Aria 2018Руските „IRON MAIDEN” продължават напред. Започнали като първата хеви метъл банда в бившия соц мастодон СССР, бандата преживя перестройката, новите вълни в музиката, доколкото една консервативна страна, може да приеме безрезервно „нещо ново”, собствените си демони и вътрешни неразбирателства и повече от 30 години по-късно продължава да носи титлата „Най-голямата руска група”. Китаристът и основен композитор на АРИЯ Владимир Холостинин е убеден, че групата и нейната музика отговарят на съвременните вкусове, а новият албум „Проклятье морей“ и трети за вокалиста Михаил Житняков по нищо не отстъпва на класическите плочи на бандата.

Интервюто с Владимир Холостинин (АРИЯ) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 21.01.2019 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Какво се крие зад заглавието на новия албум на АРИЯ „Проклятье морей“?

Владимир Холстинин – Името на албума е взето от една от песните – ние обикновено така правим. Засега не сме записвали концептуален албум, така че това е просто името на една от композициите – „Проклятието на моретата“. Тя е най-дългата в цялата история на групата, написаха я Виталий Дубинин и Маргарита Пушкина. Стана около 12 минути, разказва историята на Летящия холандец, написана е в традиционния ни стил. Ние във всеки албум имаме такива дълги епични песни, но този път, поне по време, надминахме себе си.

От другата страна – Върху какво акцентирате в текстовете?

Владимир Холстинин – Темите са най-различни, както обикновено спектърът на интересите ни е много широк. Има, например, исторически песни – „Варяг“ разказва за съдбата на крайцера, извършил подвиг още в началото на миналия век в царска Русия и после незаслужено забравен и захвърлен край бреговете на Шотландия. Има и песни на социални теми – „Убить дракона“. Има и откровено весела композиция – „От заката до рассвета“ – заглавието ѝ говори само за себе си, автор е Сергей Попов. Разнообразни са песните, на различни теми, има и по-прости, и по-сложни. Надяваме се, че всеки ще намери за себе си нещо интересно.

От другата страна – Как пишете песните – първо е музиката или я създавате според текста?

Владимир Холстинин – Първо е музиката. А после започваме да издевателстваме над нашите поети, като ги караме по десет пъти да пренаписват текстовете, докато не попаднат в точния размер на музиката и не се напаснат към рифовете както трябва. За съжаление, не можем сами да си пишем стиховете и в този албум имаме четирима автори, един даже е нов, с когото досега не бяхме работили. Тримата са обичайните – Маргарита Пушкина, Александр Елин, Игорь Лобанов и един нов – Владислав Тарасов. Ето тази компания ни помагаше да направим текстовете.

От другата страна – Въздържате ли се от някои теми в тях? Не в политически смисъл…

Владимир Холстинин – Ние имаме много дълга история, групата е вече на 33 години, но никога не сме използвали текстове, с които да предизвикваме публиката, за да предизвикаме някакъв резонанс – с жаргон, с нецензурни думи. Винаги сме смятали, че стиховете в композициите ни трябва да са литературно правилни и е желателно да могат да ги слушат и възрастни, и деца, така че да са толерантни – можем така да го кажем.

От другата страна – Доколко АРИЯ е свързана с корените си и доколко си позволявате да експериментирате?

Владимир Холстинин – Това е много сложен въпрос, защото винаги сме се старали да се придържаме към стила ни, а „Проклятье морей“ е вече 13-я ни албум. Опитваме се да експериментираме в рамките на позволеното. Тоест, ние не можем изцяло да сменим инструментите или концепцията. Но като изхождаме от това, което имаме, ние се опитваме да намерим нови теми за песни или да измислим нов музикален и ритмичен рисунък, или нова хармония. А доколко успяваме, трябва да питате феновете. Но се опитваме. Опитваме се да работим върху нови звуци и нови песни.

От другата страна – Отговаря ли днешната АРИЯ на очакванията на феновете и на критиката?

