DREAM THEATER: едно епично пътешествие през времето и пространството
Сряда вечер. Как по-хубаво да завършиш един работен ден освен с концерт на прогресив метъл легендите DREAM THEATER. Събитието беше организирано в Зала 1 на НДК. В отговор на необичайния си избор на зала вокалистът James Labrie сподели с феновете, че иска да създаде по-интимна атмосфера, отколкото ако изнесе концерт на открито. И в крайна сметка наистина успя и изпълни цялата зала с почитатели на DREAM THEATER.
Шоуто откриха българите STOP THE SCHIZO. Бандата е създадена през 2014 година в София и определя стила си като био метъл или поп рок. Те успешно подготвиха постепенно прииждащата публика като за това, което предстои. Честно казано те изнесоха доста интересно представление, допринасяйки със своята част към българската музика.
След кратък саундчек на сцената излезе китаристката и мултиинструменталистка Alexandra Zerner заедно с бандата си. Това беше едно силно, интензивно и зашеметяващо инструментално преживяване. Zerner не веднъж доказа майсторските си качества пред българска публика, но този път в рамките на малкото определено време, тя се раздаде напълно. Светлинните ефекти също бяха много добри, но не по-добри от тези, използвани при появата на DREAM THEATER.
След като посрещна бурни овации, мястото на Zerner зае една от най-любимите и най-успешните български банди, а именно ODD CREW. От публиката се чуваха бурни аплодисменти и не беше трудно да се досетим кои са нейните любимци. Освен, че разбиха сцената със силното си представяне, за краткото им дадено време те успяха да осъществят и контакт с публиката. Вокалистът Васил Райков изрази огромните си благодарности към феновете. Една от най-въздействащите песни, които момчетата изпълниха, беше песента „My Enemy“. Изпълнението ѝ беше съпътствано от ярки светлинни ефекти и естествено флага с гарвана, който музикантите бяха поставили още при своята поява. ODD CREW се представиха на ниво.
След що-годе кратък саундчек и подготовка на сцената пред публиката излязоха и специалните гости на DREAM THEATER – метълкор дуото Jason Richardson и Luke Holand. Тяхното изпълнение беше главно инструментално, като имаше само една песен, в която участваше и вокално изпълнение. В интерес на истината метълкорът е доста недооценяван стил тези дни, а момчетата наистина имаше какво да покажат. Това, което комбинираше тяхната музика, беше добре изпипан технически аранжимент, темпо, ритъм и на моменти увлекателни и мрачни мелодии. Нищо чудно, че светлинните ефекти бяха в точно тази мрачна цветова гама.
След кратка почивка сцената беше изцяло преаранжирана и чакаше DREAM THEATER да ни отведат на едно пътешествие през времето. И ето, че легендите оживяха точно пред очите ни. Музикантите изсвириха няколко парчета от най-новия си албум „Distance Over Time“, от които „Barstool Warrior“ и „Untethered Angel“. Освен че инструменталното и вокалното изпълнение беше доста на ниво, не липсваше и контакт с публиката. Вокалистът James Labrie беше повече от щастлив от пълната зала и сподели един спомен от предишното си посещение в София. Той разказа за срещата си с небезизвестния актьор Жан Клод Ван Дам по време на снимките му в София.
Освен от последния си запис, DREAM THEATER представиха и едни от най-запомнящите се хитове в кариерата си, а именно „The Dance of Eternity“ и, разбира се, „In the Presence of Enemies – Part I“. Всичките им песни бяха съпътствани от забележително светлинно шоу, като имаше и светеща платформа, по която от време на време вокалистът James Labrie се изкачваше. Би било престъпление, ако не спомена майсторството, показано от John Petrucci, и прекрасната атмосфера, която създаде с мелодията си клавиристът Jordan Rudess. Басистът John Myung впечатли публиката със силното си представяне, но това мисля, че не е изненада за никого, а барабанистът Mike Mangini внесе страхотен ритъм.
Една от песните, които най-много ми харесаха, беше песента „Fall into the Light“, която също е част от новия албум на групата. Изпълнението ѝ тематично беше последвано от ярки светлини, които заливаха публиката.
