Интервю с Kelly Shaefer (ATHEIST)

ATHEIST са от онези групи, които успяват да изпреварят времето си. Още през 80-те години момчетата, водени от вокалиста Kelly Shaefer, изненадват всички с разнообразната си и разчупена музика, която по никакъв начин не успява да се впише в границите на познатите дотогава стилови ограничения. За това и се появяват термини като „техничен дет метъл” или „прогресив дет метъл”. Да, в основата е дет метълът, но в музиката на ATHEIST има по много от стилове, които на пръв поглед нямат нищо общо с екстремизма. Само на пръв поглед. Защото, ако си пуснете четирите албума на бандата – „Piece of Time”, „Unquestionable Presence”, „Elements” и „Jupiter”, веднага ще Ви направи впечатление, че макар и взаимно изключващи се, стиловете събрани в тях, не се бият помежду си, а звучат хомогенно. Така, както само ATHEIST могат да го направят. На 8 септември трябваше най-накрая да видим американците, подкрепени от SUICIDAL ANGELS, ABYSMAL DOWN. ALMOST DEAD и SUMMONER’S CIRCLE в София по покана на „BGTSC”. Турнето, обаче, беше отменено. Въпреки това Kelly Shaefer даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Kelly Shaefer (ATHEIST) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 5 септември 2022 година.

От другата страна – Привет, Kelly, как се приемат албумите на ATHEIST в Европа и в САЩ?

Kelly Shaefer – Наблюденията ми са, че в Източна Европа е много важно в сета ни да присъстват песни от „Elements”. Този албум е много по-любим там, отколкото в Америка, където по-популярен запис е „Unquestionable Presence”. Веднъж имахме концерт в Чехия. Тогава изпълнихме всичко. Феновете не спряха да скандират името ни, върнахме се на сцената и ни се наложи да повторим песента „Air”, защото нямахме повече материал. Тогава трябваше да направим бис, феновете искаха още и се наложи да изпълним тази композиция за втори път. И двата пъти беше невероятно. Тогава разбрахме, че за всеки концерт трябва да подготвяме малко повече материал от „Elements”, но се опитваме да свирим, колкото се може повече от всеки запис.

От другата страна – Можеш ли да направиш паралел между метъл феновете в САЩ и Европа?

Kelly Shaefer – Ако ме питаш, феновете в САЩ и Европа са коренно различни. В Европа те са по-отдадени. Продължават да колекционират музикални издания. Винилът е популярен. В Щатите всичко опира до личното удобство. Там стриймингът е предпочитан пред това да си купуваш плочи и дискове. Феновете в Европа са много по-отдадени на любимите си групи и то за по-продължителен период от време. Американските хлапета са на периоди. В Европа феновете винаги застават зад любимците си. Примерно в Полша имаме почитатели, които са ни гледали и преди 31 години. Днес са на по 50, но идват на концертите ни с децата си. Феновете в Европа и Америка са различни, наистина са различни, но това, което ги обединява е, че са невероятни. Турнетата в Северна Америка, които направихме през последните години, бяха много добри, но нямаме търпение да се върнем в Европа.

От другата страна – Има ли нещо, което те дразни в публиката днес?

Kelly Shaefer – Не, не мисля. Всички ни приемат много добре. В началото на ATHEIST получавахме много откази, защото изпълняваме много сложна музика. Хората ни мразеха, защото песните ни са много сложни и не им бяха по вкуса. Доста пъти феновете в публиката изглеждаха озадачени, докато ни гледаха на живо. Днес хората, които слушат метъл, са много по-отворени към сложна музика като нашата, която не е супер бърза през цялото време. Разликата с 80-те е голяма. Феновете ни са страхотни, подкрепят ни и са много активни. Днес определено няма какво да ме подразни в публиката.

От другата страна – Как виждаш връзката между поколенията в метъл музиката?

