ARTmania festival – пресечната точка на изкуството и забавата

С първия уикенд от септември откриваме панаира на Червен бряг и Белене, закривам летния сезон и си сядам на задника (макар пак до басейна 🙂 ) да разкажа накратко, как протече най-силният летен фестивал за мен. Официално фестивалът се провежда ежегодно всяка втора седмица от август. Културната му програма включва разнообразни изложби, семинари, партита и, разбира се, концерти.

За трета поредна година го посещавам, но за първи път и в двата му основни дни има нещо за моя вкус. Макар културните мероприятия да започват от понеделник, ние сме се насочили директно към концертите в петък (Tarja & Helloween) и събота (Lacuna Coil & Sonata Arctica). Тъй като пътят до там е близо 700км,  сме взели решение да тръгнем в сряда вечерта на 11-ти, за да сме отпочинали за самите концерти. В полунощ цялата агитка от 8 човека вече е налице и в автобуса за Букурещ. За 7-8 часа път единственото „интересно“ е някакъв африкански гражданин, който се опитва да мине границата без виза и за малко да върнат целия автобус през опашката на русенския мост, за да го оставим на българска територия. Тук имаме късмет и продължаваме. Към 8ч сме в румънската столица и без да губим време се отправяме към метрото, защото преди да тръгнем за Сибиу имаме малко задачи за вършене. Първата е да си подсигурим автобусни билети за там. От опит знаем, че гишето там е едно, пътуващите – стотици, а на автобусите не се продават билети. След известно чакане се докопваме до лелката, която ги продава и и показваме резервациите си, за да види, с кой автобус ще пътуваме. Оказва се (разбираме от ръкомаханията и жестовете на жена, неразбираща и думичка английски), че не продавали за тази фирма билети, но никой не разбира, къде се продават. Няма време и се отправяме към втората задача – да намерим Hard Rock Cafe и да купим билети за предстоящия концерт на Hammerfall и Amaranthe там. По трудния начин разбираме, че е по-далеч, отколкото предполагахме и след дългото ходене не остава много време за последната задача. Имахме уговорка с един румънски приятел за по бира, но явно ще е бърза среща в парка. За щастие го чакаме пред мола, където виждам будка, специализирана за билети. Пет минути по-късно вече държа три билета за концерт на Hammerfall. 😀 Половин час се разменят лафове и артикули на ЦСКА (облякоха цялото момче в червено 😀 ), след което потегляме към автогарата. С въпросните ни резервации си купихме билети от автобуса без проблем. Отново пет часа път и стресираща леко околните простотия. Шофьорът си го изпроси с тези радио-хитове, които ни пускаше. 😀 В Сибиу пристигаме по разписание в 18 часа. За петнадесет минути и вече сме в хотела/хостела, в който бях отседнал и миналата година. Представлява няколко апартамента, които се дават под наем и се намира на пет минути от големия площад, където се провеждат концертите. Разделяме се в двете стаи, разопаковаме, ядем набързо и отиваме да разпускаме с разходка из града.

Casa Romina

Casa Romina - пред апартамента ни

Архитектурата и обстановката в тази част на града е невероятна. Неслучайно е бил културна столица на Европа за 2007-ма година. Струва си да се посети дори заради самата разходка и много туристи го правят.

Малкият площат в Сибиу (точно между хотела ни и големия площад)

Малкият площат в Сибиу (точно между хотела ни и големия площад)

Най-напред намираме банкомат и теглим малко валута, че се получи лек гаф. За първи път с Катето да тръгнем за концерт без билет, пък и без изчислен бюджет за това. След някоя друга бира в заведение на главната пешеходна улица героите вече са напълно уморени. Все пак двадесетте часа път и обикаляне си казват думата.

