…AND OCEANS са мелодична блек метъл банда от Финландия, която започва своя път още през 90-те години на 20 век, когато симфоничният блек метъл владееше екстремната сцена. След прекъсвания групата се завърна за постоянно през 2017 година, като в началото на 2023 издаде шести албум „As in Gardens, So in Tombs“, който представяме с китариста Timo Kontio.

Интервюто с Timo Kontio (…AND OCEANS, FESTERDAY) е излъчено в „От другата страна“ на 24.07.2023 година.

От другата страна – Привет, Timo новият албум на …AND OCEANS се казва „As in Gardens, So in Tombs”. По какъв начин заглавието обяснява съдържаниета на диска?

Timo Kontio – Притеснявах се, че ще зададеш въпроси за текстовете и името на албума. Исках и Mathias Lillmåns да участва в разговора, но той е нещо болен. Преди няколко часа се върнахме от два концерта и той нямаше как да се присъедини към нас. Самият аз не мога да кажа кой знае какво за заглавието и за текстовете.

От другата страна – Как ги усещаш ти самият?

Timo Kontio – Сещам се, че веднъж Mathias спомена, че този и предишният албум „Cosmic World Mother” са за енергията и как всичко, дори и когато напусне този свят продължава, да съществува под различна форма. Същата тема експлоатираме и в „As in Gardens, So in Tombs”. Каквото е от горе, такова е и от долу.

От другата страна – Ако имаш само пет минути, за да представиш новия албум на …AND OCEANS как ще го направиш?

Timo Kontio – С този албум разширяваме още повече звука на …AND OCEANS. Намалихме в някаква степен скоростта и използвахме повече електроника. Но не чак толкова много, както в „A.M.G.O.D.” и „Cypher”. Но е повече от предишния диск. От една страна „As in Gardens, So in Tombs” е по-разнообразен, но от друга е по-балансиран. И това се отнася, както за звука, така и за смесването. Бързите части са все още налични, но контрастът с мелодичните моменти е много голям. В новия ни албум има много повече разнообразие.

От другата страна – Как започна работата по този албум?

Timo Kontio – Предишнитят ни албум „Cosmic World Mother” излезе, когато удари пандемията. Надявахме се, че всичко ще приключи бързо, но всеки видя колко време отне проблемът. Тогава решихме, че не можем да чакаме, за да разберем как ще се развият нещата. За това взехме решение веднага да започнем да работим по нова музика и да издадем нов албум. Стана ни ясно, че „Cosmic World Mother” е загубен случай. Нямаше как да го представим, както си е му е редът с турне и концерти. Така клавиристът ни Antti Simonen започна да предлага различни идеи. Малко след него и аз започнах да се появявам с нов материал. Процесът започна да се развива гладко и спокойно. Казахме си, че трябва да продължим да работим, а не само да трупаме идеи. Новите парчета започнаха да се оформят много лесно, което ни подтикна към тяхното дооформяне. Пък и никога не знаеш кога вдъхновението ще те напусне. За това и продължихме да работим.

От другата страна – Какво не направихте в този албум, което обикновено правите? И какво направихте за първи път в „As in Gardens, So in Tombs”?

Timo Kontio – Може би не за първи, а за втори път, подходихме към създаването на песните по начините, по които се работи днес в сферата на музиката. Antti предлагаше напълно завършени композиции, но изсвирени единствено на клавир. Аз използвах неговите разработки като основа за китарите, които наслагвах отгоре. Всъщност това беше различното, защото преди никога не бяхме постъпвали по този начин. В предишния албум на групата заглавното парче беше оформено така, но само то. В „As in Gardens, So in Tombs” към четири композиции подходихме по този начин. Първо Antti оформяше песните само на клавир, след което добавях китарите. Това беше наистина интересен и по-различен подход от наша страна.

От другата страна – По какъв начин този нов подход промени погледът Ви върху музиката?

Timo Kontio – Със сигурност този нов подход вкара нова атмосфера и отношение в албума. Аз съм китарист и когато композирам музика, усилията ми са китарно насочени, което се различава от подхода на клавириста ни. Клавирите се различават от китарите. С различните инструменти се създават различни видове песни. И когато двете посоки се срещнат, се получава много хубава комбинация, която в момента звучи в …AND OCEANS.

От другата страна – Има ли елемент в създаването на песните, който днес ти доставя по-гоямо удоволствие, отколкото в миналото?

