Into the heart of darknessТретият албум на американците WITCHES OF GOD съдържа 12 трака, които повеждат слушателя на пътешествие из дебрите на мрачните фантазии. Тъмни копнежи, вампири, срещи с дявола и други зловещи истории оформят картината на “Into the Heart Of Darkness”. Трайбъл вайбът на перкусиите в някои части, изобилието от дисторшън и приглушеният звук на аналоговия запис придават на траклиста известно ритуалистично и ретро усещане.

Двете най-дълги песни, “Where Dreams Go To Die” (12:07) и “The Magician” (11:00) успяват да задържат интереса през преплитането на разнообразни елементи, динамиката на композицията и някой и друг неочакван завой. Включването на акустични пасажи като един вид лирическо отклонение, красивите сола и опозицията тежък инструментален пасаж-спокойни чисти вокали, подкрепени от мрачно-несигурната атмосфера, създадена през ефекти и специфични подходи, правят тези две песни интересни за слушане. Тяхна логическа противоположност са кратките инструментали, включени в траклиста. Трайбъл ритъмът на “NTNI” е най-ясното изражение на ритуалистичното усещане, предадено през перкусии. “Just Deserts” има по-скоро южняшко звучене и усещане, а аутрото, “The Gift” е подходящ носталгично-лиричен финал. Откровено, най-успешно звучене и симбиоза вокали-инструментал се получават в по-неочакваната за метъл албум баладична и предимно акустична песен “Come Destroy Me”. Усещане за юг, намек за блус. Семпло парче с добра симбиоза между елементите. Очевидно любимите за бандата дисторшън и мръсен звук не липсват, в използваните на места електрически китари, но са по-пестеливи и са уместни за песента. Тази стилистика е по-подходяща за вокала – звуково и емоционално гласът му се вписва много по-добре в нещо по-леко и южно, отколкото в по-тежки метъл пасажи. Останалите песни мога да сложа под една шапка. Не, че са еднакви, но имат доста сходства. Определено са по-тежки и по-метъл от акустичната творба. Ритъмът е стабилен, рифовете – подходящи и семпли, солата – добре изпълнени и звучащи. Има известна динамика, макар от един момент нататък да изглежда правена по формула. Всичко подплатено със солидна доза мръсен звук. Влияния можете да намерите от най-различни поджанрове по рок и метъл спектъра. От рокендрол до дуум, от хеви до стоунър, от лек индъстриъл вайб до пънк. Усещанията, създавани от песните, също са адски разнопосочни. От спокоен южняшки следобед, до племенен ритуал край огъня. От страховита среща с дявола, до това да си изгубен някъде след 5 водки и да се окаже, че чудовището, което те преследва е черна котка. Най-успешно предаване на усещане, с преплитане на влияния и мотиви, в рамките на добре звучаща и изпълнена песен се получава в “No Exit” и “To the Devil”. “Haunted By Heaven” си заслужава да се чуе заради инструментала.

Ако трябва да опиша албума с една дума, тя ще е „разнопосочен“. Има силни и слаби страни, някои попадения, предимно добро звучене. Можете да го чуете, за да прецените сами, дали е за вас. При мен ще остане в графа преслушани веднъж. Не защото не е добър, а защото се опитва да е толкова много неща наведнъж, че обликът му е някак незавършен. Бих чула и следваща творба на бандата, но с изявената надежда, че няма да е толкова разнопосочна и ще остави дисторшъна да си почине за малко.

Оценка: 6.5/10