‘Even in these chains you can’t stop me’, хипнотично повтаря провокативната до скандалност Maria Brink в Big Bad Wolf. И как бихме могли да не ѝ повярваме? Все пак след всички окачествявания с предимно негативен привкус, тя не направи нищо по-различно от това, в което е добра: изплю в лицето на критикарите песента Sex Metal Barbie. Точно така, Лейди Гагата на метъла открито си каза, че е ‘the diva of the damned‘. И на нас ни хареса. Е, поне на мен.

In This Moment следя от дълго време – винаги съм намирала за интересна посоката, в която тази група върви. В началото поставено от Beautiful Tragedy, бяхме запленени от привидно невинните намерения на метълкор състава (все пак колко badass може да стане една такава формация?), после задълбахме в лирическите отклонения с мелодичните композиции от The Dream и трагичните песни в А Star-Crossed Wasteland, минахме през доста по-агресивния Blood, за да стигнем до окото на бурята с Black Widow.

На първо слушане този албум е коренно различен от всичко, което ITM са правили досега. След още няколко оборота на диска обаче нещата изглеждат по друг начин. Black Widow носи мекушаво-меланхоличния заряд на втория и третия запис на групата, но го комбинира с по-скоро офанзивния маниер на предхождащата го тава. Именно това го прави някак особен и на моменти дори трудносмилаем. Ако течението film noir се развиваше в музиката (в който случай щеше да носи името musique noire… просто казвам), то определено последното творение на американците щеше да се впише в това определение и мъчно в което и да е било друго.

Избирайки Black Widow за саундтрак на пътуването в градския си мислех, че за изслушването му няма да са ми нужни повече от 30-40 минути. Не си спомням откога не съм се лъгала така (може би откакто си казах, че ‘ей тая седмица ще си направя дипломната’), но далеч не останах разочарована от грешката си. Песните в него са развити минимум двойно – от три, най-много четири минути в предишните записи, в този всяка една от тях сякаш е взимала хапчета за удължаване на удоволствието и продължава по около пет до шест минути.
Отдалеч си личи, че по този албум е подходено по-скоро с идеята за кинематография, отколкото за каквото и да било друго. На драматизма в гласа на Maria този път е наблегнато повече, включването на Brent Smith в Sexual Hallucination също е стъпка напред към новото, за което и групата, и феновете ѝ са отворени.

Грандиозните замисли този път не са били чужди на In This Moment и докато в миналото всичко е ставало някак по хлапашки, то в конкретния случай нещата са се случили зряло, обмислено, след внимателно преглеждане и претегляне на всички възможности.

8/10