Адриан Иванов (Ь, Орион) и неговата БГ РОК ИСТОРИЯ – част втора

Ние, от Metal Hangar18, продължаваме с новата ни рубрика БГ РОК ИСТОРИЯ, в която любезно този път ще се включи нашия приятел Адриан Иванов. Следете и следващите части, които ще публикуваме за вас:

Първа част четете ТУК.

Втора част

В края на 70-те  властта беше жестока. По медиите се процеждаше буквално оскъдна информация за света. Естествено всичко беше поднесено с цел да изпъкне силата на социалистическото общество. Никога не съм задълбавал в политиката, рядко гледах черно-бялата ‘Опера’, но виж радио слушах яко. Имахме магнетофон „Grundig“ и една мебел/радио – грамофон „Supraphon“. Обичах да записвам музика от радиото, на ленти – нямаше касетки. Сега, като се  замисля, дали някой изобщо записва музика от радиото? Баща ми имаше някакви музики – Елвис, Битълс – но като цяло родителите ми не бяха фенове определено. Йордан Георгиев (Данчо Стълбата) и неговото предаване преди полунощ „Музикална стълбица“ ми беше като пътеводна звезда! Последният му половин час представяше банди с последните им плочи – пред очите ми е една вечер, когато той представи новия двоен винил на Floyd – „The Wall“ … лежах си в леглото и слушах ‘we don’t need no education’. После пък представи Genesis, Tangerine dream … не знам какво му е коствало това, направо се чудех как не са го заглушили!?

Мен непрекъснато ме спираше милицията – защо съм с дънки „Wrangler“, какви са тия безопасни, какви са тия значки?! Изглеждах странно на общия фон ходейки punk, имах баджове на Clash, The Police, Floyd и Pistols (Never mind…). Някои от тях ми ги носеха от Германия, други взимах от култовото стрелбище на Жоро ( то май и  до ден днешен  съществува – на един от входовете на Южния парк, а той си е все същият – за него времето не важи ). Доста снимки от списания (Popcorn, Metal Hammer) и плакати съм взимал от него – особено на Queen  и Floyd – закачах ги в стаята ми и нямаше грам празно място по стените – сигурно гостите ми по онова време помнят. Сега се сетих и за един огромен и великолепен плакат на Motorhead (със самолета отзад) – патрондашите и визията му много впечатляваха мацките.

Покрай плочите на Балкантон имах и на RTB – 2 сингъла на Sweet и един на Slade; Bad Co също (яко ги въртях) – може би с тях за първи път се сблъсках с по-твърдата музика, като се замисля едва ли съм предполагал колко  по-тежка музика ще слушам/свиря  един ден!

По това време учех в математическата гимназия. Да ви кажа имаше големи бастуни измежду учителите, но имаше и страхотни преподаватели – учителката ни по български беше наредила чиновете в кръг, а тя в средата ни четеше Херман Хесе, Ремарк и др., някои от нас пишеха стихове, които тя поощряваше. Учителят ни по музика беше музикант – дълго време е бил пианист в бар по Златните, оказа се, че беше свирил в секстет с Мони Венков (сега професор) …та той непрекъснато ни изнасяше концерти с Beatles, R.Charles, Tom Jones. Даже събра банда по едно време в кабинета – тогава май се запознахме с Васо Гюров (бас), който беше в съседната паралелка! Направихме концерт в Салона по физическо по някакъв повод. Чувахмe, че и в другите елитни гимназии (английска, френска, немска) също жужят банди …опс!- имах и още един велик съученик – Емил Чендов (вокал) (в посл. Епизод) – след часовете ни водеше у тях за да четем оригинални английски Метълхамери, в скрина на баща му – Чавдар Чендов ( в последствие в Ритъм) RIP.

Това лирично отклонение го направих за да придобиете представа как там някъде в казана на 70-те клокочеше и се раждаше нашето поколение! Събирахме се зад Руската църква,  хората там бяха забавни и цветни, хората от моето бъдеще.