Ето, че алармата звъни и вече е петък – първият важен ден от фестивала. По-ранобудните отиват до близката Била за хранителни провизии, а вече когато всички са будни отиваме до автогарата да си подсигурим билетите за автобуса обратно към Букурещ. Някои сме по-експедитивни и леко сме задминали останалите. Решението да ги изчакаме под сянката на часовниковата кула се оказва много удачно. До 2 минути се появява микробус, а от него излизат Michael Weikath и Markus Grosskopf от Helloween и тур мениджърът им Kosta Zafiriou от Pink Cream 69. Всички са/сме много усмихнати на снимките си заедно. 😀 След това отиваме да проверим, къде става смяната на билети за гривни и дали metalhangar18.com е включен в списъка с акредитираните (до последно не получихме потвърждение от организатора). И тази година в информационния център са същите вежливи девойки. След като не ни намират в двата им предоставени листа, учтиво ме питат, как се казвам. Докато се усетя, какво се случва, вече съм записан с химикал в списъка и имам репортерска гривна на ръката. (Може би, трябваше да искам и акредитация за фото-репортер, но вече бях влязъл сам, пък и без това изобщо ни нямаше в списъка. Просто няма да има толкова снимков материал от самите концерти.) Оказва се, че другата част от групата се е прибрала директно в апартамента. Прибираме се и ние да обядваме, да оставим излишния багаж и да се „подготвим“ за концерт. При завръщането на големия площад разбираме, че в момента тече саундчекът на Tarja. До пет часа всеки може да влиза в загражденията без проблем и да си играе с шадравана в центъра. 😀

Цялата агитка и Любо зад кадър :)

Цялата агитка и Любо зад кадър 🙂

Ние обаче продължаваме въпросната „подготовка“ в едно кафе точно зад сцената.

Личи ли, кой за какво е дошъл? :D

Личи ли, кой за какво е дошъл? 😀

И преди сме разказвали, че там можеш да срещнеш любимия си музикант по улицата, в магазина или на съседната маса. Една снимка за доказателство:

Dani, Michael & Markus

Dani, Michael & Markus

Малко по-късно отзад се появяват и всички музиканти на Tarja, включително и тя самата. Никой не отказва автограф или снимка с изключение на „ледената кралица“ (май си заслужава това прозвище :D). Колкото и пъти да я молят разни момиченца за автограф, тя обещава, че ей сега се връща и ще даде, но не го прави (и така всеки път). Все пак не сме отишли там да съдим артистите по характер, а да се насладим на техните музикални способности.

феновете на близкия вход чакат нетърпеливо под слънцето

феновете на близкия вход чакат нетърпеливо под слънцето

Малко преди 17 часа се нареждаме на един от далечните входове на вече опразнения от полицаите площад. Близкият е отдавна заварден от фенове на финландската прима. Не мога да не отбележа отново, че това разделение на мъже и жени при пропускателния режим е абсурдно, но е практика навсякъде в Румъния. Улеснява съвсем малко проверяващите, а кара отишлите заедно фенове да стоят разделени с часове в отделни колони. За щастие този път в агитката си имаме достатъчно бройки и от двата пола и никой не скучае. 🙂 По едно време някакъв пич на пропускателния пункт се опитва да ми каже нещо, но нито той знае български и английски, нито аз знам румънски и немски. Любопитството надделява и призовавам местна девойка да превежда. Кой да очаква… мога да вляза веднага с този цвят на гривната (репортерска). Не, въобще не се възползвах. 😀 Час по-късно входовете са отворени едновременно и първият ред се пълни главно с познати лица от България, Сърбия и Румъния. Другата ми забележка към организацията е оградата пред сцената. Леко в дясно от центъра минаваха кабелите от сцената към пулта. Там, вместо да сложат нормална ограда, изрязана за тази цел отдолу, както е навсякъде… има парче ограда от тези на пропускателните пунктове. Познайте, какво се случва, когато някой по-луд фен се озове пред нея! 😀

от www.metalhead.ro

от www.metalhead.ro

После това парче се премести откъм публиката и за малко това да доведе до събарянето на цялата ограда. Както и да е… живи сме, а освен тези две забележки други нямам. Всичко останало е перфектно организирано. Купуваш си жетони, които после спокойно заменяш за бира (5lei = 2.5лв) и други напитки. Така няма типичните за България опашки. Тоалетните са в предоволно количество. Излишно е да пиша за всяка банда едно и също. Всички излизат по разписание, всички имат идеално озвучаване и осветление.

