GRAVE DIGGER – Return of the Reaper (2014)

Толкова са редки моментите, в които оставам без думи, че мога да ги изброя поименно. Най-дългото ми умуване върху рецензия на албум досега беше именно върху тази. Последната творба на Grave Digger ме спечели по прекалено много показатели – дотолкова, доколкото да не мога да преценя кое по-напред да опиша.

Макар и да не се славя като особена фенка на германците, винаги съм си имала едно наум за това, което те са направили за историята на метъл музиката. Именно с нагласата да чуя нещо огромно посегнах към Return of the Reaper. И колко правилно съм си мислела, че и този път гробокопачите няма да ме разочароват!

Бесен ритъм, ударни китари, грабващи мелодии и доста интересна история – това предлага последният албум на класиците. Началото е поставено от едноименна триминутна симфонийка, подходяща за озвучаване на хорър филм, последвана от Hell Funeral. След като ме погребаха в хеви метъла, петимата от запаса хвърлиха в лицето ми Wargod, парче, на което преспокойно можеш да си прекършиш не един и два вратни прешлена. Разбира се, нямаше как да бъде подминат типичният рокер – на него е посветена Tattooed Rider, идеална за шофиране с висока скорост.
Идва време за тежкото пробуждане – алармите Ressurection Day и Season of the Witch гарантират доволно прекарване на деня. Road Rage Killer пък наистина убива с барабани и надпреварващи се с тях катастрофално скоростни китари. ‘Гробоосквернителната’ Grave Desecrator успява да ме задържи на нокти до момента, в който започва фаворитът ми Satan’s Host – прекрасна покана за вечеря в компанията на очарователни грешници.
Изключително тактично се появяват и химни във възхвала на вече гостувалите у Лукавия – Dia de los Muertos, както и на тази услужлива гостенка, която ги е въвела в палата му – Death Smiles at All of Us. Краят е поставен много фатално – с Nothing to Believe – меланхолично начало, лиричен пълнеж и трагичен финал. Дрезгавината в гласа на Chris Boltendahl добавя необходимата драматичност на свършека на света…исках да кажа на албума.

Вместо заключение бих искала да кажа, че нямам търпение да видя и чуя Grave Digger наесен – само за да се убедя в мощта на немската машина.

9,5/10