Летен хаос в Бургас на 13 август

 Завръщаме се в Бургас, жадни за нови приключения, този път на най-младия фестивал в града – Summer Chaos Festival! Тазгодишното издание беше второто по рода си (да се надяваме, че няма да бъде и последно) и както миналата година, M. E. Music си изпълниха обещанието да доведат големи имена на сцената в стадион “Лазур“. На 13-ти август ни очакваше дълга и шумна вечер с пънкарите THE EXPLOITED, хип-хоп легендите HOUSE OF PAIN, рап-метълите CLAWFINGER, метълкор ветераните BULLET FOR MY VALENTINE и хедлайнери – великаните THE PRODIGY! Изглежда организаторите разчитаха на това, че колкото повече стилове се свирят на фестивала, толкова повече посетители ще има той. Но дали така се получи и постигна ли успех тази идея?

 Чакането пред стадиона започна още от 13:00 и нещо, а хората нетърпеливо искаха да хванат първите места. За щастие времето беше приятно – нито горещо, нито студено и не се предвиждаха валежи по време на феста. Посетителите се бяха разделили на две основни групи: тези, които чакаха да видят идолите си BULLET FOR MY VALENTINE и тези, които цял живот са мечтали да отидат на концерт на THE PRODIGY. Не може да ги вини човек. Все пак последните гостувания на групите бяха съответно през 2013 и 2012 г. И така де, най-сетне започнахме да влизаме в стадиона някъде около 15:15, което не направи особено добро първо впечатление за организацията, тъй като предвидения час за отваряне на вратите беше 14:30. Още с влизането си бяхме малко скептично настроени относно цените на храните и напитките, които предлагаха вътре и за нещастие, очакванията ни се оказаха прави.

 На сценатаThe Exploited първи бяха шотландските пънк легенди THE EXPLOITED. След малко забавяне групата заби първото си парче “Let’s Start a War (Said Maggie One Day)“. Доволни, дадохме начало на първите погота за деня, а това изглежда се хареса на старите кучета. Пънкари от цяла България бяха дошли специално за тяхното шоу – някои дори си бяха боядисали косите в червено или зелено, а други си ги бяха оформили на гребен като по филмите. Известният им кавър на “Troops of Tomorrow“ на THE VIBRATORS също намери място в сетлиста. Групата продължи със следващата си вълна от песни. Фронтменът на бандата Wattie Buchan безмилостно редеше текстовете, а между тях си разменяше по няколко думи с публиката. Растите на басиста Irish Rob се мятаха във въздуха, а китаристът RobbySteedoDavidson обикаляше сцената, усмихвайки се на всички. Само барабанистът Wullie Buchan не се виждаше много, но поне се чуваше ясно и точно. По време на тяхното изпълнение, звукът, беше на що-годе прилично ниво – и да е имало технически проблеми, те бързо са били отстранени. THE EXPLOITED завършват сета си с класиката “Fuck The USA“, на която голяма част от хората припяваха и сочиха със среден пръст, и разбира се “романтичната” “Sex & Violence“, чиито риф все още кънти в главите ни. Във въздуха се усещаше толкова силно пънкарския дух, че и без да си фен, можеше да се изкефиш на макс.

Сетлист на THE EXPLOITED:
01. Let’s Start a War (Said Maggie One Day)
02. Fightbаck
03. Dogs of War
04. UK 82
05. Chaos Is My Lifе
06. Dead Cities
07. Alternative
08. Never Sell Out
09. Troops of Tomorrow (THE VIBRАTORS cover)
10. I Believe in Anarchy
11. Holiday in thе Sun
12. Cop Cars
13. Beat the Bastards
14. Fuck the System
15. Pornо Slut
16. Fuck the USA
17. Sex & Violence
The Exploited1

