И ето, че се случи първият Wild Chid Festival –Варна! (част 2)

След успешния втори ден на Wild Child Festival във Варна, ето че и последният такъв настъпи. Денят, който всички очакваха с огромно нетърпение – 21 юли. Денят, в който на една сцена щяха да се качат едни от най-стойностните и обичани екстремни БГ банди, редом до култови имена като Agathocles и Negura Bunget.

Както предният ден, така и в неделя всичко вървеше по план и без проблеми. Още с влизането във фестивалната зона фокусирахме част от бандите, които лежерно пийваха ледена бира и си лафиха с феновете. Очаквано, този път имаше сравнително повече хора още от самото начало.

След бърза обиколка на масите и здрависване с познати и приятели удари 17:00ч. Или иначе казано – Unhumanity вече бяха на сцената, готови да забият безкомпромисно! Пловдивчани разполагаха с не повече от 30-тина минути, които определено ми се сториха много малко. Кога се качиха, кога си тръгнаха… Изсвириха 2-3 песни от дебютния си албум “Umhumanity”. Чухме и “Zombie Syndrome”, плюс едно ново парче.

По предварително обявяване сега трябваше да свирят румънските грайндкораджии Clitgore, които за съжаление отпаднаха няколко дни преди фестивала. Като фен на стила ми се искаше да ги чуя/видя, но явно ще е друг път. Нашите момчета от Day Of Execution обаче заместиха румънците повече от добре! И преди ги бях гледала, но сега направо ми „скриха шапката”. Вокалистът Gor Balrog извади нечовешки добри growl вокали. Просто онемях. И като се има предвид, че излязоха на сцената без басист, направо си им беше перфектно изпълнението. Кофти, че и те не разполагаха с много време.

Минаваше 18ч. когато румънците Krepuskul започнаха да се приготвят. Въртях се, чудих се кой още да попитам знае ли кои са те, какво свирят… И така и не разбрах. Оставаше ми само да чакам пред сцената. Стилът им не можах да определя като нещо конкретно, затова ще си позволя да цитирам самите тях – чисто и просто „експериментъл метъл”. Незнайно поради какви причини – звукът ли беше кофти или какво, обаче се представиха доста кофти. Вокалистът се обърна към публиката с въпроса „Кой от присъстващите ни е чувал?” като в отговор получи само 3-4 вдигнати ръце и… разни други изцепки.  След което се опита да скрепи положението като реши, че хората просто са уморени, пияни и т.н. Отстрани се чуваха коментари от типа на „Тия удариха дъното” и прочее, но нищо хубаво. Или може би просто не бяха попаднали на публика, която да ги хареса? Знае ли се… И все пак, според мен, единственото хубаво в цялата банда беше…  единият им китарист 🙂

Krepuskul

Krepuskul ни дадоха малко време да съберем сили за престоящата касапница! Една от най-очакваните банди на феста бе Enthrallment! Въпреки, че бяха сложени да свирят по светло и все още топло време, плевенчани изкъртиха доста мощно и успяха да накарат публиката без проблем да завърти първото по-стабилно пого за вечерта. Бая пушилка се вдигна пред сцената, а в един момент отнякъде се появи едно… бебе, което беше разчленено без време! (Важно уточнение – бебето бе КУКЛА, а не истинско!!! Имаше доста деца на фестивала, но НИТО ЕДНО не пострада 🙂 ). Чухме част от най-известните парчета на Enthrallment като „Cane The Messiah With The Crook”, “Fruits Of Pain And Blue Sky”, както и “Immerse Into Bloody Bliss” и едноименната “Enthrallment”. Както се и очакваше, всички искаха още, но при наличието на толкова групи просто нямаше достатъчно време.

Enthrallment

Една от любимите ми банди източи бая от силите ни, а тепърва предстоеше следващата да се качи. С нетърпение очаквах The Revenge Project да забият. В един момент обаче, докато се обърна и вече зазвуча музика от сцената. Музика, която очевидно не бе на Revenge… Приближих се по-напред и форусирах не кой да е, а белгийското трио Agathocles! Какво се случваше? По неофициални данни разбрах, че те самите са пожелали да бъдат издърпани възможно по-напред в графика, защото „искали да пият”. Бях в настроение за бургазлии, но… ОК, и това става 😛 Като слушаща грайндкор/горграйнд, срам – не срам ще си призная, че на Agathocles не бях обръщала голямо внимание. Следователно не бях и много сигурна какво да очаквам. Единственото, което знаех е, че щеше да бъде м-а-з-а-л-о. Искали да пият? Та те ВЕЧЕ се бяха „наквасили” както си трябва. 🙂 Погото отпред си вървеше без да спира, песните, средно по 30 секунди, се редяха една след друга, примесени с пиянски приказки и наздравици от вокала. А някои от нас, пред сцената, бяха „окъпани” с бира от Jan. Хаха, добре, чесменихме локацията овреме, защото накрая, след близо час чист, първичен грайндкор Jan не издържа на „напрежението” и се изповръща на сцената. Бях предупредена да очаквам какво ли не, но… на сцената? Не! П.С. – ето откъде идвало вдъхновението (чисто музикално, де) на родните грайнд банди.

