ENSIFERUM – „Two Paths“ (2017)

Ensiferum_TwoPaths След кратка творческа пауза финските воини ENSIFERUM се завръщат със седмия си дългосвирещ албум „Two Paths“. ENSIFERUM винаги са били сред най-продуктивните и водещи групи в жанра си не само в европейската, но и в световната метъл сцена, и сега отново остават верни на себе си. В развитието си групата претърпя много промени, включително в стила и състава си, а „Two Paths“ е резултатът от тях.

 Албумът започва с интрото „Ajattomasta unesta“, което създава впечетлението, че този албум ще е по-специален. Първите три песни напомнят стария ENSIFERUM с техния епичен и същевременно изчистен звук („Iron“, „Victory songs“). „The Way of the Warrior“ е второто по ред парче от общо 13 и за мен е от най-добрите в този албум, най-вече поради приятната носталгия към по-ранните им неща, отколкото заради музикалните си елементи. „Hail to The Victor“ е друга композиция, която много харесах, защото е по–бавна и по–тежка, което я отличава от цялостния звук в албума. По този начин изпъква добре гласът на Petri, което не мога да твърдя за останалите песни. ENSIFERUM работят по обложката и визията с Gyula Havancsák за втори път и определено това е най–красивата им визуална концепция от началото на музикалната им кариера.

 „Two Paths“ безспорно съчетава чисти вокали, техничен и мощен саунд с оркестрални и хорови елементи, както само финландците могат. Присъстват характерните фолклорни влияния, които в този албум са дори повече. Музиката си остава бърза и жизнена, a „Two Paths“ е идеалния музикален фон, докато си бъбрите с някой на по бира, но нищо повече от това. И все пак това си остава богат и приятен албум, въпреки че в него по никакъв начин не се разкрива целия потенциал на групата. Ще можете да го чуете на 15 септември благодарение на Metal Blade Records.

7/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото