August Burns Fest

16  Август  2015 година – Маймунарника

ЕНЕРГИЯ,  ЕМОЦИЯ  И  ТЕЖКА  МУЗИКА!!!

Наборът от емоции, енергия и чисто забавление, който могат да предложат всички тези групи събрани тук чрез живите си изпълнения, не само че не е за подценяване, а направо може да преобърне представите ви за концерт, а и за музика като цяло.

Излишно  е да започвам с това, че беше неделя, един от поредните ужасно горещи следобеди на август, но тъй като беше August Burns Fest, то поне да изгорим от яка музика в Маймунарника. С влизането си на място, дочувам от групите, че има някакъв проблем с техният саундчек и в последствие разбирам, че поради тези причини събитието ще започне със закъснение от 2 часа. Новината беше изключително неприятна за събралите се вече хора, защото два часа не са и никак малко, погледнати на фона на жегата, въпреки студената бира, която се предлагаше там.

В 16:30 на сцената се качват Bunch of Assholes, на които се пада честта да открият фестивала и да дадат дългоочаквания старт. Въпреки по-малкия брой хора, бяха посрещнати изключително добре от публиката. Бандата беше съкратила своя сет с една песен, както и всички останали групи, като главната причина беше, за да свърши събитието по на време и да имат възможността всички хора да останат до последната банда. Поради късното начало беше ясно, че събитието няма да бъде All Ages и ще продължи и след допустимия час, който беше наложен за край.

След изпълнението на Bunch of Assholes с притаен дъх зачакахме и втората банда, която ще се качи на сцената. Това бяха момчетата от Paranormal. Тяхното представяне започна да поразчупва вече публиката, която още от Bunch успя да се настрои на тази хубава музикална вълна. Групата започна ударно с кавъра на Savage Ravage – „Кварталния“. Изпълниха още и песни от дебютното им EP – „Five Mistakes“, като „Kindrakos“, „Kaspela“ и „Fuck what they say“. Също така чухме и „Slippin“, която е придружена и от видеоклип, както и песните „Limbo“ и „Bombastic“.

Следващи на сцената се качиха от Escape From Inferno. В обновен състав групата дебютира с новия си вокалист Мирослав Атанасов и Виктор Дишев на барабани. Групата звучеше изключително добре и Миро се справяше чудесно като вокал. За изненада на всички ни представиха и най-новата си песен, която става факт само броени дни преди концерта. Песента е озаглавена „Xanax“. Изненадите от бандата съвсем не свършват до тук, защото за последните си две песни от сетлиста, на сцената се появява и техният гост-вокалист в лицето на Жо Василев  (Dash The Effort, Fate Means Nothing, Khan), който изпълнява с тях песните: „Pushing Trough“ и „Emerald Sunset“. Той показа влиятелно сценично присъствие, професионално изпълнение, носейки в себе си изключително много адреналин и тръпка.

За жалост няма как, времето е твърде оскъдно и трябва да се подготви следващата банда за изпълнението си.

Четвърти на сцената се качват  TimeStroke. Изключително работлива и предвидлива банда , която има ясно изразени цели пред себе си и дадоха всичко от себе си, за да зарадват своите фенове . Музиката им е въздействаща и емоционална. Те показват чистата си страст към това, което правят.

И следващите, които се качва на сцената, са рапкораджиите от Badcast. Групата започва своето изпълнение с най-новите си песни „New Age“ и „Have a Nice Day“, които са част от EP-то на групата „Down with the Roots“. Представянето им е изключително живо и енергично, групата дори разчупва публиката с кавър на Ъпсурт с песента „Жената на шефа“, на която хората избухват още повече. От сцената изхвърчат искри, а публиката определено не иска тяхното изпълнение да свършва.

Между бандите успях да взема и няколко мнения от публиката относно фестивала и неговата организация, които може да прочетете тук:

• Какво мислите за фестивала, коя група ви направи най-силно впечатление от тези, които свириха до момента?
• Какво мислите за родната рок и метъл сцена?

Йоанна: ” Мисля, че е много добре замислено като идея и това, че организаторът е сметнал да покани толкова много групи и то не само от София. Това е един огромен ангажимент и той се е справил изключително добре. Много е хубаво това, че е безплатно и могат да го посетят толкова много хора. Подкрепям цялата сцена и чакам с нетърпение да чуя Feast of Insanity и As Orchids Wither“.

Нели: „Инициативата е страхотна и с удоволствие ще присъствам, ако има и второ издание догодина! Щеше да е хубаво да има някакъв символичен вход, така че групите също да спечелят нещо, освен че ни доставят такова удоволствие. Сега след като първото издание вече е факт, кой знае, догодина може да бъде дори по-мащабно!”

Лили: ”Аз бих казала, че идеята е недовършена, защото групите не изглеждат достатъчно подготвени, както и самата организация на събитието. Има какво още да се изпипа по фестивала, така че той да е на едно по-високо и професионално ниво. Винаги ще има недоволни, но в случая закъсняването беше наистина голямо и направи лошо впечатление за тези, които бяха дошли на време. Също така, поради закъсняването, събитието вече не беше All ages и много хора си тръгнаха разочаровани, без да успеят да чуят последните банди, а целта беше да сме тук, за да подкрепим всички от началото до края“.

Шести на сцената се качват  Grimaze. Преди да кажа каквото и да е било, трябва да им благодарим, че предоставиха своите барабани на всички останали банди на това събитие. Това е немалък жест към фестивала и организатора, както и към всички банди. Групата е сред много добре познатите ни имена на сцената и за пореден път се представиха на едно много добро ниво. Публиката ги посрещна изключително топло и аз самата с удоволствие проследих и изслушах тяхното изпълнение.

И ето че дойде време най-младата софийска метълкор банда да направи своя дебют на сцената – Lost in Eternity. Групата е създадена едва преди месец и за този кратък период от време успяха да ни представят два сингъла – „Lifeless“ и „Tribulations“, с които завърши техният концерт. За тях този ден беше изключително специален и вълнуващ, защото освен с дебюта си като банда, те издадоха и дебютното си EP- „This is the End“, което можеше да се закупи на място. Бандата успя да изпълни всички песни от албума, имаха и един малък технически проблем по време на изпълнението на „Lifeless“, но той беше отстранен изключително бързо и те завършиха своето участие успешно. За дебютираща група мога да кажа, че това беше едно силно представяне и дано продължават в същия дух.

И бавно, бавно отиваме към края на този дълъг ден. На сцената се качват JFT – Just for Today. Усещам как започвам да се повтарям, но всяка група носеше своя заряд и няма как да не кажа, че те също успяха много добре да се представят. Групата изпълни добре познатото си парче „Стомашно-чревен трак“ и други емблематични песни.

Следващи на сцената се качват  Feast of Insanity, група, за която много от хората чакаха с нетърпение и тук се случва най- неприятния момент. По средата на тяхното изпълнение е време всички, които са под 18, да напуснат събитието и охраната започва да проверява хората. Нямаше как да не ми стане мъчно, когато видях колко много хора си тръгнаха разочаровани, че няма да имат възможността да чуят и последните банди. Въпреки това момчетата  от Feast бяха изключителни на сцената, излязоха с новия си вокал Денислав Николов– Shorty, който тотално разби публиката със своята поява. Това беше и последният концерт на бандата с Джорджо и Владимир, като съвсем скоро ще представят и най-новия си барабанист.
Предпоследни на сцената се качва софийската рапкор банда Simai. Те също са супер енергични на сцената и още с първата си песен завладяват публиката, която тотално не може да им устои. Въпреки дългия ден и многото емоции, сцената беше по-жива от всякога и хората поемаха тази енергия, която струеше от музикантите и я отразяваха буйно пред сцената. Групата изпълни едни от най- известните си парчета като:„Our Generation“, „Lie Detector“, „Black Sheep“, „What you want“.

Краят на фестивала дойде, закриваща банда на този дълъг и изпълнен с хиляди емоции ден е As Orchids Wither. Дългоочаквано изпълнение за много от присъстващите, с които успях да поговоря. Хареса ми изключително много обръщението на Джорджо към публиката, за фестивала, за подкрепата между групите, която е задължителна в днешно време, и ако самите банди не се подкрепят, то сцената няма да е това, което е. За подкрепата от страна на хората, която също е не по-малко важна, именно за хората се правят тези концерти и фестивали. И най-вече, за това да бъдем хора и да ни обединява тази музика, която всички обичаме. Изпълнението им беше адски силно и хората успяха максимално и за последно да избухнат в този ден. Групата също изненада публиката с гост-вокалист в лицето на Димитър Дойчев. Изпълнението им заедно на сцената беше просто изригващо и аз нямам  какво повече да добавя. Дебютното EP на бандата също се продаваше на място и всички, които желаеха, имаха възможността да го закупят. Това, което мога да кажа за финал е, че нямаше по- добър завършек, според мен, момчетата наистина се справят страхотно на сцената и всички останаха изключително доволни от тяхното изпълнение и тези на всички останали банди.

През целия ден се наслушах на адски много мнения, добри, лоши. Без да изпадам в излишни подробности ще кажа единствено, че никога не може да е напълно перфектно, винаги ще има недоволни и трябва да уважаваме чуждия труд. Грешките, в крайна сметка, ни учат и ни усъвършенстват, правят ни по-добри и следващия път много от нещата, които са се объркали, сега няма да ги има. За мен идеята за фестивала беше изключителна, огромно удоволствие беше да бъда там и съм истински благодарна за тази възможност. Аз подкрепям изцяло българската сцена и за мен беше чест да съм част от това вълнуващо събитие.

А тук може да прочетете и какво казва за фестивала организаторът Николай Тодоров – Naikey:

–  Кога се роди идеята за фестивала и имаше ли трудности по неговата организация?

 Като цяло идеята първоначално беше да направя концерт за рождения ми ден с 5 групи, но реших, че може да стане нещо по-голямо. Трудности не бих казал че имаше, но имахме някои проблеми, както на всеки един друг концерт.

– Сега, след като фестивалът е факт и всичко това се случва, какво е усещането? Да очакваме ли второ издание догодина?

Този фестивал беше едно от най-уникалните преживявания и дано и другата година успеем да направим още едно издание.

– Повлияха ли ти по някакъв начин негативните коментари? Какво би искал да кажеш и на тези, които подкрепиха с радост идеята и теб самия?

Мен като цяло не ме интересуват толкова негативните коментари и благодаря на всички, които ни подкрепиха в това невероятно изживяване!

– Освен че днес празнуваш рожден ден, ти празнуваш и дебют с бандата, дебютно EP. Кажи ни повече за вас и вашите бъдещи планове, какво да очакваме в най-скоро време?

В скоро време очаквайте клип, още един сингъл и към края на годината, цял албум.

И тук моят репортаж от Маймунарника завършва . Всички банди показаха своята МОЩ на сцената.

Ако сред тези банди имате любимци, или сте открили нови имена за вас,  то отделете им малко време и харесайте техните страници! Подкрепяйте българската сцена!

Фотограф на събитието: Антония Янкова.
Очаквайте скоро снимки в галерията на сайта и на нашата фейсбук страница!