Timo Kontio – Интересното е, че нещата се преобърнаха. Днес е много по-трудно, хайде, да не използвам думата „трудно”, но предизвикателството при създаването на нови песни е по-голямо. Просто живеем много отдалечени един от друг. Барабанистът ни е на 500 километра от мен. Така че усилията ми в момента са насочени в създаването на възможно най-много рифове, които разпращам на останалите. Също така работя върху аранжиментите, които се опитвам да изградя изцяло. Срещаме се с клавириста ни и записваме демо варианти на песните. Правим аранжиментите така че да бъдат завършени композиции. След което се събираме в репетиционната ни в Еспоо, близо до Хелзинки. Преминаваме през парчетата като група, оформяме финалните щрихи по тях, след което Mathias създава текстовете. Но това става едва след като имаме завършена песен. Днес това е номралният начни, по който работим като …AND OCEANS. Вече не свирим в репетиционната, опитвайки се да създадем цяла композиция. Този подход остана в миналото. Днес вече работим по друг начин.

От другата страна – Какви са предимствата и има ли недостатъци този начин на работа?

Timo Kontio – Предимство е, че с помощта на Интернет е много по-лесна обмяната на файлове. Така не ни се налага едновременно да сме на едно и също място. Недостатъкът е, че когато свириш и джемиш с барабанист и останалите от групата, моментът на изнедата е много силен, защото никога не знаеш какво ще стане. Когато измислиш риф и го чуеш с точните ударни, може да се получи наистина силна идея, която е резултат от съвместните усилия на всички. Един голям недостатък на съвременния начин на работа.

От другата страна – Как поддържате работната атмосфера в групата, когато се срещате единствено за концерти и записи?

Timo Kontio – Разбира се, че си организираме онлайн срещи, където обсъждаме различни аспекти от живота на бандата. Постоянно има за какво да говорим. Или ще е за албума, за записи, или ще обсъждаме планове за концерти и турнета. Опитваме се преди някое специално шоу да се събираме и да репетираме. Така че от време на време се срещаме. За момента всичко се развива наистина добре. Удоволствието и забавлението от концертите е все още на ниво. В момента …AND OCEANS имат страхотен състав. Удоволствие е да свирим заедно.

От другата страна – Трудно ли е всъщност да си част от …AND OCEANS?

Timo Kontio – Промяната на името на групата се интерпретира погрешно и има някакво неразбиране. FESTERDAY и …AND OCEANS са две коренно различни групи. Същото се получи и с HAVOC UNIT. Въпреки че членовете са едни и същи, не всички продължаха и с двете банди. В някакъв момент променихме драстично музикалния стил и за това сменихме името на HAVOC UNIT. А това беше напълно различна група. След което се завърнахме с FESTERDAY, но с нов състав, в който участваме и с оригинални членове. Години по-късно отново събрахме …AND OCEANS в оригинален състав. Почти успяхме да се задържим така, но с времето сменихме няколко басисти, както и вокалиста. При басистите нямаше някаква голяма драма. Всичко ставаше поради лични причини. Виж, при певеца беше съвсем различно. Причините отново бяха лични, но за да продължим с …AND OCEANS, трябваше да направим промяната. Разбира се, сега като се замисля, промените не бяха съпътствани от кой знае какви драми или сканадли. Всичко протече мирно и тихо.

От другата страна – Това ли е най-голямото недоразумение, което се носи за …AND OCEANS?

Timo Kontio – Трудно ми е да отговоря. Май, не мога да се сетя за нищо определено. Спомням се как в края на миналото и началото на настоящото хилядолетие изглеждахме много странно като група. Това идваше от оригиналния ни певец. Той обичаше да кара хората да се чувстват неудобно със своите луди изказвания. Обичаше да се шегува с блек метъла като цяло и всички, които го вземаха насериозно. Хората в стила определено имаха проблеми с него. В момента обаче не мога да се сетя за нещо конкретно.

От другата страна – …AND OCEANS издават дебюта си през 1998 година, когато основите на блек метъла са вече положени…

Timo Kontio – Когато издадохме „The Dynamic Gallery of Thoughts”, DIMMU BORGIR може би бяха най-големите в стила, в който и ние се подвизавахме, и музиката, която свирехме. Същото се отнасяше и за EMPEROR, защото и те използваха клавири. Във Финландия също имаше симфонични блек банди като THY SERPENT и няколко други. Бих отбелязал, обаче, че ние бяхме на първа линия с тази музика. Съдя по по-късни изказвания на фенове, които търдят, че тогава сме направили нещо различно. Не съм напълно съгласен с тях, но щом го твърдят. Но наистина бяхме различни от групи като GORGOROTH и DARKTHRONE, защото те експлоатираха примитивния и суров блек метъл.

От другата страна – След толкова години …AND OCEANS започнаха ли да получават онова, което заслужават?