Владимир Холстинин – Ако съдим по интереса, който усещаме от страна на публиката ни, смятам, че отговаряме на исканията им. От друга страна, разбира се, тази култура далеч не е толкова масова, колкото ни се иска на всички нас. А е и трудно сами да съдим за собствените ни песни и за труда ни, тъй като е необходим страничен поглед – на продуцента, на феновете. Ние можем да се ориентираме само според това колко души идват на концертите ни и как реагират в социалните мрежи. Но според мен при нас нещата засега не са толкова зле, колкото биха могли да бъдат. Направихме голям тур със симфоничен оркестър в продължение на две години, във всички големи градове в Русия, в големи зали, които на практика бяха препълнени. Това ни дава вяра, че нашата музика не е останала в миналия век, а е интересна и днес.

От другата страна – Трудно ли се балансира между текста и мелодията?

Владимир Холстинин – Да. Много е трудно, защото понякога се случва текстът да е хубав, но да не съвпада емоционално с музиката. И се налага да търсиш, да сменяш по три–четири пъти темата на песента, докато не се получи това, за което говорим – баланс, единство на текста и музиката. Ако това стане – композицията се получава. Ако не стане, ние или я слагаме настрана, или си казваме – следващия път ще сме по-умни, ще се постараем да не стане така.

От другата страна – Удовлетворява ли посоката на развитие на АРИЯ след присъединяването на Михаил Житняков?

Владимир Холстинин – Да, разбира се. Михаил чудесно се вписа в групата, пее страхотно новите ни песни, много добре се справя и със старите. По-млад е от нас, което също е много добре. Не усещаме бариера помежду ни и ни е много приятно да работим с него.

От другата страна – А каква е основната цел на новия Ви албум?

Владимир Холстинин – Не сме си поставяли никакви особени цели. Всеки албум е всъщност нашето желание да изразим себе си, да пишем нови песни. От друга страна това е необходимо, за да не стоим на едно място и да се превърнем в паметник на самите себе си, в група, която свири парчета от преди десет или двадесет години и не прави нищо ново. Ние просто не можем по друг начин, през цялото време се движим. Ако спрем и не правим дълго време концерти, а за нас „дълго време“ означава две седмици, то започваме да усещаме безпокойство, като прословутите търкалящи се камъни, които никога не хващат мъх. На мен ми харесва. Това е позиция – трябва да си постоянно в движение, да не спираш на едно място.

От другата страна – Кой е най-добрият ти учител, не само в музиката?

Владимир Холстинин – Не само в музиката? Интересно. За музиката всичко е ясно – обичаме хард рока на 70-те, метъла на 80-те, прогресива от 90-те, всичко е просто. А извън музиката – това вече е сложен въпрос. Винаги съм харесвал хора, които вървят срещу нормите и правилата и които постигат нещо свръхестествено. Например, Алберт Айнщайн, създал Теорията на относителността преди повече от сто години. Аз и досега не мога да я проумея, макар че имам техническо образование, и досега се опитвам да я разбера, и не ми се получава. Или, например, писател като Рей Бредбъри, който е написал „451 градуса по Фаренхайт“ в средата на миналия век и е предсказал, че с развитието на средствата за връзка – телефони, пейджъри, мрежи, компютри, хората, колкото и да е странно, ще спрат да разговарят помежду си и ще общуват с някакви странни мними събеседници, ще гледат сериали, ще спрат да пият чай в кухнята и да си общуват. Как е могъл да го предвиди? Все пак всички са предполагали, че с развитието на средствата за комуникация ще общуваме повече. Ето такива хора са ми били интересни винаги.

От другата страна – Какви са преимуществата и недостатъците на социалните мрежи за АРИЯ?