Kelly Shaefer – Става въпрос за уважение. Винаги сме получавали уважение от по-младите банди. Много от тях са слушали нашата музика като по-млади. Младите групи уважават старите. Младото поколение се отнася с уважение към по-старото. Ние, SUFFOCATION, DEICIDE – все още свирим и правим здрава музика, все още сме част от играта. Все още създаваме страхотни албуми и изнасяме страхотни концерти. Не сме стари рокери, опитващи се да повторят 80-те. Това няма как да се получи, защото времената са различни. В същото време през 80-те се появи много скапана музика. Вземи POISON и останалите като тях. Те и онези групи бяха повече заинтересувани как изглеждат, отколкото как свирят. В екстремния метъл има по-добри музиканти, концертите са по-здрави. Разбира се, че сме по-възрастни, но живите изпълнения са все така здрави. Виж MERCYFUL FATE – King Diamond е на около 70 години, надявам се да не греша и е във форма. Страхотен е. Същото е и с Rob Halford. Невероятен е, а е на 70 години. Да си на тази възраст и да продължаваш, да правиш музика на същото ниво, е наистина страхотно. Смятам, че младите виждат това и го оценяват.

От другата страна – Каква е причината за това, музиката на тези музиканти все още да е актуална?

Kelly Shaefer – Всичко опира до песните. Музиката им е страхотна. Създали са неща извън времето. Те не са били част от някаква музикална мода. Може би е интересно да се намърдаш в мейнстрийма, но всичко ще продължи година-две. И после? Трябва да правиш музика, която да има влияние за години напред. Която да се харесва от различни поколения. Може би за King Diamond и Rob Halford това е нещо нормално, но всеки артист се надява, че ще създаде изкуство, което и след 30, и 40 години ще е актуално. Ако пееш като King Diamond или Rob Halford, ще си ограничен от възрастта, Halford вече не може да вземе най-високите тонове във „Victim of Changes”, както го е правил, но хората са наясно и са наред с това. Аз, обаче съм шокиран, как звучи King Diamond, който пее песни на MERCYFUL FATE. Гледах го на последното турне. Сигурно има някаква техническа помощ. Но не ми пука дали има външна намеса, той звучи страхотно. Важно е усещането. Днес хората искат висококачествено шоу, което да представя музиката, с която са израснали.

От другата страна – Спомена качествени концерти. Защо днес музиката не е достатъчна, за да грабнеш вниманието на публиката? В началото за QUEEN например е било достатъчно просто да излязат четиримата на сцена и да привлекат внимание. А днес…

Kelly Shaefer – Живеем в свят на лъскавите неща. Огледай се. Всичко е много технологично. Всичко блести и се движи. Технологиите са достъпни за всеки. За MERCYFUL FATE не е необходимо да имат такава продукция, обаче, смятам, че шоуто е наистина невероятно. Следвам ги от самото им начало, когато концертите им бяха – пет момчета свирят на сцената. Но аз съм им огромен фен и бих се забавлявал на King Diamond дори и да излезе без грим, и да свири така все едно от това му зависи живота, дори и в малък клуб в Ню Йорк. Убеден съм, че всеки фен, ще се забавлява по същия начин. Смятам, че самата музика изисква визуално представяне. Когато растяхме, винаги се възхищавахме на сценичното шоу на IRON MAIDEN или JUDAS PRIEST. Гледах JUDAS на турнето им за „Defenders Of The Faith“ и сцената беше невероятна. Чудовището от обложката беше там, от очите му излизаха лазери. Винаги сме искали да имаме възможност да направим и голямо визуално шоу. Просто изпълняваме по-екстремен метъл, който тогава не беше толкова популярен. И за това не сме имали шанса да създадем визуално представяне на музиката ни по време на концертите. Гледал съм MERCYFUL FATE пред 80 000 души на „Wacken Open Air” или на „Graspop Metal Meeting”, вече не си спомням – огромна сцена, много хора, беше невероятно.