В 19 часа  на сцената излизат немските готик метъли – Lacrimas Profundere. Не съм им фен и нямам идея, какво свирят, но вокалът им ми звучи като лоша версия на Ville Valo. Мелодичната им на места музика обаче спасява положението. Най-забавното в цялата ситуация е, че докато всички гледаме с недоумение към сцената, Венко се сцепва от куфеене и плаши девойките зад него до смърт. Ние си го гледаме и на двата големи екрана, разположени от двете страни на сцената. Беше станал любимец и на оператора, освен на всички журналисти с апарати пред сцената 😀

В 20:30 часа се чува интрото от „Who Is Mr. Madman“, а на сцената се появява Dani Löble, който дава началото на истинския купон. Без никакви изненади немските хеви метъл легенди забиват най-популярното си парче от последния си албум – „Are You Metal?“. Всички крещят и пеят с пълно гърло. За първи път чувам чисто и ясно гласа Andi Deris за разлика от петте им посещения в София в разните кутии, наречени зали. Цялата банда бе на високо ниво, както и на двата концерта у нас през януари. Скучното да ги гледаш 3 пъти за 7 месеца е, че отново слушаш същия увеселителен репертоар на Andi, който споделя, как Dani му е смесил хубавото уиски с кока-кола. 😀 Също много ми се иска да тръгнат на турне и да изпълняват сетлист изпълнен с песни от ерата на Deris. Не че изпълнението на Kiske песните е толкова трагично, но има толкова страхотни песни от по-късното им творчество (дори последния албум), които ще звучат идеално, а все не ги чуваме. Все пак всички се радваме на класиките, а те определено преобладаваха. Шоуто продължи почти час и двадесет минути.

Helloween на ARTmania festival 2011

Helloween на ARTmania festival 2011

Ето и пълен сетлист:

01. Are You Metal?

02. Eagle Fly Free

03. March Of Time

04. Where The Sinners Go

05. Drum Solo

06. I’m Alive

07. If I Could Fly

08. Medley – Keeper Of The Seven Keys /  The King For A 1000 Years / Halloween

09. Future World

10. Dr. Stein

Бис:

11. I Want Out

За някои от нас главната атракция за деня е приключила и решават да се изнесат назад за по бира, за други тъкмо започва, пък аз така и така съм там… 😀

от facebook страницата на ARTmania Festival

от facebook страницата на ARTmania Festival

Малко след 22 часа светлините на сцената отново изгасват. Първото нещо което виждаме и чуваме е челото на Max Lilja, което дава начало на ударното парче „Dark Star“. Тук мъжките вокални партии се изпълняват от басиста Doug Wimbish. Темпото се забавя леко от „My Little Phoenix“, но след това отново се връщаме към по-агресивния последен албум (който лично аз харесвам повече) с хита „Falling Awake“. След най-популярната песен на финландката „I Walk Alone“ е време за изява на другата звезда в бандата и наш любимец – Mike Terrana! Това дава достатъчно време на примата да смени своя тоалет. Тази вечер сме свидетели на рекорд – само два тоалета за цял концерт! 😀 Ако знаех, че последвалата „Little Lies“ ще ми причини такава мускулна треска на врата… Като цяло съм доволен от подбора на Nightwish песните. Чух си и любимото парче „Until My Last Breath“. Сетлистът бе много добре подбран, стегнат и събран в час и двадесет минути и най-якото – нямаше излишен бис. 😀 От четирите концерта на Tarja, които съм гледал, този определено бе най-силния, като предполагам това се дължи на силния „What Lies Beneath“ от миналата година.

Tarja на ARTmania festival 2011

Tarja на ARTmania festival 2011

Ето и пълен сетлист:

01. Dark Star

02. My Little Phoenix

03. Falling Awake

04. I Walk Alone

05. Drum Solo

06. Little Lies

07. Underneath

08. End Of All Hope

09. Ciaran’s Well

10. In For A Kill

11. Medley – Where Were You Last Night / Heaven Is A Place On Earth / Living On A Prayer

12. Die Alive

13. Over The Hills And Far Away

14. Until My Last Breath

След концерта някак успяваме да се съберем всички и отиваме за бърза вечеря в хотела. След цялата тази еуфория, разбира се, няма как да останем там и се връщаме към площада в търсене на някакво афтър-парти. Там попадаме на Илия – много точен пич, участващ в организацията, който говори почти перфектно български. Доста бързо минава времето в неговата компания и тази на румънските му приятели. Ще пропусна факта, колко е смешно на сервитьорката, когато човек си поръча тропически туборг (явно е бира за деца). 😀

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Събота е! След като храната за следващите два дни е подсигурена, какво друго остава на по-ранобудните, освен да направят по-обстойна обиколка из Сибиу.

