Интервю с MARC STORACE (KROKUS)

Независимо че етикетът „европейските AC/DC” никога няма да бъде отлепен, KROKUS винаги са доказвали, че са нещо повече или нещо по-различно от именитите си австралийски колеги. Още повече, че са връстници и едва ли са чували за тях, когато издават първия си албум. Обаче разговорът с вокалиста на бандата – малтиецът Marc Storace е за новия лайв албум на швейцарците „Long Stick Goes Boom – Live From Da House Of Rust”. Разбира се, има намесени българи, риба, малко RAINBOW, WAORRIOR и оше едно-две неща…И AC/DC разбира се…

Интервюто с Marc Storace (KROKUS) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 16.06.2014 година.

От другата страна – Привет, търся Marc Storace.

Marc Storace – На телефона.

От другата страна – Привет мистър Storace, за първи път ли общувате с българи?

Marc Storace – Не, имам опит с няколко български туристи.

От другата страна – Така ли?

Marc Storace – Веднъж бях на риболов. Случи се, когато си бях вкъщи на острова насред Средиземно море. Българите много ми помогнаха. Кукичката ми се закачи за скалите. Тогава един от тях предложи да ми вземе маската и плавниците и да оправи проблема. Гмурна се под водата и откачи кукичката. След като излезе му предложих такъмите, за да полови риба.

От другата страна – Интересна история. Риболовец ли си?

Marc Storace – Нееее, това е хобито ми. Имах малко свободно време. Когато съм във ваканция обичам да излизам с въдиците два дни в седмицата. Просто за удоволствие.

От другата страна – Какво се случи след инцидента с кукичката?

Marc Storace – Сприятелихме се. По-късно вечерта ги почерпих в един бар.

От другата страна – Знаеш ли, че българите сме доста добри пиячи?

Marc Storace – Ха-ха-ха… Не сте само Вие. Ха-ха-ха… Аз също се славя с това. Бях жури в съревнованието „Battle of the Bands” към един фестивал, който се случва през юни тук. И доста си попих. Но след като си свърших работата… Ха-ха-ха…

От другата страна – Съвсем скоро ще свирите на “Kavarna Rock” – очакванията ти?

Marc Storace – Никога досега не сме свирил в България. Знам, че фестивала е на брега на Черно море. Ще излезем пред нова публика. Най-близкото място на изток до България, където сме свирили са Чехия, Словения и Сърбия. Обикновено, където и да отидем, поглеждам в атласа, къде е съответната страна. В момента репетираме и с бандата нямаме търпение да излезем отново на живо. Още от деца винаги сме искали да свирим на нови места, да се срещаме с нови хора, да излизаме пред нова публика. Искаме да видим как рокясват, ако ме разбираш. Има ли разлика с феновете от останалите страни.

От другата страна – Българската публика е като ядрена бомба!

Marc Storace – Това е супер. Същото е и в моята страна Малта – малък, тесен остров, но хората са с гореща кръв. В Швейцария разбира се имаме своите верни почитатели. За тях мога да кажа, че са най-добрите в Европа. Ще видим при вас какво ще се получи. През 80-те това бяха американците. Концертите в САЩ бяха пълна лудница. Купоните продължаваха през цялата нощ. Тотално изтрещяване. Това харесваме. Нямаме търпение да се срещнем с вашите фенове, още повече след думите ти, че хората полудяват. Всъщност това е рок енд рола. Хората работят цялата седмица и в нейния края отиват на концерт, където искат да видят рок групи, с които да откачат и да се почувстват свободни. Това искаме и на това се надяваме, когато дойдем при Вас.

От другата страна – Не сте ли твърде стари за рок енд рола?

Marc Storace – Възрастта винаги може да се интерпретира. Годините са просто число. Ако си силен и дееспособен и ако духът ти е млад, ако още вярваш във всичко онова, в което някога си вярвал и следваш мечтите си – никога няма да остарееш. Разбира се, че в края на краищата тялото остарява и не може да се натоварва, както в младините или когато си отпочинал, но в момента се чувстваме много повече отпочинали и обичаме да свирим нашата музика силно. Дори ни карат да понамалим децибелите. Щом обичаш силната музика, значи не си твърде стар.

От другата страна – Резултатът от това е новият ви концертен албум „Long Stick Goes Boom – Live From Da House Of Rust”…

Marc Storace – Точно така. И албумът показва точно това. Казаха ни го много други хора. Не само журналистите. Получихме много добри ревюта. В Швейцария албумът стана трети. Това не се случва много често с лайв албум, за това и сме много доволни от този факт. Така че – това сме ние. Почти 40 години по-късно. Четири – нула – човече!!! Преди 40 години никога нямаше да ми хрумне, че 40 години по-късно ще стоя тук, ще си говоря с теб, който си в България и то за страна, в която никога не сме свирили преди. Този момент е много специален за нас. Това е доказателство, че никой, никога не трябва да се предава, а да продължава напред. Да следва мечтите си, да се чувства способен. Така тялото ти, ще последва ума ти. Така и всичко, което искаш, ще се случи.