House of Pain1 Късният следобед  беше времето за олд скул хип хоп триото HOUSE OF PAIN. Сетът им започна малко объркващо за публиката. Първи на сцената бяха DJ Lethal, който голяма част от присъстващите познават заради дългогодишното му участие в LIMP BIZKIT, тур музикантите и няколко човека от работещите по сцената. В нещо средно между саундчек и доста дълго интро, диджеят приветства вокалистите Everlast и Danny Boy. Големият контраст от предхождащият пънк веднага смени настроението, което отново беше позитивно, но по свой особен начин. Разбира се, имаше хора, които не пропуснаха да сформират пого. Да, пого на HOUSE OF PAIN… Чухме големи хитове, някои, от които “Put Your Head Out“ и “Same As It Ever Was“, чухме страхотно солово изпълнение на Everlast и неговата “What It’s Like“ и за финал вечната “Jump Around“, но някъде там между последните две песни ужасното настроението на Everlast си пролича. Вероятно заради техническа неизправност и след кратки разправии с хората зад сцената, вокалистът завърши сетът си и слезе от сцената сякаш набързо. Не се разбра дали сета им беше съкратен или те не пожелаха да го изпълнят нацяло. DJ Lethal остана да пуска музика още около половин час в също толкова объркващо аутро. Чухме части от няколко метъл хита, сред които песни на KORN, RAGE AGAINST THE MACHINE и други. След това той също се оттегли. HOUSE OF PAIN са любимци на цяло едно вече пораснало поколение и представителите на това поколение в публиката дадоха всичко възможно от себе си триото да се почувства оценено, въпреки проблемите по сцената.

Сетлист на HOUSE OF PAIN:
01. Sаlutations
02. Back From The Dead
03. Danny Boy, Danny Boy
04. Shamrocks & Shenanigans (THE NEXT EPISODE Remix)
05. Put on Your Shit Kickers
06. Who’s The Man?
07. Same as It Ever Was
08. Put Your Head Out
09. Folsom Prison Blues (JOHNNY CASH cover)
10. What It’s Like (EVERLAST)
11. Jump Around
House of Pain

 Ето ги и тях! CLAWFINGER Clawfinger1за пореден път бяха на българска земя и както винаги добре дошли. Звукът на сцената този път беше поносим, но пък вокалистът Zak носеше напълно непоносим и кичозен костюм съставен от сако и панталон в леопардов десен, просто защото е на сцена от 25 години и може да си го позволи. С това ексцентрично облекло и голямата си усмивка, фронтменът се покатери няколко метра над сцената, за да може да види добре цялата публика. Тя него също. Клавиристът Jocke се изяви като често напускаше мястото зад инструмента си, взимаше микрофон и бягаше като ненормален на сцената, а вмятане му “CheeseBurgas“ беше толкова глупава шега, че откровено беше забавна. Какво ли не се случваше по време на това изпълнение! От очакваните неща като най-добре познатите песни на бандата, в това число “Nigger“, “Do What I Say“, “Nothing Going On“ и “The Truth“, до мятане на бас китари по сцената и на бас китаристи от много над сцената, право в публиката. Шведите трябва да са много благодарни, че успяхме да опазим техния Andre Skaug жив и здрав (макар и доста наплашен) след такова хвърляне. Групата със сигурност успя да впечатли дори хората, които нямаха представа кои са те. Странното състояние на CLAWFINGER, които са разпаднали се, в почивка, но активни и свирещи по фестивали едновременно прави нещата около тях повече от загадъчни. Дано това не е последния път, в който ги гледаме тук, защото са една от най-свежите и живи групи на концерти. И ооо да, заслужават си!

