Death Metal is not dead

Имало едно време един музикален стил, който по странно стечение на обстоятелствата се зародил в два коренно различни хабитата. Слънчевата Тампа, Флорида и обвития в леден мрак Стокхолм, Швеция. Кой, кога, как и защо, на феновете това отдавна е известно. Два от титаните в шведската сага разтърсиха софийския JetRock клуб на 10.10.2014г. вечерта, Grave и Entombed A.D. Двете групи гостуваха в София по покана на BGTSC. Съпорт им беше сравнително младата шведска група Implode.

Положението с подгряващите групи винаги е нож с две остриета. Или няма нищо „подгряващо“ в тях и нямаш търпение да се махнат, за да видиш тези, заради които си дошъл, или те размазват и нямаш сили за следващите в афиша. В случая нещата бяха добре балансирани. Младоците от Implode доволно ни нахъсаха и заредиха с нужната доза енергия, за да посрещнем предизвикателството, което ни очакваше. Стегнат сет, музика на добро професионално ниво, а когато вокалът им, дребничкият Johan Ejerblom, слезе сред публиката на последната композиция, си казах:„Ето някой по-зъл от мен.“  Макар и съществуващи едва от няколко години като група, Implode доказаха, че в родната им Швеция музикантите рядко правят компромиси по отношение на продукта, който ще предложат на слушателите си. Поинтересувайте се от тях, няма да сгрешите.

Кратка пауза, а скромният JetRock тепърва започва да се пълни. Всъщност притесненията, че мястото ще е прекалено малко, за да събере феновете, желаещи да видят любимите си групи, се оказаха абсолютно неоснователни. Следващите от афиша са класиците Grave. Те са за втори път в България и този пък си бях обещала, че няма да ги пропусна.
Класика в жанра, както се казва. Ola Lindgren започва да създава нашата скандинавска част от историята още през далечната 1988г. И въпреки че Grave някак не можаха да излязат от собствения си омагьосан кръг, първите им творби си остават образци на шведския old school death metal.

Точно от тези емблематични албуми имахме удоволствието да чуем „вечните“ песни на групата – „Extremely Rotten Flesh“, „You’ll Never See“, „Into The Grave“, „Turning Back“. И изведнъж си спомням как през заветните деветдесет купувахме музика от знайни и незнайни разпространители, а след това или тичахме в къщи за да изпробваме издръжливостта на скромните си касетофончета, или свирвахме на тайфата – „Имам новия на…“ и се събирахме, за да слушаме и обсъждаме музикалните и художествени достойнства на творбата.

Да, тези времена са безвъзвратно отминали, но вечерта на 10 октомври ни напомни, че духа на класическия death метал е още жив и този стил не е „погребан“, изгубвайки се и претопявайки се сред лавината от нови труднопроизносими музикални стилове и течения.

Отново пауза. Редиците ни се сгъстяват, а всички са обзети от приятно нетърпение. Очакваме една наистина огромна за жанра фигура да задържи илюзията на обзелата ни носталгия, но и да ни отнесе главите съвсем в реално време.

L-G Petrov. Едва ли има фен на death метала, който да не го обожава или да не знае кой е. И пак потопена в спомени се сещам как в онези времена се носеха какви ли не слухове относно произхода му, заради фамилията Petrov. Е, оказа се, че не е съвсем „наше момче“, но това не пречеше да се изпълваме с известно задоволство, че все пак е от ареала. Как да е.

Забиват първата композиция „Kill to Live“, която е и първа в последния им албум, излязъл съвсем наскоро. Добър или лош… ‘cmon guys, това е L-G Petrov, а при него слабо няма. И Entombed, вече Entombed A.D., ни го доказват с всяка следваща композиция. Добрата новина е, че макар и представени като кавъри на Entombed, все пак L-G има права над творчеството на предишната си група и ни забива в лицето юмрук след юмрук. „Living Dead“, „Stranger Aeons“, „Left Hand Path“. На „Out Of Hand“ чак ни се прииска да потанцуваме, а публиката е направо пощуряла. Въпреки че около сцената се бяха наредили „страшните“ момчета от охраната, опитвайки да обуздават поривите на феновете, след третата композиция L-G обясни кои части от сцената могат да бъдат използвани за stage diving и те отпуснаха хватката.

Радост и щастие, думичики може би леко несъвместими с old school death metal. Но това си разменяха музиканти и фенове през целия гиг. Не само се виждаше, но се и усещаше, че петимата музиканти, а именно Victor Brandt – бас, Olle Dahlstedt – барабани, Nico Elgstrand – китара, Johan Jansson – китара и, разбира се, нашият death метал гуру L-G Petrov – вокал, се раздават докрай и едновременно с това са безкрайно щастливи от приема на публиката.

Към средата на сета L-G Petrov, явно достигнал връхна точка на емоциите си, се обърна към феновете:„Exellent! First time in Sofia? WHY?!“… Е, и ние питаме същото, още повече, че дочух от няколко места мнение в стил: „Този концерт трябваше да се случи преди… години.“ Но мястото за екзистенциални въпроси сякаш е за друга трибуна. Трябва да се радваме, че и този „first time“ се случи. Да бъдем доволни, че героите от „славните времена“ на този стил са тук и продължават да творят „нашата“ музика. Другото са разговори за запълване на времето, на по бира. На фона, разбира се, на неумиращите death metal класики.

Сет лист Entombed A.D.:

1. Kill to Live
2. I for an Eye (Entombed cover)
3. Revel in Flesh (Entombed cover)
4. Second to None
5. Eyemaster (Entombed cover)
6. Living Dead (Entombed cover)
7. Stranger Aeons (Entombed cover)
8. Pandemic Rage
9. To Ride, Shoot Straight and Speak the Truth (Entombed cover)
10. Out of Hand (Entombed cover)
11. Wolverine Blues (Entombed cover)
12. Damn Deal Done (Entombed cover)
13. Chaos Breed (Entombed cover)
14. Left Hand Path (Entombed cover)
15. Chief Rebel Angel (Entombed cover)
16. Supposed to Rot (Entombed cover)
17. Abnormally Deceased (Entombed cover)
18. Serpent Speech (Entombed cover)