Концертът завърши грандиозно и въпреки че продължи дълго, присъстващите не искаха да пуснат групата да си тръгне. DREAM THEATER за пореден път доказаха, че са заслужили името им да е сред най-добрите в метъл жанра.
-
#2 написан от Филипов (преди 5 години)
-
#3 написан от Rockfan (преди 5 години)
-
-
#5 написан от SteVai (преди 5 години)
А някой забеляза ли колко много бяха неудовлетворени от пасивността на по- голямата част от публиката и как до около първия час след излизането им Петручи нямаше настроение за шоу? Едва след като проследи по движението на устните на един начинаещ DREAM THEATER около 15 годишен фен, който стоеше непосредствено пред сцената, а аз бях малко зад него, точното интерпретиране на текста на изпълняваното от тях парче, реагира положително с усмивка и от тогава настроението му видимо се подобри. Не говори добре за фенската маса на такъв концерт на такава гигантска група да стоиш седнал като на театрално представление. Липсваха само папионките и фраковете.
-
#6 написан от Rockfan (преди 5 години)
Да, донякъде си прав. Аз бях на малко по- задните редове от сцената и честно казано хората около мен реагираха подобаващо (ставаха на крака, пляскаха, пееха и т.н.) обаче имаше и други, които просто си стояха и се наслаждаваха на музиката. А пък към края на шоуто вече всички бяха достатъчно бурни и емоционални. Не, че оправдавам феновете, де, ама донякъде причина за пасивността е и провеждането на концерта в такъв тип зала. В смисъл- НДК е чудесно място с добра акустика, обаче едно е да дивееш и подскачаш „на терен“, правостоящ в която и да е друга зала, друго е да дивееш, набутан между тесните редове от седалки и рискувайки ако решиш да станеш и да подскачаш, облегалката на седалката да ти се забие в задника 🙂 …
И все пак си мисля, че нашата, българска публика е една от най- емоционалните (чувал съм например, че феновете в едно от сърцата на рока и метъла, Англия, била много по- пасивна) и Дрийм Тиътър са оценили подобаващо това (и при първа възможност естествено отново ще понаминат насам 🙂 )…
-
#7 написан от Анонимен (преди 5 години)
И как точно разбра, че са „оценили подобаващо това“?
Аз продължавам да твърдя, че DREAM THEATER не останаха доволни от развитието на концерта. Следях ги през цялото време като реакция и емоции. В един момент, около средата на шоуто, Кевин и Джон Петручи се спогледаха доста отчаяно, не се получаваха нещата откъм емоция и атмосфера. Да, финалното As I Am може и да е било при станала на крака зала, но бе ясно, че това е последното парче от концерта, и това ако не е причина да се изправиш? Залата най- вероятно е избрана от самите тях и за мен не е учудващо, те предпочитат по- затворени пространства заради качеството на звука от изпълнението. Примери- Будокан, Бостънската опера, юбилейният SCORE и т.н.
Но дано наистина се решат да дойдат отново, въпреки недобре протеклия лайв и то не след 5 години , а по скоро
-
-
-
- Коментари за тази публикация
Да, страхотно шоу се получи!!! За мен лично един от върховете на вечерта беше закриващото „As I Am“, на което всъщност и цялата зала стана на крака, изпращайки с бурни овации любимците си. Само ще изразя леко несъгласие с Guardian 🙂 , че лично на мен концерта не само не ми се стори дълъг, а даже ми се видя и кратък (до последно се надявах Дрийм Тиътър да променят решението си и вместо регламентираните 90 минути да свирят поне два часа). Карай, надявам се при следващото им посещение (което да е колкото се може по- скоро) да свирят по- продължително и да изсвирят и целия „Метрополис…“. Или поне да не пропуснат ей тая гениална, етно-метъл класика 🙂 … https://youtu.be/dD7l3ppgfpc
П.П. И както писах и на друго място- още един мъничък минус беше и липсата на щанд с мърч на Дрийм Тиътър. Като изключим масичката където се продаваше новия албум, липсваше щанд, където да продават тениски и други подобни на групата. А така се бях навил да си купя някоя оригинална тениска на групата (хем за спомен от шоуто, хем да си попълня и колекцията от рок/метъл тениски 🙂 )…