CAVALERA CONSPIRACY – Pandemonium (2014)

Обещанията на Max Cavalera, че третото издание на бандата, чиято основа са той и брат му Igor, ще се вмести в стиловите очертания на грайндкора, определено не се сбъднаха, смятаме ние след прослушването на Pandemonium. Факт е все пак, че Cavalera Conspiracy са изкарали екстремен олдскуул запис, който преплита в себе си елементи на траш, дет и грайнд, и разчита най-вече на високото темпо. Предимствата му обаче, включващи впечатляващата обложка, излязла сякаш от 80-те (за да отговаря на настроението на албума), се изчерпват твърдо бързо. Трябва да признаем, че напоследък става все по-трудно да различиш материала на CC от този на Soulfly и дори разпознаваемият китарен маниер на Marc Rizzo (участващ и в двете групи), иначе не страдащ от липса на идеи, по-скоро влошава положението и затвърждава тази тендеция. Не помагат и еднотипните, все по-изтощени вокали на Max. В крайна сметка, Pandemonium не е за изхвърляне, но доскучава само след две-три завъртания и, макар лесно смилаеми за средностатистическия метъл фен, от еталон за тежест, скорост и примитивност, двананадесетте (десет плюс два бонус трака) парчета се превръщат в поредната порция не дотам необходима на света музика, която ще отчетеш и запомниш единствено заради репутацията на големите имена, замесени в нея, или заради носталгията по отминалите времена. И, попаднеш ли случайно на някой концерт, пак ще си чакаш старите знакови парчета, издадени преди осемнадесет, двадесет и повече години от една друга формация.

Оценка: 5/10