Сетлист на CLAWFINGER:
01. Prisоners
02. Nothing Going On
03. Rosegrove
04. Nigger
05. None The Wiser
06. Zeros & Heroes
07. Two Sides
08. Recipe For Hate
09. Biggest and The Best
10. Price We Pay
11. The Truth
12. Do What I Say
Clawfinger

 Ето, че настъпи моментът на сцената да излязат метълкор ветераните BULLET FOR MY VALENTINE. От колоните на стадиона зазвуча интрото “V“ и музикантите излязоха на сцената и заеха своите места под звуците на бурните аплодисменти от страна на своите фенове. Без много да се бавят, те дадоха ударно начало с “No Way Out“ и “Skin“ от актуалния им албум “Venom“ и веднага в публиката можеше да бъдат видяни веещите се коси, скачащите и пеещи хора и заформилото се пого. Преди началото на следващата песен, Matt Tuck не пропусна да поздрави събралата се публика, след което групата се впусна в “Your Betrayal“ и всички избухнаха.

Bullet For My Valentine2 Уелсците продължиха своето изпълнение с “4 Words (To Choke Upon)“ – част от дебютния им “The Poison“, който е като саундтрак на тийнейджърските години на една голяма част от почитателите им. За момент се връщаме към “You Want A Battle? (Here’s a War)“ която със своите хорови изпълнения “We won’t take this anymore, these words will never be ignored…“ е една от най-запомнящите се песни за вечерта. Доста изненадващо за някои, следваща бе именно заглавната песен от първия им албум. Дойде време и да се насладим на зверски доброто соло от страна на заместващия барабанист Jason Bowld (AXEWOUND).

 Заслужените аплодисменти и овации притихнаха и BULLET FOR MY VALENTINE се върнаха на сцената и забиха масивната “Scream Aim Fire“, която дължи своята уникалност на двата брутални брейкдауна, по време един от които Matt Tuck прикани всички фенове на бандата да скачат с все сила и разбира се, желанието му беше уважено. Следваща в сетлиста е красивата и по-бавна “Venom“, която разплака част от женската аудитория изпълнила стадион “Лазур“.

 Отново правим един скок от първия до петия им албум с “Alone“ и “Worthless“, след което дойде време предпоследните за вечерта песни – вечния BFMV химн “Tears Don’t Fall“ и изкъртващата “Waking The Demon“ по време на която, преди солото се заформя един голям и бърз съркъл пит, като най-големите смелчаци заставаха в средата му и започваха да веят коси и със сетни сили да дадат всичко от себе си. И така, вторият концерт на BULLET FOR MY VALENTINE у нас завърши с първата им издадена песен някога – “Hand of Blood“.

 Освен върхуBullet For My Valentine актуалния си албум, групата акцентира и върху своя дебютен дългосвирещ “The Poison“, като изпълниха и по две песни от албумите “Scream Aim Fire“ и “Fever“. За сметка на това от техния “Lulu“, който доста фенове се правят, че не съществува, носещ заглавието “Temper Temper“ не бе изпълнена и една песен. Сценичното им поведение както винаги беше на ниво – не липсваше контакт с публиката и приканване към всеобщо куфеене. Новото попълнение в бандата Jamie Mathias (бас/вокали) се справя повече от добре със задълженията си, като дори на моменти, според нас, пее по-добре от самия Matt. Отличното представяне на Jamie и Jason в комбинация с вече познатите Matt и Michael, които се редуват от соло на соло и риф на риф заедно със събралите се техни фенове, са нещата, които направиха тази вечер специална. Музиканти и публика дадоха всичко от себе си, за да допринесат за едно наистина страхотно изживяване.

Сетлист на BULLET FOR MY VALENTINE:
Интро: V
01. No Way Out
02. Skin
03. Your Betrayal
04. 4 Words (To Choke Upon)
05. You Want A Battle? (Here’s a War)
06. The Poison
07. Drum Solo
08. Scream Aim Fire
09. Venom
10. Alone
11. Worthless
12. Tears Don’t Fall
13. Waking The Demon
14. Hand of Blood
Bullet For My Valentine1

 Беше време THE PRODIGY да излязат на Бургаската сцена за пръв път от 4 години насам. Целият фестивал закъсняваше с над час и се оказа, че THE PRODIGY няма да се появят веднага. Технически проблем със самолета им ги забави със поне още един час. Това създаваше леко напрежение, а феновете заели най-предни позиции бяха видимо оттегчени и уморени.