Владимир Холстинин – Предимството е, че вече не зависим от монопола на телевизията. Преди, когато правехме албум или клип, въпреки всичко си мислехме – „Дали ще поискат нашата песен, дали ще им хареса, дали ще е според формата или няма да влезе в него”. А с развитието на социалните мрежи не ни трябват нито телевизията, нито радиото. Ако си направил нещо качествено, то веднага става достояние на всички, всеки концерт го снимат на телефоните си и буквално за 15 минути се появява в мрежата. И това е страхотно. Страхотно е за нас, а и за всички, които правят музика. А недостатъците – хората си купуват по-малко музика на носител, на никого вече не му трябват дискове. И това предизвиква проблеми с албумите, сега трябва да си финансираме всичко сами. Но и в това няма нищо лошо. От една страна има преимущества, от другата са недостатъците. Но най-големият плюс може би е това, че веднага виждаме дали слушателите са харесали новата ни песен, или албум, или концерт. Получаваме обратна връзка мигновено – след концерта влизаш в мрежата и виждаш добре ли си свирил днес или лошо.

От другата страна – Разликата във възрастта в групата пречила ли Ви е някога?

Владимир Холстинин – Не. Никога не е имало проблеми между хората на различна възраст или даже от различни стилове. Когато свирихме със симфоничен оркестър, много бързо намирахме общ език с музикантите, независимо от разликите. Тоест, музиката ни свързва и ни обединява много бързо.

От другата страна – Днес технологията повече пречи или повече помага на музикантите и на музиката?

Владимир Холстинин – Разбира се, помага. По-рано, за да провериш идеите си, трябваше да си го представиш на ум – как ще звучат. А това не е по силите на всеки. Или да събереш музикантите и да ги помолиш да свирят онова, което си измислил и чак след това да стане ясно, че това, което си измислил, не става. А сега компютърът дава възможност да провериш идеите си веднага и сам можеш да направиш аранжиментите за цял симфоничен оркестър, партитурите, да провериш идеите си на практика и даже към половината партии можеш да ги запишеш вкъщи, без да ходиш в студио. И това е супер.

От другата страна – А това, че днес всеки може да запише албум вкъщи, предимство ли е или недостатък?

Владимир Холстинин – Мисля, че е предимство, защото младите музиканти нямат много пари за скъпо студио. И преди се налагаше да вложиш много сили и даже хитрост, за да получиш договор, който да ти плати плочата. А сега с достатъчно прилично качество може да се записва направо вкъщи и така всички са наравно, тоест, побеждава този, който има идеи и прави хубава музика, а не този, който има пари и продуцент.

От другата страна – Трябва ли комерсиализмът да е водещ при една група, за да може да продължава напред?

Владимир Холстинин – Мисля, че няма нищо лошо в това музиката да има комерсиална съставка. Щом хората я купуват, значи им е интересна. И после – парите, които бандата получава от своята дейност – концерти, продажба на албуми и мърчандайз, се инвестират обратно в музиката. С тези пари записваме следващия албум, репетираме, правим някакво шоу или можем да си позволим да поканим симфоничен оркестър, което не е евтино удоволствие. Така че ние не виждаме нищо лошо в това.

От другата страна – А има ли в миналото Ви нещо, което е можело да сложи край на АРИЯ?

Владимир Холстинин – Да, и то неведнъж. Имаше катаклизми в страната, рухна Съветският съюз, перестройката не доведе до нищо, после имаше години на икономически упадък, изобщо – както е в пословицата – „Да живееш в интересни времена“. Но всъщност всяко поколение живее в епоха на промени. И всяка една от тези промени можеше да унищожи групата. Но ние оцеляхме. Понякога ставаше много трудно, имахме много малко концерти, заработвахме като пазачи, като таксиметрови шофьори, за да можем да продължим да се занимаваме с работата си. А понякога събирахме стадиони. Различни периоди сме имали в живота си, но явно вярата в собственото дело ни помогна да оцелеем във времена, когато изглеждаше сякаш всичко вече е рухнало и свършило.

От другата страна – Има ли нещо в кариерата Ви нещо, което е трябвало да направите по-рано?