Мостът на лъжците

Мостът на лъжците

Май вече ни е нещо като навик… на път за центъра отново покрай нас спира микробус, от който излизат Lacuna Coil. Звъним на Венко да дойде и да се наслади на свободния за публиката саундчек, а ние продължаваме по разписание – обиколка до 14 часа.

Самоснимачката на апаратите е голямо изобретение! :D

Самоснимачката на апаратите е голямо изобретение! 😀

След бърз обяд в апартамента се връщаме на вече познатото кафе зад сцената. Някои от нас вече са там и са имали щастието да се докоснат и снимат с прекрасната Cristina Scabbia. Минути по-късно това щастие сполетява всеки. В крайна сметка от всички музиканти най-топли и приятелски настроени са италианците. Не гледат изплашено като моя любимец Tony Kakko. 🙂 В същото заведение най-накрая имам достатъчно време и възможност да се видя с Наташа (моя добра приятелка от Сърбия) и нейните спътници. Може би трябваше да обърнем повече внимание на случващото се на малката сцена, но просто няма време.

Доста примамливо

Доста примамливо

Искаме отново да сме на първи ред и се запътваме към входовете на големия площад. Близкият вход е отдавна пълен с фенове, затова отиваме отново на един от далечните. По-добре да пробягаме целия площад, но да минем първи през стабилния контрол. За съжаление получавам дежавю на ситуацията от 2009-та. На другия вход публиката влиза в продължение на 2-3 минути, а при нас полицаите отказват да повярват. Разбираемо е, за тях тези 2-3 минути не са от същото значение, каквото е за феновете. Аз имам късмета да не ме бавят с тършуване заради цвета на гривната ми и влизам бързо. Повечето от феновете са заблудени, че кабелите между сцената и пулта са център, докато самия център стои празен и ме чака. 🙂 Малко по-късно се появява Катето, на която направихме място с румънския „младеж“ до мен. След нея идва и Венко, който сам си прави място до мен и предизвиква гнева на румънските фенки. Най-забавното е, че това е същата, която предната вечер бе зад него и търпеше екстремното му куфеене. Съдба! 😀 Днес се забелязва нещо различно на първи ред. Не са провисени само български знамена, а вече има няколко румънски и няколко финландски. Вече фестивалът дава вид на международно събитие, каквото си е.

В 19:30 часа на сцената се появяват трима души, които образуват странната формация Republica. Първото нещо, което си мисля аз, е „Къде, по дяволите, е барабанистът на тази банда?“. Ами явно „техно-поп пънк рок“ бандите нямат нужда от такъв, когато за всичко това отговаря човекът зад синтезатора. През цялото време се чува един преекспониран бас и единствените, които наистина се забавляват, са хората на сцената. А хита, който всички знаем „Ready To Go“, е оставен за последно и точно навреме. Вече всички са готови да изпратят бандата.

Учтив младеж от втори ред задава въпрос на Republica :D

Учтив младеж от втори ред задава въпрос на Republica 😀

Отново по разписание в 20:30 часа от сцената се чува инструменталната версия на „Everything Fades To Gray“. Тук и сега започва кулминацията на моето пътуване.

от www.metalhead.ro

от www.metalhead.ro

Финландците от Sonata Arctica започват своето шоу отново с „Flag In The Ground“. Вече започва „The Last Amazing Grays“, а аз съм потресен от звука. Няма нищо общо с този в Каварна от преди месец. Tony едва се чува. Тъкмо се оплаквам на Катето и изведнъж коренна промяна! Вече всичко е перфектно. Шоуто не бе много по-различно от това в България, но разстоянието между феновете там позволява да си скачаш и куфееш на воля, от което пък аз лично се възползвам максимално. Направо се размазвам на класиките. За разлика от немските си колеги Helloween скандинавците проявяват повече разнообразие и оригиналност в шегите си. Започва познато до болка на всички фенове пияно, но от устата на Kakko бликат изненади. Докато разберем, какво се случва, вече всички пеем „Total Eclipse Of The Heart“. 😀 Това е само кратка забежка, разбира се. Следва черешката на тортата – любимата ми „Fullmoon“, а в небето наистина се вижда пълнолуние. Няма как да не пусна едно фенско видео, което предава добре обстановката на площада, показва пълнолунието и най-вече това на 57-та секунда – нещо типично и за двете вечери. 😀

If you can see this, then you might need a Flash Player upgrade or you need to install Flash Player if it's missing. Get Flash Player from Adobe.