Timo Kontio – За да съм честен – не! Няма да засягам продажбите, защото „Cosmic World Mother” се продаваше сравнително добре. Разбира се, че след това удари Ковид-19, но наистина бяхме на мнение, че трябваше да го промотираме с турне и да имаме по-добри концерти. В някакъв момент стана още по-трудно заради войната и цените, които не спират да се покачват, а това се отразява на всичко. В крайна сметка, май, виждаме светлината в края на тунела. С новия албум положението ни се подобрява. Коментарите и реакциите за него са добри. Надявам се, че на групата най-накрая ще й се случи нещо значимо. Защото наистина сме готови. Имаме страхотен състав, концертите ни се получават добре, имаме много добър звукозаписен лейбъл, който ни подкрепя и промотира. Работим с нова букинг агенция. Така че всички предпоставки, за да завладеем света са на линия. Но времето ще покаже.

От другата страна – Какъв е най-големият проблем пред блек метъла днес, съдейки по историята му?

Timo Kontio – Не мисля, че има един голям проблем. По-скоро блек метъл бандите остават в страни от вниманието и се славят с лоша репутация. Има една определена група от хора, които правят всичко възможно да анатемосат всички блек метъл артисти. Това от една страна. От друга – са обвиненията на тру блек метъл музикантите към групи като DIMMU BORGIR и CRADLE OF FILTH, че са комерсиални. А всъщност те изведоха блек метъла на друго ниво. Може би точно това не се харесва от някои. Но всяка банда прави избор дали иска да свири в малки клубове пред приятелите си или да се издържа от музиката си. Изобри, които винаги стоят пред всеки музикант.

От другата страна – Какво всъщност помага на един стил като блек метъла да се развива?

Timo Kontio – Много добре разбирам въпроса ти. И друг път са ми го задавали, както за …AND OCEANS, така и за дет метъл групата ми FESTERDAY. Никога целенасочено не сме се стремили да излезем с нещо ново само заради това, че ще е ново. Аз самият искам да правя музиката, която харесвам. И ако това е нещо ново и обърква представата на слушателите, нямам проблем. Но нищо не е планирано предварително. Никога не подхождам с идеята, че трябва задължително да създам нещо, което никой никога не е чувал. Днес има достатъчно такива групи. Дори и в дет метъла. Групи, които свирят по милион ноти в една секунда, като постоянно вдигат скоростта. Съжалявам, но това не е моята игра. Нашето желание е да композираме добра музика, с надеждата и че някой друг ще я хареса. Днес е много трудно да излезеш с нещо ново, защото почти всичко е вече създадено. По-скоро трябва да ставаш все по-екстремен, за да създадеш нещо ново.

От другата страна – Най-смелата идея, която сте реализирали?

Timo Kontio – Може би, когато започнахме да изполваме електроника в „A.M.G.O.D.” Това беше нещо такова. Тогава по наш адрес се изсипаха много глупости заради промяната в стила, но в същото време получихме и голямо одобрение от същите хора, което до някаква степен ни изненада. Сред феновете ни има широкоскроени личности, които оценяват промените, които им предлагаме. А ние винаги излизаме с нещо ново. Комбинираме различни стилове и не се страхуваме да го правим. Може би това е най-смелата ни стъпка като група.

От другата страна – Широкоскроените фенове ли са един от факторите за развитието на стиловете?

Timo Kontio – Мисля, че те са много важни. Разбира се, на първо място трябва да харесваш това, което правиш. Това е най-важното. Но когато получаваш само негативни коментари, започваш да си задаваш въпроси дали наистина е трябвало да издаваш онова, което си създал. Така работи човешкото съзнание. Така че има значение как слушателите реагират на онова, което им предлагаш. От което пък в някаква степен зависи поемането в различните музикални посоки.

От другата страна – Ако трябва рязко да сменим темата – кой е твоят най-рокендрол момент?

Timo Kontio – Труден въпрос. Не мога да се сетя за нищо. Може би не е това, което очакваш. Но за мен е моментът, в който излизам на сцената и публиката ни посреща възторжено. Това е много специално. Не е от най-впечатляващите рокендрол моменти, но за мен е винаги много специален.

От другата страна – Кой концерт никога няма да забравиш?

Timo Kontio – Разбира се, че винаги се помнят тези, на които нещо не се е развило както трябва. Но като едни от най-важните, бих отбелязал концертите от първото ни европейско турне през 1999 година с BLOODTHORN и AGRESSOR. Също така и следващото „No Mercy Festival Tour”. Винаги, обаче, ще помня концертите на завръщането от 2018 година в Хелзинки, Финландия, когато бяхме посрещнати от 400-500 фенове. Бяха страхотни вечери. Да се завърнем на сцената и да изпълняваме и стари песни от „The Dynamic Gallery of Thoughts” и „The Symmetry of I, the Circle of O”, беше наистина специално за нас.

От другата страна – Последен въпрос – най-странният коментар за Вашата музика?

Timo Kontio – Винаги са ни сравнявали с различни групи. Един от коментарите по повод наш сингъл, беше,че звучим както OPETH. Наистина доста интересно сравнение. Понякога на хората им хрумват странни неща.