DARK TRANQUILLITY – 2013 – Construct

Ето че отново, след точно 3 години, DARK TRANQUILLITY ни зарадваха с нов албум. „Изграждане“ са кръстили шведите творението си и има някакъв смисъл в това. DARK TRANQUILLITY изграждат звученето на този албум около почти цялото си творчество до момента. Самото начало с „For Broken Words“ навява спомени за далечната 95-та с насечените рифове, редувани с лирични мотиви. Албумът е перфектна смес от всички метаморфози, през които премина бандата в последните две десетилетия. Тежките, увличащи китари от „Character“ и „Fiction“(„The Science Of Noise“, „Apathetic“), меланхолията на „Projector“(„Uniformity“, „What Only You Know“, „State Of Trust“). Но нека това не ви кара да си мислите, че „Construct“ е сбор от песни, извадени от произволен период от дискографията на групата. Всяка песен носи частичка от цялостното творчество на шведите – енергия, метъл, лиричност, малко депресия…

Албумът е една сложна конструкция от опит, желание и огромна доза любов към това, което правят музикантите, стоящи зад него. Хронологически погледнато, този албум отбелязва 20-годишнината от издаването на дебютния „Skydancer“ и много на място идва лично за мен като разнообразие. Разнообразие не в смисъла на нещо крайно ново или уникално, но в този на „ето това свършихме през последните 20 години“. Дори да няма нищо новаторско в „Construct“, той успява да покаже гъвкавостта, с която DARK TRANQUILLITY променяха звученето, настроението и дори стила си през този период. Слушането на този албум поражда накуп емоции, които съм изпитвал година след година, слушайки всяко ново творение на Mikael Stanne  и компания. И, ако през годините, бандата е загубила част от феновете си заради някой „завой“(или пък е спечелила нови поради същата причина), то този албум би трябвало да допадне както на едните, така и на другите. Лично за мен, който от близо 20 години се прекланя пред способността на DARK TRANQUILLITY да се променят и в същото време да остават една от любимите ми банди, този албум е едно невероятно звуково и емоционално удоволствие.
В заключение ще спомена по традиция надеждата си скоро да ги видим отново на родна земя(за съжаление се разминахме тази пролет).
10/10 – някой да се е съмнявал? 🙂