Определено тези час и петнадесет минути правят концерта личния ми фаворит за тази година, а той дори още не е свършил.

Sonata Arctica на ARTmania Festival 2011

Sonata Arctica на ARTmania Festival 2011

Ето пълен сетлист:

01. Intro – Everything Fades To Gray

02. Flag In The Ground

03. The Last Amazing Grays

04. Blinded No More

05. Paid In Full

06. Victoria’s Secret

07. Last Drop Falls

08. Juliet

09. Black Sheep

10. Sing In Silence

11. Caleb

12. Replica

13. FullMoon

14. Don’t Say A Word

15. Vodka

Женската част от компанията ни се изнася и оставя мъжете да плакнат окото. 😀 В 22:30 часа на сцената излизат кака Криси (Cristina Scabbia) и компания. В този момент започва концертът и за Венко, пък на мен ми идва да си „скинем дрейте“. 😀

от facebook страницата на ARTmania Festival

от facebook страницата на ARTmania Festival

Нашата звезда доживя това, за което е дошъл :D

Нашата звезда доживя това, за което е дошъл 😀

Първото парче, което имаме честта да чуем е „Underdog“. Всъщност, всичко минава толкова бързо и неусетно. Хит след хит… и само се чудим с Венко, кога ще изпълнят някоя по-скучна песен, че да поснимаме малко красавицата на сцената. 😀 Май само ще вметна, че докато се разпяваме, трябваше да попеем и малко „Bad Romance“ на Lady Gaga и че на биса Cristina не се появява ей така на крак. Докарват я на Harley Davidson (на площада дори има изложение на техни мотоциклети). Останалото просто трябва да се преживее, за което разчитам на българските промоутъри.

Lacuna Coil на ARTmania Festival 2011

Lacuna Coil на ARTmania Festival 2011

Ето и почти пълен сетлист (една песен ми се губи):

01. Underdog

02. I Won’t Tell You

03. Fragments Of Faith

04. Closer

05. I’m Not Afraid

06. 1.19

07. To The Edge

08. Heaven’s A Lie

09. Enjoy The Silence

10. Swamped

11. Fragile

Бис:

12. Survive

13. Spellbound

14. Our Truth

 

Не спирам да ходя по концерти, но такава мускулна треска на врата не бях имал от не помня кога. По-доволен от това издание на фестивала едва ли бих могъл да си тръгна. След концерта се насочвам директно към банята, за да мога да поспя 2 часа. Други пък преценяват, че няма смисъл да се ляга от 2 до 4 и просто си остават будни. В 5 часа потегля единствения удобен автобус от Сибиу за Букурещ. Само с него можем да хванем автобуса си за София в 16 часа. И така след пет часа регенерация на силите вече сме в столицата и имаме шест часа за убиване. Направихме си една доволна обиколка с доволно количество снимки. Всички ни гледаха много странно, дали заради езика ни, дали заради еднаквите тениски на ARTmania Festival 2011, които всички си бяхме накупили. 😀

ARTMANIACS

ARTMANIACS

Със сигурност пропускам огромна част забавни истории, които са типични за едно такова пътуване, но и без това повечето четящи това са заспали преди края. Не е с подробности, каквито споделяме на по бира, но се надявам да е достатъчно, за да убедя всеки фен на красивите места, „пауъра“ и симфоничния метъл, че това е фестивалът за него. ARTmania дори вече са пуснали промоционални двудневни билети за догодина на цена от 60lei (30лв). За подробности около обявяването на бандите за 2012 можете да следите на http://www.artmaniafestival.ro или директно на нашия сайт, защото ние 100% ще сме в течение за това събитие. 🙂

  1. #1 написан от desolation_song (преди 9 години)

    Страхотен репортаж, много приятелски. И да не ви познава човек, веднага би си казал, че би искал компания като вашата… ако не направо и вашата. А най-много съжалявам, че съм пропуснала да видя Вени във вихъра му. xD Браво! 🙂

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото