Една вечер с MARILLION в Пловдив

Marillion poster_Plovdiv_webЕдва ли когато са съставяли и оферирали артистите, организаторите на „Sounds of the Ages“ са си правили илюзиите, че и DEVIN TOWNSEND, и MANFRED MANN, и MARILLION имат по 3-4 хиляди фена от Пловдив, за които единствено се правят в града всички тези събития в края на септември. Хубаво е че Пловдив привлича с по-различния си концертен живот хиляди хора, идващи от целия свят, хубаво е как на входа си говориш с фенове от Варна, на опашката за бира с ирландци, а до теб са седнали семейство холандци.

Сравненията витаят зад всеки ъгъл тази вечер, чуваш навсякъде и преди, и след концерта как е било в петък на DEVIN – за времето, за продължителността, за многочислеността, за камерите, за истеричните фенове. Тази вечер определено е по-спокойно – и откъм очаквания, и откъм време, и откъм струпвания. Хората са наясно какво представляват MARILLION към момента – опит и класа, огромна класа, в която убеждават през следващите два часа.

Докато всички още си говорим за концерта от петък, за онзи концерт на MARILLION в София, за който все още от бандата си спомнят, че не са си получили хонорара, на сцената се появяват музикантите по начина, по който сме свикнали да ги виждаме от последните им записани лайфове и фото сесиите – пестеливо, в черно, без нищо излишно.

Удивително е как за 40 години съхраняват и поддържат своята свежест, без да потъват в сантименти и да искат да записват отново онези юбилейни песни и осмислят и на живо клишето „новият ни албум е най-добрият в кариерата“. Удивително е и как иначе вглъбената им музика се разпръсва и сред хората. Огромен мултимедиен екран и сетлист, фокусиран но и не стъпил единствено върху последния албум „Fuck Everyone And Run“ – социална и политическа критика, дълбок музикален протест. От сетлиста всеки има различни очаквания, носталгиците искат повече 80-те и получават единствено „Sugar Mice“, тези като мен пък предпочитат възможно повече от дългите песни от последните два албума. Но сетлистът всъщност няма значение, концертът и бандата са вълшебни, звукът е може би най-добрият, който сме чували на рок концерт на Античния, Steve Hogarth не е просто център на сцената, той е много повече от сбора на красивия си глас, запазената харизма и артистичното си поведение. Вторият акцент в подбора на песни е „Marbles“ – дискът, отговорен в най-голяма степен и за сегашния звук на групата. Останалото е разходка, разходка из всички периоди на бандата.

Истински се радвам, че няма циркаджийски стойки, нелепи опити за речи на български, съжаления как групата не идва всяка година в града ни и обещания, че от догодина ще започне. От седалките пък спестяваме на бандата сканирания „Кейлии“ и „Слееееъъъър“.

Бис от две песни, едната уж непланирана, поклони и край. Край на една пленителна вечер. Наситили сме се на музика, поне за ден, а от утре ще си пускаме пак и пак всички тези любими песни на MARILLION, които чухме и които искахме да чуем.

Очаквайте галерията ни със снимки от концерта.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото