FROZEN MOONLIGHT – Dat Victoria Vires (EP)

‘А Стюарт се видя в чудо. Бе изпаднал в съвсем необичайно положение. Всъщност бе изпаднал в най-необичайното за него положение.
Нямаше какво да каже.‘
Това пише Азимов в своя разказ ‘А-шахта’. Това изпитвам аз, слушайки Frozen Moonlight.

Младата (ама наистина, наистина млада) банда е едно адски случайно и много щастливо откритие, което направих, докато губех време – т.е. вместо да уча, цъках наляво-надясно из дебрите на музикалните пространства. Каква радост беше, когато за пръв път чух песента Dat Victoria Vires! А каква радост беше, когато я чух за двадесети път! А и за стотен… Тя ме провокира да се заровя още по-дълбоко и да се свържа с групата.

Mladja Nikolic, вокали и клавишни, Sigor Korom, бас, Bane Andrej Zivkovic, китари, Predrag Andrejevic, ритъм китари и Boris Zdero, барабани, се представят в мрежата като новисадски мелодет метъли. Каква комбинация само: хем са от близко племе, хем свирят любим жанр – как да не се зариби човек?

Месец след като за сефте изслушах Dat Victoria Vires (цялото ЕР, не само ултра-мега-гига якото парче) продължавам да съм под мощното влияние на амалгамата от музика, желание и умение.
Във всяка от трите песни се изследват различни способности на групата – в първата, дала име на записа, откриваме изключително прилепчива мелодия, която веднъж чута, не може да остане на заден план в съзнанието. Неслучайно точно тя е избрана и за пускане под формата на инструментал.
Shadow Within the Fog залага на малко по-бързи темпове и загадъчно нежни хорови партии, наред с дамски вокали – комбинация, караща косите и космѝте да настръхнат. Контрастът между груби гласови изпълнения, тежки акорди и леки, хвърковати женски тонове е добре познат на метъл феновете и няма какво ново да ни поднесе, но в случая е интересно явление. Мога само да се надявам, че и в следващия албум на Frozen Moonlight ще намеря нещо подобно!
Beyond the Last Star ме връща към блажения период на Children of Bodom, но с една идея по-меко звучене. С нея приключва одисеята, наречена Dat Victoria Vires.

Дала съм тържествено обещание пред самата себе си, че ‘аз със слаби албуми няма да се занимавам’, което резултира в сегашното положение – не пиша ревю за нещо, на което ще дам по-малко от седмичка. В случая много се колебаех каква оценка да сложа на ЕР-то. Както казах и на момчетата, не знам как само с три песни и два инструментала успяха да ме спечелят повече, отколкото любими групи с пълнокръвни албуми. В унисон с тези думи давам на Frozen Moonlight красива нула с единица отпред.

10/10