PentaChorusЗдравейте и благодаря за отделеното време!

Берна: Здравей!

Микел: Привет!

Нека започваме по същество, представете групата.

Берна: Ние сме PentaChorus от Дания! Стилът, който свирим, е деткор с малко симфонични елементи.

Микел: Ние сме 5 момчета и 1 момиче, които се събират да свирят и творят всеки вторник, в едно малко градче, близо до Копенхаген.

Кои са членовете?

Берна: Аз съм Бери и свиря на клавири в групата. До мен е Микел, който е нашият вокалист, Йон и Мортен, които са китаристи, Торбьорн, басиста ни, и последен, но не на последно място, Емил, който е нашият барабанист.

Как решихте да се съберете?

Йон: Емил имаше приятел, с когото се събираха да свирят за удоволствие понякога, около септември миналата година и просто по едно време (около септември 2014) решиха, че ще е забавно, ако съберат хора да цяла група, нищо сериозно, просто за удоволствие, няколко приятеля, да си свирят за кеф, ха-ха. След това публикуваха в една фейсбук група, че търсят хора, и така се намерихме. След това аз попитах Микел, който по него време си имаше вече група, дали иска да се присъедини и така се събрахме 4 пича и записахме първото си демо Shadows. След като си намерихме басист и след това намерихме и Бери, която беше публикувала в друга фейсбук група, че си търси група, разбрахме, че това може да прерасне в нещо по-сериозно.

С какви очаквания подходихте, когато създавахте групата?

Йон: Ще бъда откровен, моите намерения, като се присъединих, всъщност бяха малко по-сериозни в сравнение с тези на Емил и приятеля му. Силно се надявах да е нещо повече от свирене за удоволствие.

Емил: Да свирим и да се забавляваме е нещо супер, но ако групата станеше сериозна и песните ни – сравнително добри, още по-добре !

Йон: Групата не беше създадена за нещо сериозно, но впоследствие нещата станаха доста по-сериозни, ха-ха!

Емил: Но това не значи, че не се забавляваме, колкото преди, дори обратното !

Йон: Намеренията ни не са да станем някоя голяма група, по-скоро да се забавляваме, докато пишем музиката, която обичаме, но ако можем да живеем само от това, ще е страхотно.

 

Какво означава името?

Микке: Честно казано започнахме да търсим готини думи, които биха се вписали със стила ни. Намерихме думата Petrichor, която е научната дума за мириса на дъжд, но видяхме, че името вече е заето. Опитахме се да съчетаем тази дума с няколко други и крайният резултат беше PentaChorus.

Емил: Penta се връзваше, защото по него време бяхме 5 човека в групата.

 

Кой е автор на обложката и какво символизира тя?

Йон: Аз и Микел сме имали дълги разговори, за това как обложката ни би допринесла за чувството на Sweet serenity.

Микел: Авторът на обложката е Андрю Дуемиг. Йон му обясни как си представяме пера в локва от кръв и сянка, която се спотайва. Идеята с перата идва от Serenity (спокойствието, което е често свързано с отвъдното), те символизират човек, който се е превърнал в ангел или също така може да се тълкува като ангел, който е бил убит. Всеки решава сам за себе си.

Разкажете малко повече как създадохте ЕР-то?

Йон: ЕР-то е по-скоро експериментално , що се отнася за стила.

Микел: Аз лично мисля, че стилът ни се подчертава от клавирите.

Йон: Така е, забавлявахме се, докато пишем, не мислехме за определен стил, който е близък до деткор сцената, но все още се опитваме да намерим перфектния стил за нас. Това може да се усети в ЕР-то ни, също така това е начин за нас за разберем какво предпочитат да чуят хората за по-нататъшните ни песни.

През какви трудности преминахте, докато го записвате?

Берна: По време на записването, Йон и Микел си направиха сами вокална кабинка, ха-ха, която работеше добре през по-голямата част от времето.

Йон: Беше доста забавно! Не спираше да се разпада, докато записваме. Но като цяло нямахме други проблеми.

Микел: Сами си записахме траковете в къщата на Йон.

Какви са страничните ви занимания извън бандата?

Йон: Повечето от нас учат. Аз се занимавам с дърводелство и се надявам някой ден да си създам собствен модел китара. Микел, Торбьорн и Бери учат. Мортен работи, а Емил се записва на военно училище скоро за кратък период.

 

Кои изпълнители ви вдъхновяват най-много?

Берна: Най-голямото вдъхновение като цяло идва от групи като Мake Them Suffer, Betraying The Martyrs, Whitechapel, Oceans Ate Alaska и Aversions crown.

А с кой бихте искали да направите общ концерт?

Йон: Определено Make Them Suffer и Betraying The Martyrs.

Нека се върнем към настоящото издание. Какво послание искате да отправите към феновете с него?

Микел: Посланието на текста е : Когато всичко е толкова непоносимо, не забравяйте – че един ден небето ще се изясни, и ще намерите спокойния мир, който търсите.

Заглавието на ЕР-то ви се превежда като „Сладко спокойствие(тишина)”, но то е в пълен контраст с музиката, която сте създали. Защо решихте да дадете такова нежно заглавие на такава първична музика?

Микел: Бил ли си някога в автобус, влак или каквото и да, в пиковия час и въпреки че има толкова много шум, не чуваш нищо. Работата е там, Sweet Serenity не е нещо нежно, ако си мислиш така. Това означава ума ти да е в много транквилизирано състояние, смърт. Не чувстваш нищо, не се изморяваш, ти си нищо. Много хора се страхуват от деня, в който ще умрат, и това е разбираемо! Страх ни е от деня, но не от самата смърт. Въпреки, че не можеш да живееш вечно, можеш да живееш всеки ден без да се страхуваш от смъртта. Смъртта е просто последната спирка на пътуването ни, но това не означава, че е нещо лошо.

 

Скоро можем ли да очакваме дългосвирещ албум от PentaChorus?

Йон: Не можем да кажем със сигурност колко скоро, но можем да потвърдим, че в момента сме в процес на писане.

Ако сме пропуснали нещо сега е моментът да кажете каквото искате.

Берна: Слушайте ЕР-то ни и ни дайте мнението си, важно е за нас. Можете да ни намерите на фейсбук страницата ни, youtube, bandcamp, spotify и още много други социални сайтове.

Какъв съвет ще дадете на младите хора като вас, които искат да създадат група?

Йон: Ако се затрудняват да намерят хора, с които да си направят група, нека пробват с различни форуми и сайтове за музиканти. Да бъдат уверени в уменията си като музиканти и че ако тази увереност я няма, тогава не си заслужава. Ако не вярваш в себе си, в уменията си и в това, че може да се справиш, не си заслужава. Намери хора, с които можеш да свириш за удоволствие, също и с които се разбираш добре. Да свириш в група е напълно различно изживяване от това да свириш сам, и е едно от най-хубавите изживявания !

И не очаквай всичко да е перфектно в началото. Винаги ще е трудно, винаги ще трябва да репетираш, но това трябва да ти действа мотивиращо и в крайна сметка всичко ще си заслужава.

Благодаря ви за интервюто! Пожелавам ви успех!

Берна: Мерси много!

Микел: Беше ни приятно!

                               Автор: dimitresko93