Интервю с Fernanda Lira (NERVOSA)

Бразилската банда NERVOSA ще направи три концерта в България и ще представи новия си албум „Agony“ – на 27 юни в Русе, на следващия ден във Варна и на 29 юни в София. Любопитното около групата е, че е съставена от три момичета. И за да разберем повече, се свързахме с основателката, басистка и вокалистка на NERVOSA Fernanda Lira.

Интервюто с Fernanda Lira (NERVOSA) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 20.06.2016 година.

От другата страна – Привет, Fernanda! В момента сте на турне в Европа. Как вървят концертите?

Fernanda Lira – Всичко е отлично. Едва в началото сме. Остават ни още около 40. Но всичко е супер. Концертите се получават отлично, публиката е много дейна. Няма от какво да съм разочарована, защото обичам да пътувам.

От другата страна – На това турне представяте „Agony“ – новия албум на NERVOSA…

Fernanda Lira – Точно така. На това турне промотираме новия ни албум, който излезе преди няколко дни. Разбира се, че изпълняваме парчета и от предишния ни диск „Victim of Yourself“, но сме се концентрирали основно върху новия албум и новите песни. Те са по-агресивни, по-енергични, а от там и живите участия се получават по-брутални. Много съм щастлива, че ще имате възможност да присъствате на концертите точно от това турне.

От другата страна – Интересна комбинация сте – три момичета, които изпълняват брутален траш. Как се запалихте по този стил?

Fernanda Lira – Родена съм в среда, в която доминираха мъжете. Родена съм в среда на непрекъснато доказване. Баща ми е фен на метъла. Първите ми спомени от тази музика датират от шестата или седмата ми годишнина. Слушала съм метъл банди, които баща ми ми е пускал. Така че метълът присъства в най-ранните ми спомени. Иначе по траша и дет метъла, които харесвам днес, се запалих, когато бях на 14. Баща ми си пада по класическия, традиционния, британския хеви метъл. Разбира се познава основните траш групи, но когато бях на 14, вече бях научила всичко за музиката от него, започнах да излизам с приятели, които имаха други вкусове, слушаха други банди. И по това време се запалих по траша и сама, търсейки нови групи.

От другата страна – Чета тук, обаче, че идолът ти от детството е Steve Harris от IRON MAIDEN…

Fernanda Lira – Така е. Това е човекът, който ме провокира да поискам, да свиря на бас. Баща ми също е басист и голям фен на Steve Harris. Всеки път когато слушам IRON MAIDEN, които са ми най-любимата банда, баща ми постоянно ми насочваше вниманието, като ми посочваше тази или онази бас партия, начинът по-който Steve Harris свири. Заради това започнах да обръщам внимание на техниката му на свирене. Harris издига свиренето на бас на друго ниво, направи го различно, изчистено като звук, защото в много банди не можеш да чуеш четирите струни. А Steve Harris го прави много добре. Така заради баща ми се запалих по свиренето на бас китара.

От другата страна – Трудно ли беше да откриеш съмишленици за траш група сред дамите?

Fernanda Lira – Да, трудно е. И ще ти кажа защо. Когато търсиш музиканти за група, винаги е трудно, защото не става въпрос за събирането на трима или четирима души на едно място. Ако искаш бандата да успее, трябва да намериш приятели. Трябва да намериш хора, които са не само добри музиканти, а добри хора, които да споделят същите идеи, с които да се чувстваш добре на турне. Трудно е, когато търсиш хора за група, но ако търсиш момичета за група, става още по-трудно, защото няма много дами, които да свирят. В Бразилия има много момичета, които се занимават с музика, но много малко искат да се ангажират с банда. Аз, Prika и Pitchu напуснахме работите си, изоставихме колежа, разделихме се със семействата си, защото не ги виждаме продължително време. За това и е много трудно да откриеш момичета, които да се отдадат на този начин на живот. Да се отдръпнат от всичко, за да живеят така. Много е трудно. Когато започнах да търся дружки за бандата, попаднах на моите. Те споделяха същите емоции и им предложих да го направим, защото в същото време и мислим по един и същ начин. Дори и да не можеха да свирят много добре, когато споделят моите идеи и са добри приятели, ще успеем да си паснем. Защото свиренето на инструмент се научава, но е трудно да попаднеш на хора, с които да се чувстваш добре, които да споделят същите идеи като теб. Това и харесвам в Prika. Тя е не само добър китарист, но и е готин човек, прави нещата така, както и аз, иска същите неща, които и аз. И така….

