The John & Space Rebel Gang е енергична garage psych rock група от Скопие, Македония. В музиката им се усещат влияния от фънка и блуса, както и отпечатъкът на Brian Jonestown Massacre. Стартирайки през 2007г., те преминават през множество промени в състава и имат издаден един албум, наречен “The John & Space Rebel Gang” (2014). Те са една от групите, които ще забият на 13 май по време на първата вечер на Rocket Psyence Fest 2016 в клуб Mixtape 5.

Rocket Psyence проведоха интервю с Люпа Ангелов – фронтменът на The John & S.R.G.

The John_Photo

Моля представете се. Как започна всичко с The John & Space Rebel?

Здравейте! Ние сме четири обикновени момчета от Скопие, Македония, които обичат да висят заедно и да свирят добра музика. Не се ограничаваме в жанровете, важното е музиката да е качествена.

Кои музиканти са ви повлияли най-силно? Ако можете да продадете душите си на дявола, за да свирите с един от тях на една сцена, кой ще бъде той?

Имахме късмета да споделим сцената с изпълнители, които за нас са живи легенди, като Thee Oh Sees от Сан Франциско. Бяхме техен съпорт в Скопие през 2013. Свирихме и с The Sic Alps, които са сред първите групи от Сан Франциско, които върнаха на мода звука на 60-те в началото на новия век. Имахме честта да забием и с the Jon Spencer Blues Explosion миналата година.

Въпреки че бяхме подгряваща банда на тези концерти, смятаме, че дадохме максимума от себе си и, може би поради тази причина, единствено Thee Oh Sees успяха да покрият високите очаквания, които самите ние имахме към тези групи. Thee Oh Sees взривяваха сцената по невероятен начин, а същевременно бяха изключително земни хора, на които им беше приятно да говорят с нас и да обръщат внимание на всеки след концерта. С тях станахме приятели и това беше страхотно преживяване.

От групите, чиито членове не са сред живите, бихме избрали Velvet Underground, Тhe Doors и The Clash.

Посочете една песен, която е неземно добра и тайно мразите автора й, понеже ви е изправарил и ви е отнел възможността да я напишете.

Тази песен винаги е различна в различни моменти. Точно в този момент това е „Nothing Compares 2 U“ на Prince, въпреки че версията на Sinnead O’Connor е тази, която всички познават.

 Бихте ли ни разказали за звукозаписния процес по време на сесиите за албума ви “The John & Space Rebel Gang”. Как избрахте този подход на работа? Бихте ли променили нещо, ако можехте да се върнете назад?

Аз, в ролята си на продуцент и тонрежисьор, вярвам само в първите 3 опита. Независимо какъв инструмент записваш, ако не си способен да го изсвириш правилно през първите 3 тейка, значи или песента е скапана, или ти си скапан, или тази песен има лоша карма и е по-добре да се откажеш от нея. Така че се стремим към опростеност, когато записваме в студио, но сме наясно, че не всяка идея заслужава да бъде разработена. Доволни сме от саунда, никога не сме целяли да звучим богато и изчистено. Предпочитаме звукът ни да е суров и мръсен – звук от банда, свиреща в гараж, въпреки че това вероятно ще ни лиши от комерсиален успех. Не бихме променили нищо.

Каква е алтърнатив рок сцената в Скопие и в Македония като цяло? Кои местни банди ще ни препоръчате?

През последните 10 години се появиха много банди и то не само от Скопие, но и от Куманово и Битола. Препоръчвам Bernays Propaganda, Reeb, Culture Development, Legijata, Mooger Fooger, Pikolomini. Bernays Propaganda дори направиха американско турне, освен европейски турнета. Ако не сте ги слушали, трябва да ги чуете.

Изглежда хората в Скопие доста ви харесват. Сега идвате в София за пръв път, за да свирите на Rocket Psyence Fest. Какви са очакванията ви за българските групи и за хората тук? Какво да очакваме от вашето шоу?

Досега съм идвал два пъти в София, но по други поводи. Сигурен съм, че щом се съберем на вашия сайк рок фест, ще си прекараме страхотно, защото имаме толкова много общи неща помежду си. Когато ви срещнах (Comasummer) в Скопие, веднага се качих на сцената и започнах да джемя с вас, защото органът стоеше свободен в този миг и аз не се сдържах. Сигурен съм, че ще дойдем на феста с добра нагласа и ще оставим публиката доволна.

Планирате ли нов албум или турне скоро?

Всъщност, ние от една година имаме нов материал, който е записан и миксиран, но още не е издаден. Свирим тези парчета на живо, но чувстваме, че е време за нови. Няма краен срок за издаване на стари или нови парчета, стига да си заслужават, но когато пускаме албум, се стремим той да звучи като една 40 минутна песен, въпреки че са 8 или 9 отделни трака. По-лесно е да направиш EP, затова още не сме сигурни дали в момента имаме цял албум или 2 отделни EP-та. Щом имаме ново издание на пазара, ще направим турне на Балканите, за да го промотираме.

Кой път смятате за правилен и как виждате бандата на него:

a) Да сте имитатори и да се сдобиете с много фенове, които ви свързват с добре познати и утвърдени изпълнители.

b) Да поемате рискове с нови техники и подходи и да вървите срещу течението, въпреки че много по-малко хора ще оценят музиката ви.

Аз бих добавил c) Да се забавляваш с приятелите си. Това е най-важното нещо в една банда. Не е важно какво мислят хората и дали звучиш добре, зле, оригинално и т.н. Ако имаш късмета да звучиш свежарски и новаторски, може би имаш шанс да пробиеш, но основното е да се наслаждаваш на това, което вършиш.

Споделете с нас една интересна история от ваш концерт, турне, записи или репетиция.

Точно преди да заминем за един концерт в Тирана, Албания, барабанистът ни ни заряза, щото бил болен. Не ни е в стила да отменяме концерти, затова взехме Джано от Bernays Propaganda само за този гиг. По пътя колата ни започна да се прецаква. От нея започна да пуши и замириса на скапана кола на скапан селски път, която е пълна до горе със скъпо оборудване за концерта. Все пак, успяхме да стигнем навреме и, дори без саундчек, се получи страхотно шоу със страхотна публика. Колата ни беше развалена и не можехме да се върнем обратно, затова я закарахме на автомонтьор, а автомонтьорите в Албания са най-зле от всички на Балканите. Чакахме 3 дни, докато я поправят и междувременно похарчихме всичките си пари. След 100 km по пътя обратно към Скопие колата пак се развали. Искахме помощ от местните и те ни даваха дребни пари, но това нямаше как да помогне. Добре че срещнахме други македонци, които ни издърпаха с колата си до Косово, където пак я оставихме на сервиз. Там я поправиха срещу дребните, които получихме от хората преди това. Прибрахме се по живо, по здраво и благодаряхме на всички богове.

Последни думи?

С нетърпение чакаме да станем част от този фест и да срещнем нови хора в София.

From Skopje with love,
The John & S.R.G.