От другата страна – Защо за „Long Stick Goes Boom – Live From Da House Of Rust” записахте 20 концерта, а издадохте само последния от Швейцария?

Marc Storace – С концерта в родината на бандата уцелихме десетката. Последното шоу направо разби, защото всичко работеше и се получи перфектно. Преди концерта бяхме много нервни. От една страна бяхме тъжни, че това беше последния ни концерт. От друга се радвахме, че е в Золотурн – градът, в който се раждат KROKUS и че ще свирим пред най-лоялните ни фенове. Атмосферата, музиката, публиката целият дух на залата бяха специални. Чувствахме се като в магия. Щастливи бяхме от факта, че вероятно не направихме нито една грешка – музикална или техническа. Всеки от нас се представи на върха на възможностите си. По-късно, след като преглеждахме всичко, което бяхме записали, Chris von Rohr като продуцент на бандата, взе голямото решение: – „Защо да гледаме останалите записи, където имаше повече грешки и понякога атмосферата не беше онази, която искахме, а не посегнем към най-правилния концерт, този от родния град?” Защо да гледаме толкова надалече, като имаме една магична нощ. Това е причината да издадем последния концерт, който записахме.

От другата страна – Според теб кой албум на KROKUS е вашия Magnum Opus и защо?

Marc Storace – За мен това е „Headhunter” (1983). И то не защото останалите са лоши. Този албум беше нещо специално. Препродукцията, продуцентът, групата, духът, отношението плюс представянето на отделните индивидуалности в бандата. В личен план по това време бях на върха на три-октавните си възможности и с много положителна енергия. За мен „Headhunter” е зенитът на една специална част от живота на групата и от моя също. Това не означава, че днес няма нищо по-добро от този албум, защото и преди него, и след него имаме страхотни неща. И все пак „Headhunter” беше нещо специално. Това е най-добре продавания ни албум в САЩ, ако щеш. С него направихме най-голямото турне в Америка. Когато си го пусна, от него все още свирим баладата „Screaming in the Night“ – след толкова много години, нейното изпълнение никога не ми е досадило, все още настръхвам и изпитвам същите емоции, които съм чувствал, когато съм бил 30 години по-млад. Ако говорим за концертни албуми, последният ми е най-любим, защото в него успяхме да уловим усещанията от онзи период, духът на реюниъна от 2008 с новия барабанист Flavio Mezzodi и присъединилият се китарист Mandy Meyer, който беше член на групата по време на световното турне през 1982, записа първия си Krokus албум през 2006 – „Hellraiser” и отново стана част от бандата за концерта ни в Токио. Mandy замени Fernando, защото имаше здравословни проблеми. За щастие Mandy беше наблизо, знаеше песните, защото свирихме само класики онази нощ. Енергията тогава беше убийствена – 35 хиляди души в залата в Токио. За първи път изпитахме толкова силна радост от публиката и то на една конкретна песен – „Tokyo Nights” от „Metal Rendez-vous” (1980). Композицията участва и в новия лайв албум. Така че в момента сме шестима с Mandy Meyer. И тази сила се усеща в новия диск.

От другата страна – В момента сте шестима – решихте ли по този начин т.нар. „болест на KROKUS” – постоянната смяна на китаристи?

Marc Storace – Може би за известно време групата трябваше да се прекръсти на въртележка. Ха-ха-ха. Бяхме като каса без врата, а със завеса – хората идваха и си отиваха непрекъснато. Накрая обаче остава характера – хората идваха и си отиваха ,други напуснаха този свят като Tommy Kiefer и Dani Crivelli, който е джемил с Jimi Hendrix. Тези промени може би направиха групата по-силна и за това KROKUS ни има и днес, близо 40 години по-късно. Не гледам на тези смени само негативно. Някои групи след три или десет години вече не съществуват, а ние през 2015 ще отбележим 40-годишнина. Мисля, че има определена магия и мистика около групата. Друго, което трябва да се спомене е, че от самото начало на бандата, независимо от смените в състава, различните продуценти, промените в начина на създаване на песни, от самото начало до днес винаги е имало една червена нишка, която никога не изчезна – по някакъв начин успяхме да запазим лоялността си към корените, към нашия собствен KROKUS звук. Независимо, че вякой може да каже, че някои песни не звучат като типичен KROKUS. Обаче е направо невероятно, че една група може да преживее толкова години.

От другата страна – Трудно ли е за група като KROKUS с почти 40-годишна кариера да не забрави корените си?

Marc Storace – Отново сме на темата. Всичко опира до желанието на независимо кой и независимо в кой албум, да съхрани емблематичния звук на групата през годините. Той е като запазена ни марка. Можем да го сравним с автомобил – всяка кола има четири колела, всяка група – петима членове. Но всяка банда има свой отличителен звук и всеки, който е бил в KROKUS през годините, беше наясно, че трябва да запази звука такъв, какъвто е. Може би някои са се справяли по-добре от други, но в края това е нещото, което запази групата толкова много време. Независимо кой е бил в KROKUS, винаги е бил лоялен към корените на нашата музика и класическите песни на групата.

