Гореща хардкор вечер с AGNOSTIC FRONT

 Лятото настъпва мощно и горещите концертни емоции завладяват все повече и повече феновете. Поредната среща на почитателите с любимата им група се случи на 25.06. За тази дата бе предвиден концерт на нюйоркските хардкор законодатели AGNOSTIC FRONT в София в до болка познато място – голямата зала на клуб Mixtape 5. Като подгряващи трябваше да се изявят родните герои LAST HOPE и гръцката сензация KIN CORRUPTION. Организаторите също бяха добре известни – Tangra Mega Rock.

 9 години изминаха от последното нападение на зверовете от Ню Йорк. Зажаднелите за истинско хардкор приключение фенове нямаха търпение да зърнат отново любимците си. В предварително обявения график вратите трябваше да отворят в 19 ч, но това се случи малко по-късно. Въпреки това все още малцина бяха желаещите да влязат, повечето предпочетоха да продължат да подгряват на открито. По план първата група трябваше да излезе в 20:00. Малко преди началния час обаче присъствието в залата все още бе рехаво. Дали заради това или по някаква друга причина се получи известно забавяне и KIN CORRUPTION излязоха в 20:20. Това закъснение доведе и до забавяне на графика и другите групи също стартираха изявите си със закъснение. Баровете предлагаха различни напитки, а почитателите на бирата трябваше да се задоволят само с два вида от пенливата течност. Щандът за мърчандайз пък бе зареден с най-различни артикули на групите.

 20-ина минути след предварително обявения час на сцената се появиха гърците от KIN CORRUPTION. Пред като по традиция все още полупразната зала представителите на южната ни съседка изнесоха стегнат сет с типичните за хардкора здрави рифове и мелоди, агресивни вокали и енергично поведение. Вокалистът напомняше на Roger Miret и като гласови данни, и като държане. Единият китарист пък бе излязъл с тениска на LAST HOPE. Сравнително непознати за аудиторията, момчетата дадоха всичко от себе си да запознаят публиката с творчеството си. Музиката им обаче твърде много напомня на легендарните SICK OF IT ALL и колкото и да се стараха, гърците не успяха да предизвикат кой знае какви емоции у зрителите, освен редки аплодисменти между песните. И след малко повече от 20 минути KIN CORRUPTION напуснаха сцената, за да отстъпят място на следващите по програма – LAST HOPE.

 Почивката между групите бе използвана от феновете да излязат навън, за да изпушат по цигара или просто да вземат въздух. Атмосферата се нажежаваше и дори климатичната система не бе в състояние да охлади страстите. Особено след като към 21:10 на сцената се качиха родните легенди LAST HOPE и забиха в безкомпромисния си стил. Публиката, която почти бе изпълнила залата, се оживи, завихри се и първото пого. Вокалистът Александър Бояджиев на няколко пъти прикани хората да не се срамуват и да се приближат до сцената, дори и да не знаят песните им, защото тя е и тяхна. От това се възползваха някои по-разгорещени фенове и опитите за стейдж дайвинг зачестиха. За радост – успешни. Енергичният сет на нашенците представляваше микс от стари и нови парчета, не се мина и без двата хита от последния албум “Majority Of One” и “New Day Heroes”. Алекс не спираше да снове по сцената и да нахъсва зрителите. Превърналото се в традиция участие на Александър Първанов-Шута (VENDETTA) се случи и този път – певецът излезе на сцената и подкрепи колегите си в една от песните. Звукът бе малко по-силен отколкото при първата група и имаше известни технически проблеми, но въпреки това за пореден път група и фенове се раздадоха до последен дъх. И след 45 минути непрекъсната обмяна на енергия между група и почитатели LAST HOPE се оттеглиха за заслужен отдих. Публиката пък се нуждаеше от презареждане на батериите, тъй като предстоеше най-голямото и чакано забавление за вечерта – изявата на хедлайнерите AGNOSTIC FRONT.

 Около 22:30 в залата притъмня, музиката спря и от колоните стартира интрото, на фона на което Roger Miret, Vinnie Stigma (излязъл с българското знаме в ръка) и останалите нюйоркски герои се изсипаха на сцената и нанесоха първия удар за вечерта – “The Eliminator”, последван от още олд скуул откоси. Зрителите тотално подивяха, мошпитът се завъртя енергично, от сцената полетяха тела, а музикантите се развилняха. В тези минути се забелязаха и технически проблеми – микрофонът на Miret не работеше, а китарата на Stigma почти не се чуваше. В паузата между песните китаристът не пропусна да се похвали с новата си татуировка на главата и настойчиво подканваше феновете да продължават да беснеят. И той, и вокалистът не се спряха през цялото време. Групата изпълни песни предимно от последните си творби, но и 80-тарския период не бе подминат с няколко парчета. Вечните “For My Family” и “Gotta Go” превърнаха публика и група в едно цяло. Преди втората вокалистът събра няколко момичета на сцената и им предложи и те да скочат от там, а на насъбралите се отпред фенове препоръча да хванат дамите, без да ги опипват, защото в противен случай биха могли да отнесат по някой лакът в главата или пръсти в очите. Изпълнението на безспорния хит бе поделено между публика и група. Логичният финал настъпи с близката до траша “Addiction” и пънкарската “Police State”. И след малко повече от час страсти, емоции и взаимно раздаване дойде моментът легендите на хардкора да си вземат довиждане със своята публика. Направиха го по най-резонния начин – отдавайки почит на RAMONES с кавър на “Hey! Oh! Let’s Go!”. За да се оттеглят от сцената и да оставят у почитателите си поредния спомен за силно представяне и безкомпромисно изпълнение.

 Вечерта на класическия хардкор приключи и хората се запътиха към изхода на залата – уморени, останали без дъх, но изключително доволни от преживяното. Поредното гостуване на AGNOSTIC FRONT се оказа доста успешно. Въпреки техническите проблеми, абсолютно сигурно е, че никой не ги помни. Доказателството – акапелното изпълнение на хита “Gotta Go” от няколко десетки фенове, отдъхващи пред клуба след края на шоуто, преди да пренесат празника някъде из дебрите на нощна София. И с надеждата този концерт на американските класици да не се окаже последен у нас.