Христо Намлиев (HERMAN’S WOLF BAND) и неговата кратка БГ РОК ИСТОРИЯ

Отново се включваме с рубриката ни БГ РОК ИСТОРИЯ. Този път ни гостува Христо Намлиев (клавири) от родната рок банда HERMAN’S WOLF BAND със своя кратък, но съдържателен разказ, който ще проследи събитията около групата в периода на нейното съществуване:

Христо Намлиев

Рок-групата Herman’s Wolf  Band се създаде в края на 1991 г. от Димитър Филипов – Духи, Александър Петков (китара), Илиан Пенчев (бас) и Теодор Тихин (барабани).

В началото, разбира се, ставаше дума за обилно поляти дълбокомъдри музикални концепции, както и за един земетръсен басов риф  –  “Keep on Rockin’”.

В началото на 1992 г. се появиха клавишните в мое лице и току- що създадените двадесетина песни получиха завършена звучност, която бавно започна да се оформя в някакъв не съвсем ясен стил. Последва утвърждаване на сцената на митичния вече ъндърграунд рок-клуб  “113+”. През есента Илиан – основен музикален двигател – се овойничи и не след дълго доведох заместник в лицето на съказарменика си Иван Несторов (екс „Таран“). Иван донесе много фънк и малко по-модерно звучене, но преди всичко даде умен съвет за запис на няколко песни – което стана факт през месец май на 1993 г. Вместо няколко песни записахме цял албум, носещ не особено оригиналното име “Herman’s Wolf  Band – I”, но, доста неочаквано, албумът стана събитие, “Keep on Rockin’” стана хит, а клипът на парчето завладя телевизията. През същата 1993 г. направихме турне из страната заедно с джаз-рок легендата Бади Бенд и, вдъхновени от слава, рок и ферменти, усилено подготвяхме нов албум, чийто продуцент беше открит в една Варварска кръчма. Напук на здравия разум, Павел Вежинов (син) продуцира втория албум на Herman’s Wolf  Band, носещ монументалното заглавие “An Essay Towards a New Theory of Vision”, а малко преди записа барабанистът Теодор Тихин беше заменен от Емил Костов – Бокси (екс-Кокаин). Както подобава на името си, албумът беше огромен – и като размах и като размери – съдържаше дори трийсетминутната сюита “Apocrypha” (“Няма да правим повече такива неща“ – измърмори Иван в едно интервю), но избуя малкото полу-акустично парче “The Wolf”, създадено почти на шега вечерта преди записа. На гребена на вълната концертирахме из цялата страна, като особено запомнящи се бяха участието на Бургаския блус фестивал през август 1994 г., и незабравимият концерт на 28.02.1995г. в Студентския дом “Зад опашката на коня”, когато билетите бяха разграбени час преди началото, а целият концерт беше излъчен по радио “Тангра”. На следващият Блус-фест, обаче, не бяхме поканени (с комсомолския аргумент- “лошо поведение миналата година”), а леко преекспонираната слава на нелинейни димящи дула, на всичкото отгоре пеещи (и свирещи) на американски, постепенно редуцира концертната дейност, което пък, изобщо не попречи на плановете за нов албум. Той беше записан през октомври 1995, озаглавен “Hermaneutics” (“Херманевтика”) и се получи доста по-твърд от предишните, въпреки оцветяването с текстове на Л.Керъл и Т.С.Елиът, цитат от цигулковия концерт на Брамс и малко индийски мотиви. През 1996-97 година, покрай участията си в различни клубни формации, обмисляхме следващия проект, който се реализира в края на 1998 г. и носеше името “Herman’s Wolf  Band – IV”. С него се завърнахме към сложните многочастни композиции,  характерни за по-ранните години, а Бокси беше заменен от Явор Александров. През 1999 г. Явор отплава в посока Д2 и на свой ред беше заменен от Божидар Тренков (екс – Субдибула и Подуене Блус Бенд), с когото  започнахме записа (продължил близо две години) на петия албум ”Wild Things”. Плод на много стара идея, албумът съдържа 11 кавъра на групи от 60-те и 70-те, силно повлияли на музиката ни, също и 12 доста разнообразни авторски композиции. През лятото на 2000 г. започнаха първите сериозни здравословни проблеми на Духи – следствие от неудържимия начин на живот. “Wild Things” излезе през лятото на 2001 г. (издаден от Жокер Медиа), но на концерт в “О, Шипка” Духи буквално се свлече от сцената след петото парче.

Това беше и последният концерт на Herman’s Wolf  Band.

На 26.10.2002 г. Духи отиде в рая.

През 2004 г. с помощта на Светослав Донев и Цветомил Мянов, издадохме и два сборни албума “Hard Works” и “Art Works”. Междувременно Александър Петков трайно емигрира в САЩ, Иван Несторов обиколи света няколко пъти свирейки, а аз се преформатирах в композитор на театрална и филмова музика. Идеите за продължаване на групата с нов вокал не се реализираха (въпреки записаните няколко парчета), очевидно заради незаменимостта на Духи.