От другата страна – Получавате доста внимание, защото сте три момичета в бандата – според теб коя страна виждат феновете от NERVOSA – Вас като момичета или вашата музика?

Fernanda Lira – По малко и от двете. Ще започна с дамската част, защото тя се забелязва първа. Познавам много хора, които ни лепват етикета женски траш. Обаче знаеш ли какво – не ми пука! Защото на първо място ние сме точно това – женска траш метъл банда от Бразилия. Разбирам вниманието и по друг начин – няма много момичета, които да свирят. Мъжете в този стил са много повече. А ние сме нещо ново, а всичко ново е интересно. Има и нещо друго – в този стил почти всичко вече е направено. Имаш метъл и опера, метъл, изсвирен на класически инструменти – няма много място за оригиналност. Така че три момичета, които свирят траш е оригинално, както и да го погледнеш. И когато нещо е ново, хората се опитват да му поставят етикет. И ги разбирам. Не виждам проблем, когато сме под светлината на прожекторите. Обаче знаем, че метъл общността не обръща внимание само на визуалната част и на етикетите. Знаем, че навсякъде по света метълите са много взискателни. Те са една от най-взискателните публики, които съществуват. Те не очакват пресконференции, а добро свирене, добра музика, очакват качество и добро владеене на инструментите. Така че няма значение дали в групата са само дами, когато музиката не струва. В историята на стила има много примери за това, че банди, съставени само от момичета, не успяват да пробият, защото музиката им е скапана. Тези, които успяват, го постигат, защото поддържат интереса, защото предлагат качество или защото са интересни по някакъв начин. При нас е комбинация от двете – наблягаме на доброто представяне и добрия маркетинг, защото сме момичета, а това е нещо ново. И още – не знам защо, но хората харесват музиката ни – ние свирим траш и дет, а има много фенове, които си падат по тези стилове. Така че интересът към нас е провокиран от музиката ни, която се харесва. И защото тази музика е изсвирена от момичета, което е нещо ново.

От другата страна – А, бихте ли се съгласили да направите нещо по-нестандартно, за да имате по-голям успех?

Fernanda Lira – Разбирам накъде биеш. Но ние не сме такава банда и едва ли ще направим нещо повече от това, което правим в момента. Само за пример – и то добър – снимахме нов видео клип – към песента „Hostages“. Искахме с него да шокираме хората, за това в него има много кръв и други гадости. От друга страна се надяваме с него да насочим вниманието към проблемите с общественото здраве в Бразилия, защото хората умират, защото нямат достъп до лечение. Не искахме да насочваме вниманието към нас – три момичета, свирещи траш. Искаме да отворим очите на хората, че има проблем с общественото здравеопазване в родината ни. И с този видеоклип се надяваме да насочим вниманието на хората към този социален проблем. Целта ни не е групата да е в центъра. Идеите са важни. Дори когато сме на сцената, сме облечени в нормални дрехи. Не искаме да си показваме прелестите. Излизам с панталони, фланелка и кецове. Представям се така, както се нося в ежедневието. Не искам да нося ботуши или да съм на високи токчета, дори не знам, как се ходи на тях. Не бих го направила, само за да привлека внимание. И също не бих го направила, защото основният фокус трябва да пада върху музиката. Изпълняваме това, което обичаме и се надяваме, че хората биха харесали. Така трябва да привличаме и така привличаме внимание. Това е достатъчно.

От другата страна – Нека поговорим за „Agony“ – как виждаш албума като музиканта, който го е създал?

