Сетлист:

1. Portrait of a Headless Man
2. The Pyramide God
3. Neuromancer
4. The Vampire from Nazareth
5. Hierophant
6. Martyr
7. Prometheus
8. A Desert Throne
9. Prototype
10. Communian
11. The Collector
12. Persepolis
–––––––––––-
13. Anubis
14. Dark Art

ГАЛЕРИЯ