От другата страна – Като спомена звука – много хора Ви смятат за европейските AC/DC – това проклятие ли е или благословия за Вас?

Marc Storace – И двете. Комплимент е, защото AC/DC са едниствените. От друга страна е стигма, която не е много вярна. Защото AC/DC никога не са създали и няма да създадат песни като „Bedside Radio” или „Screaming in the Night“, или „Hoodoo Woman”, „Tokyo Nights”, „Hallelujah Rock N’ Roll”. Но в същото време Krokus са написали песни, които приличат на AC/DC. По този повод някои от дай-хард феновете на австралийците и някои журналисти са ни казвали, че сме създали композиции, които е трябвало AC/DC да създадат, но никога не са го направили, като „Long Stick Goes Boom”, „Bad Boys, Rag Dolls” и много други. Така че, за да съкратя изложението си, това така или иначе ще продължава, но всичко опира до влиянията, които имаме в групата. AC/DC и Krokus започват почти по едно и също време, преди аз да стана вокалист на групата. С Bon Scott сме фенове и сме повлияни от едни и същи групи, независимо че сме живели на противоположните части на света. Звучи странно и го намирам за очарователно. Но не е честно, когато са ни лепнали стигмата, че копираме AC/DC и непрекъснато повтарят, че само това правим. Това не е вярно. Ние правим много повече.

От другата страна – Последен въпрос – в миналото получаваш обаждане от RAINBOW за прослушване – защо реши да не се присъединиш към тях?

Marc Storace – Не бях аз, който реши да не стана част от групата. Аз самият не се чувствах подходящ за работата. Не успях да схвана какво точно търсеше бандата, какъв вокален стил. Никой и не си направи труда да ми обясни. Изпълнихме няколко песни, бях избрал композиции на Dio (запява „Man on the Silver Mountain”). Наистина се забавлявах с всички. Тогава Cozy Powell беше още жив – мир на душата му. Той ми показа цялата си колекция от ножове и ками. В групата тогава беше още Roger Glover, който ми помогна много за текстовете. Опитахме се да създадем някои неща, бяхме в един голям прекрасен замък във южна Франция. Бях много впечатлен. Там беше и Don Airey с бременната му съпруга. Никога няма да забравя тези моменти. Но в края решиха да вземат… Все му забравям името… Graham Bonnet! (запява „Since You Been Gone”) Това беше всичко. Смятам, че Graham заслужаваше да стане вокалист на Rainbow. Той е фантастичен вокалист с велик, мощен глас. Тъжно е, че не се чува нищо за него или поне аз не знам нищо. Загубих контакти с тях. Това е в общи линии историята ми с групата на Ritchie Blackmore – хубави спомени, запознах се с всички и накрая след всичко това, две години по-късно бях на турне с Rainbow, но като вокалист на KROKUS. Изкарахме си страхотно. Турнето беше страхотно. Следобедите играехме футбол, а вечер заедно ходехме по баровете.

От другата страна – Може ли още един последен въпрос – кое от гостуванията ти на други групи ти е най присърце?

Marc Storace – Те не са чак толкова много – но веднага се сещам, когато записвах за един албум на WARRIOR („The Wars of Gods and Men” 2004). Винаги съм се приемал като борец за правда, борейки се за доброто и срещу лошото. С Joe Floyd поддържахме връзка по телефон и интернет. Беше яко защото виждах как нещата се подреждаха като пъзел. След това записите – две седмици в Лос Анджелис. Не бях стъпвал в САЩ от доста време, последният път беше за последното турне на Krokus. Бях направо ми се виждаше невероятно – щях отново да стъпя в Америка. За първи път щях да записвам албум с американска банда. Уау! Те са страхотни момчета. Много гостоприемни. Изкарахме си супер. Музикално и вокално всичко беше предизвикателство, защото беше ново за мен. Беше уникално, защото нямах повече шанса да го повторя. Участието ми донесе много положителни емоции. Случи се във времена, когато много хеви метъл вокалисти ревяха, а не пеехе. А аз съм певец. Разбирам техните технически възможности и ги уважавам – не е никак лесно да се пее така. Ако го правиш по грешния начин, можеш да си прецакаш гласните струни до живот. От друга страна и начина по-който аз пея, не е от най-лесните и е опасен. Съветът ми към начинаещите вокалисти е да не се впускат с главата напред в пеенето и да не впрягат пълните си възможности още в самото начало. Спомням си, че когато за първи път започнах да пея така, както пея сега – гърлено, доста болеше, направо гореше, появиха ми се сълзи – все едно някой е намазал очите ми с лимон. Наложи ми се да спра за кратко. Но наистина беше голямо удоволствие да композирам и да пея с американците Warrior. Не знам какво става с тях, но им желая успех. Страхотни момчета са.