От другата страна – След толкова години на сцената смяташ ли ATHEIST са оценена група?

Kelly Shaefer – Не знам дали става въпрос, дали някой заслужава нещо. Но имаме място в историята на екстремната музика. За съжаление, обаче, не винаги ни го признават. Говорим за техничен екстремен метъл или техничен дет метъл, както и да го наречеш. Историческите книги не винаги разказват историите, както по принцип трябва да бъдат разказани. Много пъти съм се съмнявал, че новите поколения са наясно всъщност къде е коренът на много неща. Когато се върна назад и се спра на музиката, която харесвам като LED ZEPPELIN, BLACK SABBATH, AC/DC, винаги съм се чудел за техните влияния, какво са слушали. Ако се придвижим напред и стигнем до днес след 30 години екстремна музика, имаме много технични дет метъл банди, а когато ние започвахме, нямаше нищо. Би било много интересно историята на техничния метъл да бъде разказана точно и акуратно. Откъде идва и започва всичко с него. Трябва да отбележа, че техничният дет метъл не започва с DEATH. Това трябва да се знае. Много пъти, когато стане дума за прогресив дет метъл, хората започват с DEATH. Обаче с ATHEIST и CYNIC свирихме подобна музика преди DEATH. Малко е дразнещо, че не се знае каква точно е истинската история на развитието на този стил. Липсва коректната му хронология и как точно се е появил, и се е развил. Смятам, че днес ATHEIST получават много повече признание от феновете, защото те могат да се разтърсят в Интернет и да намерят повече за нашата история, и да разберат каква е истината. Тук не става толкова въпрос дали сме получили онова, което сме заслужили, а за това, че сме под прожекторите. Трудно е да правиш оригинална и уникална музика при толкова много банди, които се борят за слушатели. Ние просто се чувстваме благодарни, че имаме място в историята и сме допринесли с нещо за метъла.

От другата страна – Какво става с петият албум на ATHEIST?

Kelly Shaefer – Не мога да кажа твърде много, но проблемите произтичат от договорите за издаване, които много ни забавиха. Този албум трябваше да излезе преди няколко години. Обаче, хората, които трябваше да го издадат, не разбираха от бизнес и трябваше да си търсим правата, което беше трудно, тъй като говорим за европейски лейбъл, а ние сме в САЩ. Комуникацията и преговорите бяха трудни. Историята е дълга. Това, което мога да кажа, е че ставаше въпрос за договорни отношения. На нас не ни отне много време да създадем албума, но понякога бизнес отношенията не се развиват в правилната посока. В момента сме се концентрирали върху това да свирим музиката, която имаме. Изчистили сме нещата и ще издадем албума. ATHEIST нямаха шанса да направят много турнета през последните 30 години. Имахме някои избухвания тук и там. Преди ковид-кризата бяхме с CATTLE DECAPITATION и SUFFOCATION. Обикновено правим турнета със SUFFOCATION. В момента гледаме напред, за да издадем новия албум и да се качваме на сцената, колкото е възможно повече. Със сигурност ще има пети албум на ATHEIST. И обещавам, че ще е грандиозен. Но ще отнеме време.

От другата страна – Живеем в дигитална ера. Как се отразява дигитализацията на композирането на музика?

