Четири години неусетно изминаха, откакто щатските трашъри издадоха приятния State Of Insurgency. Днес, записан със завърналия се на китарите Artak Tavaratsyan (свирил в демото Cinders Of Zarathustra от 2007 г.) и с подкрепата на Pulverised Records, пред нас е Being And Nothingness – вторият дългосвирещ албум на калифорнийския квартет. И докато дебютът, макар и също продукт на завидно инструментално майсторство, все пак можеше да мине за традиционен за тези стилови рамки запис, то музиката в настоящата творба не се стеснява да гази до коляно в плитчините на прогресива, без обаче да изгуби и капка от присъщата си енергия. Сякаш самото интро, подходящо озаглавено Macrocosm, рисува една малка вселена. Следват го осем апокалиптични композиции, редуващи в себе си яростни траш рифове, лирични китарни и клавирни партии, нееднократни блек намигвания, сравнително еднообразни вокални линии (една от малкото слабости, бих казал) и текстове със социална насоченост, заредени със силно послание към човека, който „поумнява, но не помъдрява“. Своеобразна кулминация в иначе хомогенния материал е колосалната закриваща, почти 15-минутна Nocturne – мрачна симфония за падението на човечеството. С еднаква лекота Hexen създават и разрушават светове, но все още си личи неопитността им – колкото и зряло да звучат на първо слушане, тези момчета съвсем не са открили завършения си облик и тепърва ще израстват, а който обърне достатъчно внимание на Being And Nothingness, ще разбере, че това е нещо неминуемо. Успеят ли веднъж да разкъсат етикетите, които са си наложили сами, в бъдеще ги очаква, убеден съм, нещо голямо.

За фенове на Hexen, Coroner

Оценка: 8/10