Творческият сектор: Политиката в областта на авторското и сродните му права трябва да остане самостоятелна и хоризонтална държавна функция.

Организации и професионални общности, представляващи различни области на културата и творческите индустрии, включително сдружения на книгоиздатели, фотографи, сценаристи, музикални издатели, продуценти и артисти-изпълнители, разпространители на радио- и ТВ програми изразяват несъгласие с предложеното преструктуриране на администрацията в областта на авторското право и сродните му права в Министерството на културата.

Със становището им можете да се запознаете тук: https://strategy.bg/bg/public-consultations/12781

То представя позицията на Асоциация „Българска книга“, Асоциация на независимите музикални издатели и продуценти, Асоциация на професионалните фотографи, Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП), Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи – БАФТРС, ПРОФОН – Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители и ТеРаПро – Сдружение за защита на легалното разпространение на програми по предложените промени в Устройствения правилник на Министерство на културата.

Проектът за изменение на устройствения правилник на Министерството предвижда премахване на самостоятелния организационен профил на дирекция „Авторско право и сродните му права“ и включването на функциите ѝ в нова структура, съчетаваща я с политиката в областта на филмовото и аудиовизуалното изкуство.

Основният ни аргумент е, че авторското право и сродните му права не са секторна политика, а хоризонтална държавна функция, която има отношение към всички творчески сектори – литература и книгоиздаване, музика, сценични и визуални изкуства, фотография, аудиовизуална продукция, медии, дигитално съдържание и други. Фактът, че филмовото изкуство е един от секторите, в които тези права се реализират, не превръща авторскоправната политика в част от филмовата политика.

Предлаганата структура създава и конкретен риск от смесване на секторното насърчаване с авторскоправния контрол. Новата дирекция ще отговаря едновременно за развитието на филмовия сектор и привличането на продукции и инвестиции, но и за административнонаказателни производства по ЗАПСП. В проекта не са посочени достатъчно ясни гаранции за разграничаване на тези отговорности и за безпристрастност при изпълнението им.

Особено притеснително е, че разширяването на функциите е съпроводено с намаляване на кадровия ресурс. Новата структура ще поеме не само авторското и сродните му права, но и функциите в областта на филмовото и аудиовизуалното изкуство и медиите, като същевременно щатният състав се намалява от 13 на 12 бройки. Не е предвиден и отделно гарантиран ресурс за авторскоправната дейност, нито са представени данни, които да показват, че необходимият експертен капацитет ще бъде запазен. Това намаляване на ресурса е още по-необосновано предвид новите предизвикателства пред защитата на авторското и сродните му права, свързани с развитието на изкуствения интелект.

Въпросът е и за реалния капацитет на държавата да защитава правата. Държавната политика в областта на авторското и сродните му права включва не само подготовка на нормативни актове, а специализирана експертиза и контрол, административнонаказателна дейност, взаимодействие с правоохранителни и съдебни органи, работа по колективното управление на права и участие в европейски и международни процеси.

Предлаганата промяна следва да се разглежда и на фона на европейската политика в областта на интелектуалната собственост. Планът за действие на Европейската комисия от 2020 г. поставя по-добрата защита и ефективното правоприлагане в областта на интелектуалната собственост сред европейските приоритети. В този контекст е необходимо държавата да разполага с достатъчен експертен и административен капацитет за анализ, контрол, нормотворчество и участие в европейските процеси, а не да намалява институционалната тежест на тази функция.

Европейската практика също показва, че моделите на институционална организация могат да бъдат различни, но в преобладаващата част авторското и сродните му права се запазват като ясно обособена хоризонтална единица, независимо дали са организирани в рамките на министерство или специализирана служба.

За какво настояват:

Не оспорваме необходимостта от модерна и ефективна държавна администрация. Настояваме обаче при преструктурирането да бъдат гарантирани:

  • самостоятелно и ясно институционално място на държавната функция в областта на авторско право и сродните му права;
  • достатъчен специализиран експертен и административен капацитет;
  • независимост от конкретна секторна културна политика;
  • равнопоставено третиране на всички правоносители и творчески сектори;
  • ясна отговорност за авторскоправните анализи, експертизи, нормативни предложения и национални позиции на европейско равнище;
  • реална оценка на въздействието на преструктурирането върху защитата, контрола и правоприлагането.

Нашата позиция е, че административната оптимизация не следва да се извършва за сметка на институционалния капацитет за защита на авторското право и сродните му права. Настояваме предложеното изменение да бъде преосмислено и функцията да запази ясно и самостоятелно институционално място в Министерството на културата, съответстващо на нейния обхват и значение.

С уважение,

Асоциация „Българска книга“

Асоциация на независимите музикални издатели и продуценти

Асоциация на професионалните фотографи

Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП)

Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи – БАФТРС

Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – „ПРОФОН“

Сдружение за защита на легалното разпространение на програми – ТеРаПро