Kelly Shaefer – И добре, и зле. Технологията трябва да се ползва, но не и да зависиш от нея. Голямото предимство е, че можеш да правиш музика с други хора без да сте в една стая. В миналото това не беше възможно. Днес мога да напиша рифове за китара и да ги пратя на барабаниста в студиото, за да запише ритъма, независимо че се намира на хиляди мили от мен. Това не беше възможно през 80-те. Тогава нямаше как да не сме всички в студиото. Днес обаче има групи, които събират различни тракове в студиото, но не свирят добре на живо, ако нямат технологични трикове зад себе си на сцената. Не съм фен на зависимостта от технологиите. За екстремния метъл тригерите и двойните каси са важни. Има екстремни групи, при които барабаните са подсилени технологично, за да звучат на живо толкова бързо, колкото и в албума. В края на краищата нещата опират до чистотата на звука. Така че понякога технологията помага. В миналото Dave Lombardo свиреше двойните каси на „Angel Of Death“ без никакви помощни средства и можеш да усетиш разликата между двете каси. Днес много екстремни барабанисти ползват тригери, за да звучат перфектно. И двете каси са напълно идентични. По този начин се задоволява слуха, защото звукът е още по-детайлен. Нещо като „high definition”. Днес музиката е с много по-висока резолюция, отколкото е била преди. Но все още има място и за стария начин. Аз харесвам аналоговото олдскуул звучене, има още чар в него, но нямам нищо против и модерния звук. Зависи, разбира се, с кого говориш. Самият аз поглеждам и към двата свята. Има страхотен материал, както от миналото по начина, по който ние правехме нещата, така и при брилянтните модерни технологии, които наистина помагат. Например при миксирането на един албум по-рано трябваше да платиш един куп пари за студио, 100-200 долара на час, за да направиш нещо, за което днес ти трябва основно лаптоп. Или да можеш да контролираш мониторите на сцената през телефона си. Това е много добро постижение за концертите. Има много неща, които са страхотни в технологията и такива които не са.

От другата страна – Колко важно беше за Вас да сте първи, да свирите музика, която малко фенове могат да възприемат?

Kelly Shaefer – Надявахме се музиката ни да се хареса. Да имаме възможност, да правим турнета. Но не стана така. Отне много време докато албумите ни се възприемат, а това, което създаваме, да се оформи като отделен жанр. Не сме мислили за себе си като за пионери в екстремния метъл. Когато, бяхме на 20, идеята ни беше да създаваме интересна музика. Щастлив съм, че 30 години по-късно имаме възможност да я свирим и на живо тя да звучи по брутално от всякога. Тя се вписва идеално в 21 век. Не всички групи могат да се похвалят с това. И ето ни нас – ATHEIST в 21 век.

От другата страна – Какво е предизвикателството да правиш сложна музика във времена, когато вниманието на хората се променя със секунди?

Kelly Shaefer – За мен винаги на първо място е била песента. Това, което не харесвам в модерните клипове е, че когато си пуснеш видео на нова банда, отнема цели две минути, за да стигнеш до песента. Днес всяка музика е на един клик разстояние. А всеки иска да е като Мартин Скорсезе и да направи подобни филми с модерните технологии. Аз искам да чуя песента, а не да гледам дебютен филм на някой начинаещ режисьор. Не харесвам продължителните въведения. Искам веднага да скоча в дълбокото. Не знам дали сме философска група. В нас има много енергия и злоба. Дали ще привлечем внимание зависи от феновете. Една от критиките към ATHEIST в началото беше, че никой не може да запомни песните ни заради постоянната смяна на ритъма. Днес има много групи, които са много по-технични от нас. Едни BETWEEN THE BURIED AND ME включват няколко стила в една песен и са много технични, и са успешни, което е невероятно. За мен не е опция да създавам композиции без да вложа мисъл в тях. Музиката е като взрив от идеи и емоции, понякога пиша парче за една вечер. Основата на едно парче се появява за часове, в него улявам емоцията на момента, после идва дообработката. Последващата работа отнема време, но сърцевината на една песен се появява спонтанно и много бързо. Важно е чувството в музиката, многото мислене противоречи на спонтанността, това е нашата философия. Така създаваме музика и така се справяме с все по-краткото внимание, което хората й отделят. В същото време албумите ни са по 28 – 32 минути, нямаме дълги парчета по 7-8 минути, което би било ужасно, но можем да съберем десетки рифове в 3-минутна песен. За всички, които слушат това интервю, а никога не са чували ATHEIST – бъдете сигурни, че ще откриете много интересни неща в нашата музика.