Владимир Холстинин – По-рано? Или по друг начин?

От другата страна – По-рано.

Владимир Холстинин – Трудно ми е да кажа. Вероятно да. Принципно мисля, че ни провървя. Записахме първия си албум пред 1985-та година, когато тъкмо беше задухал вятърът на промяната и едва беше започната перестройката. Даже помня, че бяхме в България през 1987-ма, имахме концерти в десет града, имахме чувството, че в този момент промените са засегнали България много по-малко, отколкото Русия. Колкото и да е странно, на нас ни струваше, че България е почти чужбина, Европа. Но хората, които идваха на концертите, казваха, че ние сме донесли музика, която в България не може да се чуе често и ни приемаха като перспективно явление. Трудно е обаче да се каже какво е трябвало да се направи по-рано. Може би е трябвало да пуснем по-рано първата си плоча. Но мисля, че всичко стана, както е трябвало да стане.

От другата страна – Трябва ли музикантът да се страхува от провала?

Владимир Холстинин – Мисля, че трябва да е готов, защото не всички веднага и по едно и също време могат да бъдат разбрани и да успеят. Но не трябва да се страхува, защото ако през цялото време се страхуваш и вървиш само по отъпкани пътища, нищо няма да стане. Трябва да рискуваш, трябва да повярваш в силите си, в собствената си работа, и тогава вероятно ще дойде и успехът.

От другата страна – А Вие от какво се страхувате най-много в кариерата си?

Владимир Холстинин – Навярно – също като всички останали, ние се страхуваме, че новите ни песни няма да са интересни на слушателите. Или че съвременната публика изцяло ще спре да слуша такава музика, а ние няма да можем да се променим, защото не можем да свирим нищо друго, а и не искаме да се променяме. Ние харесваме музиката си, стила си и искаме да им останем верни. А конкретно – най-много се притесняваме от технически проблеми на концертите ни, важно е апаратурата да работи, да има ток, и нищо да не ни пречи.

От другата страна – Губи ли популярност метълът в Русия, и ако – да, защо?

Владимир Холстинин – Мисля, че не. Метълът е заел своята ниша. Според мен в момента няма такъв бум, такъв интерес като през 80-те, когато започна перестройката и всичко забранено, всичко ново получи допълнителна популярност, защото дотогава беше забранен плод. Но тази музика е заела мястото си, има достатъчно фенове и едва ли нещо ще се промени в близките години.

От другата страна – А какво ви дразни в манталитета на метъл и рок музикантите?

Владимир Холстинин – Интересен въпрос. Даже ми е трудно да отговоря веднага. Вероятно това, което ме дразни и в останалите хора – непоследователност в действията, недостатъчно перфекционизъм, халтурата в работата. И друго – на мен ми се иска тази музика да е по-умна и по-съдържателна.

От другата страна – Истина ли е, че феновете на рок и метъл музиката са по-свободомислещи?

Владимир Холстинин – Това, че са мислещи, е абсолютно вярно, защото тази музика те кара да мислиш. В нея е по-трудно да се ориентираш, не е като поп музиката, насочена към простото възприятие. А при нашите сложни текстове публиката, която ни слуша, ни съобщава за неточности и грешки. Което е много приятно, защото виждаш, че композициите са накарали хората да ровят в интернет, в енциклопедиите, да мислят. Така че ние се сблъскваме с това през цялото време – хората, които слушат нашата музика и после пишат в социалните мрежи, са начетени хора.

От другата страна – Финални думи…

Владимир Холостинин – България беше първата страна, в която АРИЯ излезе на задграничен гастрол. Това стана три години след създаването на групата. Защото макар че си имахме перестройка, нас никъде не ни пускаха. И България беше първата страна, в която излязохме и за нас това турне и досега е в паметта и в сърцата ни. Помним колко неочаквано добре ни посрещнахте, сдобихме се с много фенове и приятели и винаги с радост сме готови да се върнем в България.