Agathocles

Глътка въздух и глътка бира набързо, докато чистят сцената и The Revenge Project вече бяха готови. Друга моя любима банда, която мога да слушам с часове. И трите си цели албума да изсвирят на мен пак ще ми е малко. Сетът им включваше микс с песни от всички албуми. Имаше ги и бързите парчета (“Sunrise is Black”, “Diseased By Emotions” и т.н.), на които мошпитът добре се завъртя, имаше ги и по-меодичните като хитовата “1000 voices”. Емоциите бяха смесени – от една страна успяхме да чуем песни от всички периоди на TRP, от друга страна – хората в погото очакваха по-екстремни звуци, за да поддържат настроението. И пред исъм го казвала, и винаги ще го казвам – The Revenge Project е група на световно ниво, за зла беда,намираща се в България.

The Revenge Project

Поредно презареждане с бира, посядане за малко на масата и сме в очакване на предпоследната група – Krow. Още едно име, което чувам за първи път и не зная какво да очаквам. Но не съм и питала, а кротко се оглеждах към сцената. Бразилците забиха безкомпромисен дет метъл още с първото парче и определено привлякоха не само моя поглед, но и на 90% от хората на феста. В момента групата е на европейско турне в подкрепа на албума си „Traces of the Trade” и логично песните, които чухме, бяха предимно от него +- 2-3 от старото им издание „Before the Ashes”. И колкото и добри да бяха всички банди до тук, включително и една от най-очакваните – Agathocles, Krow бяха кулминацията на вечерта. Единодушно всички близо 300 човека оказаха своята подкрепа на бразилците като поддържаха погото, куфяха до откат, скандираха името им и искаха още. Krow от своя страна пък се здрависаха приятелски с феновете на първа линия, след което слязоха измежду публиката да си полафят и да си кажат „Наздраве” с хората.

Krow

Доста от присъстващите бяха дошли специално заради „хедлайнера” – Negura Bunget. За разлика от всички преди това, на тях им отне бая време да се подготвят. Но при наличието на толкова много и специфични инструменти може би беше някак нормално.

За съжаление обаче аз не успях да им обърна голямо внимание поради една или друга причина. Ще спомена само, че звукът им беше чудесен, осезаемо много по-добър от до преди това. Но при толкова дълъг чек, оставаше и да не е… Признавам, че не съм огромен фен на прогресив, атмосферик, фолк метъла, но в Negura Bunget са се събрали изключителни музиканти! Хора, които знаят какво правят и го правят от сърце и душа.  Със средна продължителност на песните между 8 и 10 минути успяхме да чуем едва 6-7 парчета, но по всичко личеше, че феновете им останаха доволни!

Negura Bunget

Отново всички се запътиха към бара за освежаващи напитки, след което масите бяха изцяло заети с почиващи си метъл фенове.

Като фен и репортер съм изключително доволна от организацията на фестивала. Разбира се, имаше някои дребни кусури, но като за първи път всичко беше повече от чудесно. Звукът не беше идеален, но както се казва – „ставаше”. Не се усети липса на бира, твърд алкохол и ядене, а повярвайте ми – изпи се колосално количество!!! Цените бяха напълно достъпни и в този ред на мисли – това се оказа мнооого коварно 😀 Нямаше никакви опашки. Санитарната част също беше изключително добре поддържана. А самото място е супер за подобен тип фестове. Освен това, минаващите товарни влакове отвъд огражденията на феста си бяха атракция за чужденците, че и не само.

Всички се надяваме Wild Child Festival да стане традиция и догодина да ни изненадат с още по-яки банди! Българският ъндърграунд екстремен фен има нужда от подобни мероприятия!

Снимки от 21 юли, 3-тия ден на Wild Child Festival, можете да намерите както във Facebook страницата ни, така и в Галерията на сайта.