Fernanda Lira – Първото ЕР, което издадохме – “2012“, беше много сурово. Записахме го година и половина след като създадохме бандата. Повечето песни в него бяха написани от Prika и от мен, но предимно от Prika. Днес сме много далече като банда. „Victim of Yourself“ го написахме с Prika заедно. Предишният ни барабанист участва с някои идеи, но основната работа беше наша. Смятам, че в „Agony“ достигнахме нивото, което ни определя като група. Защото и трите създадохме композициите. Всяка песен, която чуваш в албума, е събрала както моите идеи, така и идеите на Prika и Pitchu. Всяка от нас има по 33 процента заслуги към всяка композиция. Това е важно, защото NERVOSA се състои от три момичета и групата трябва да отговаря на нас трите. Така звучи и албумът – в него чуваш влиянията и идеите на трите ни. Също така днес сме по-зрели. Във „Victim of Yourself“ все още бяхме млада банда, която тепърва развиваше стила и свиренето си. Също така тогава бяхме и твърде неоформени като музиканти. За последните две години израснахме много. Свирихме много и това подобри и техниката ни. Бих казала, че днес ние сме по-зрели като изпълнители – и аз, и Prika, и Pitchu. Слушаме все по-различни неща, които са по-технични, брутални, по-бързи и агресивни. Всичко това заедно прави от „Agony“ най-зрялото ни издание, защото албумът е създаден от трите ни, защото слушаме по-технична музика, но и защото сме по-оформени като музиканти. Всичко това оказва влияние.

От другата страна – Не ви ли е страх да пътувате три момичета на такива дълги турнета сами?

Fernanda Lira – Не, никак. Дори е забавно. Някои хора си мислят, че е опасно, но ние никога не сме сами, защото с нас винаги е тур мениджъра ни и шофьора ни. Също така хората забравят, че ние сме от Бразилия. Аз харесвам родината си и Латинска Америка. Горда съм с произхода си и съм горда с метъл сцената там, защото я смятам за най-добрата в света. И все пак турнетата в Бразилия и Латинска Америка могат да са много гадни, защото знаем, че са опасни, има насилие, корупция в държавите от континента и всичко е предимно в ъндърграунда. Така че мога да ти кажа, че ако си направил турне в Южна Америка, а преди да стъпим в Европа, ние обикаляхме континента четири години и не беше никак леко, та, когато дойдохме в Европа, се почувствахме като на ваканция. Тук всичко е както трябва. Законите работят, всичко е точно и ясно. Да сме на турне в Европа за нас е лесно, защото вече сме видели трудното с обиколките на Латинска Америка. От друга страна там е трудно, но сме свирили пред най-яката публика на света. А в Европа си почиваме.

От другата страна – Тъй като сме към края на интервюта – най-нестандартното предложение, което са ти отправяли феновете?

Fernanda Lira – Много съм благодарна на феновете ни, че ни уважават. Държат се нас като джентълмени. Обаче наистина получавам странни имейли от фенове. Дори скоро получих писмо, в което наш почитател беше написал само три реда, в които ме моли да му изпратя снимка, на която се вижда средният ми пръст. Какво…? Един път пък в Русия, при мен дойде едно момче заедно с приятелката си, които поискаха от мен и Prika една по-особена снимка – той да седне на стол, а аз и Prika да се наместим на краката му. Разбира се, че му отказахме. Странно желание, на което казах „Не!“ Повечето желания обаче са стандартни. Хората ни уважават.

От другата страна – И накрая – кой е най-странният комплимент, който си получила за музиката Ви?

Fernanda Lira – Така, сега ще ти разкажа нещо, което наистина беше странно. Един пич беше писал ревю на наш албум, в което въодушевено обясняваше как сме ритали задници, как сме били метални глави и как си мечтаел да сме му били детегледачки, докато е бил малък. Щял да ни почита като Богини на метъла. Направо не повярвах на написаното. Приех всичко като комплимент, защото му личеше, че наистина ни харесва. Обаче беше забавно и наистина неочаквано.