 THE PRODIGY The Prodigyобаче, винаги са имали способността да накарат и най-заспалия зрител да се раздвижи в ритъма на техните произведения. Щом най сетне излязоха, британците накараха всеки спомен за умора да изчезне, а първите тонове на “Breathe“ хвърлиха всички в див екстаз. Във въздуха полетяха чаши с бира и тениски и практически бе невъзможно да се задържиш на едно място без да подскачаш. Без да губят време THE PRODIGY започнаха безкомпромисно да изтрелват една след друга едни от най хитовите си песни. Една след друга зазвучаха “Nasty“, “Omen“ и “Wild Frontier“ от последните два албума на групата, а след това песента направила ги култови а именно “Firestarter“. Последваха отново песни от последният им албум сред които и едноименната “The Day Is My Enemy“.

 Maxim и Keith демонстрираха за пореден път своето уникално сценично поведение, а вече не чак толкова новите попълнения Rob (китара) и Leo (барабани) също бяха атрактивни. По време на “Smack My Bitch Up“, Maxim не изневери на себе си и накара абсолютно всички да клекнат само за да ги изправи за наелектризиращ масов скок. С това завърши редовният сетна бандата която след кратка пауза се завърна за да изпълни култовите “Their Law“ и “No Good (Start the Dance)“, а Liam Howlett изненада много приятно като миксира “Take Me To The Hospital“ и “Out Of Space“ – други две превърнали се в емблема парчета. С това THE PRODIGY си взеха довиждане с публиката оставяйки хиляди “разглобени“ тела да крещят и скандират името им.

Сетлист на THE PRODIGY:
01. Breathe
02. Nasty
03. Omen
04. Wild Frontier
05. Firestarter
06. Roadblox
07. The Day Is My Enemy
08. Voodoo People
09. Get Your Fight On
10. Run With the Wolves
11. Invaders Must Die
12. Smack My Bitch Up

Бис:
13. Their Law
14. No Good (Start the Dance)
15. Take Me to the Hospital/Out of Space
The Prodigy1

 Както миналата година, така и тази също имаше огромни опашки пред малкото поставени щандове за храна и пред химическите тоалетни (въпреки това, по-досетливите посетители посещаваха тоалетните на стадиона). Отново имаше фенове, които бяха с билети за зони различни от тази пред сцената, но въпреки това прескачаха загражденията под “зоркото“ око на охраната и по този начин по време на THE PRODIGY и BULLET FOR MY VALENTINE зоната беше меко казано препълнена… Въпреки тези проблеми, групи и почитатели дадоха всичко от себе си, за да си прекарат добре. Стискаме палци догодина да има следващо издание на “Summer Chaos“, за което M.E Music са си направили изводите и са изгладили допуснатите грешки през тази и миналата година.

Teкст: Радина, WildChild, Viper и Данаил
Снимки: Анелия Моравска
summer chaos

  1. #1 написан от Анонимен (преди 3 години)

    Ганчо за пореден път боцна заблудените фенове! Някои от тях толкова глупави, че им е за 10-15 път 😀

    Стискайте си палците на краката, ама по силно! 😀

  2. #2 написан от Б'локи (преди 3 години)

    Поредното изпълнение на педала Генади. Ама си има една приказка за простия народ…

    • #3 написан от Б'локи (преди 3 години)

      да се надаваме, че ЩЕ Е ЗА ПОСЛЕДНО и тоя боклук най-накрая ще бъда заровен, както трябваше преди години. То, за малко почти заровен, ама нали сме си в бъгъристанската действителност.

  3. #4 написан от Ганчо (преди 3 години)

    Нарочно прецаках феста само за да прочета ревю като ТОВА, муахахахаха

  4. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  5. Коментари за тази публикация
В началото