Интервю с John McEntee и Chuck Sherwood (INCANTATION)

„Unholy Deification”! Новият опус на INCANTATION бетонира статута им като една от най-агресивните дет метъл банди. В същото време с новия диск групата разкрива в пълна степен дълбочината на творческото си начало. „Unholy Deification” е под номер 13 в дискографията на INCANTATION. Той не е първия концептуален опит в историята на бандата, но е първият концептуален албум в кариерата на американските дет метъл легенди. Лидерът и вокалист John McEntee, и басистът и автор на концепцията Chuck Sherwood дадоха специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с John McEntee и Chuck Sherwood (INCANTATION) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.09.2023 година.

От другата страна – Първата ни среща беше в България, когато свирихте с KRISIUN.

John McEntee – Спомням си, това май беше първият ни концерт там.

От другата страна – Вторият беше в Русе. Стана много специално. Новият албум на INCANTATION се казва „Unholy Deification”. Какъв е проблемът с Бог?

John McEntee – Цялата атмосфера в албума е по-скоро мрачна. Бяхме доволни от предишният ни албум „Sect of Vile Divinities”, но нещо все пак липсваше. Чувствахме че му суровостта и агресията не са на необходимото ниво. Не бих казал, че отсъстваха от „Sect of Vile Divinities”, но предпочитаме да са в по-голямо количество. Веднага след като го приключихме, дори веднага след като завършихме траковете, започнах да пиша нова музика, която да е още по-агресивна. „Chalice“ и „Offerings“ бяха първите неща, които създадох. Чувствах, че трябва да имаме повече агресия и хаос. Без ограничения. Това трябваше да е началната ни точка, за да създадем още по-брутален материал. Имахме необходимост от нови стандарти, за да постигнем още по-голяма тежест в „Unholy Deification”. Това беше цялата идея около новият албум. Chuck Sherwood измисли чудесна концепция за него. Той може да каже повече, но в общи линии става въпрос за това как се събират части от старите религии и богове и се създава ново божество, което до голяма степен олицетворява крайното зло. Нещо, което до момента не е било видимо. Винаги е съществувало, но сега е направена и последната стъпка към неговото крайно призоваване.

Chuck Sherwood – Албумът е апотеоз от десет части, които са разположени в неговата сърцевина. Концепцията е пътешествие за слушателя, който проследява развитието на смъртния човек до божествено ниво чрез припознаването на различни свръхестествени сили. Призоваването на различни призрачни божества, действия като прогонване, използване на свръх сили, жертви, потири, ритуални кръгове, олтари. Всеки един аспект от мистичното и религиозното е засегнат в концепцията. Комбинацията от мъжкото и женското начало, което се превръща в хомункулус. Това е и вторият ни сингъл. Моментът, в който новото божество получава тяло. Използвали сме различни части от демонологията, така че това същество има криле, нокти, рога, опашки, все неща, типични за природата на демоните. Същество, което олицетворява в пълна степен страха, подземния свят, жертвоприношението, преклонението и доминиращата сила над живота и смъртта. Той е почитан, защото доминира над всички форми на живот, а това означава, че трява да го приемете и да се присъедините към него отвътре. Всичко е показано н обложката. В историята има и диалог между човека и демоните, които той призовава.

От другата страна – Не е типично за дет метъл група да издава концептуален албум.

Chuck Sherwood – Не, не е често срещано. Последният ни опит в тази е с „Dirges of Elysium”, където единствено песента „Elysium (Eternity Is Nigh)” е разделена на шест части. Новият ни албум „Unholy Deification” е по-амбициозен проект. Разделен е на десет части, които обхващат цялото съдържание.

John McEntee – Ще се хвана за думата, че наистина не е типично в дет метъла да има концептуални албуми, но и ние не сме традиционна дет метъл група, правим каквото искаме. И го правим по нашия начи. Правим онова, което чувстваме за правилно, а не каквото някой друг определя за правилно.

От другата страна – Песните не са подредени както би трябвало да бъдат, започвате с 4-та, после първа и т.н.

Chuck Sherwood – Това е подредбата, в която трябва да се слуша според нас. Музикалният поток в албума е представен така, че слушателят да не се запъва. Ако само слушаш албума, разбира се. Това е нашето виждане за развитието на музиката в него. Поставили сме номера зад всяка част, за онези, които искат да задълбаят още повече. Така могат да подредят песните в реда на концепцията. Начините за слушане на албума са два.

John McEntee – Мисля, че е оригинално да можеш, да чуеш албума по начина, по който ние сме подредили песните в него, с нашата представа как би трябвало да звучи музиката в ред, който работи в полза на диска. И вторият, в който се следва концепцията. Ако го слушаш по втория начин, албумът придобива съвсем различна атмосфера. Оригиналният начин е по-брутален и агресивен, докато ако го слушаш по номерата на песните, албумът звучи по-погребално и бавно. Има два начина за прослушване, което за мен работи добре.

От другата страна – Това ли е начинът да сте автентични?

Chuck Sherwood – Не сме мислили за това, когато записвахме. Усилията ни бяха насочени към собственото ни развитие. Двата начина на слушане се допълват и в същото време контрастират един на друг. Всичко зависи от слушателя и неговият подход към историята и музиката в диска.

John McEntee – Някои наши фенове просто слушат музиката, други задълбават в концепцията. Хубаво е да дадем избор на слушателите как да подходят към албума. Ние стоим зад всичко в нашата музика. И е много хубаво, че можем да дадем нещо повече на най-твърдите ни почитатели.

От другата страна – Колко още по-брутална и по-агресивна може да е вашата музика?

John McEntee – Със сигурност още повече. Трудно е да поставя граници. Това е естествено поведение. В предишният ни албум се чувствах малко по-сдържан. За това и за новия исках нещо повече, нещо, което да излиза от границите, да е живо, органично и да звучи по-агресивно. Всеки наш албум е отговор на предишния. В „Sect of Vile Divinities“ като че ли агресията леко отстъпваше. Така че увеличаването на брутализма, е резултат от естествения ни инстинкт, за задълбаване в тази посока. Не знам колко по-брутални можем да станем, защото на първо място хората определят бруталността по различен начин. Тук се появява един от основните проблеми при опитите за изясняване на ситуацията. За някои това е тежест, за други е скорост, за трети е техничност и атмосфера. За това е трудно да дам конкретен отговор. Можем само да свирим, както го чувстваме. А това означава, че когато се изразяваме, трябва да се чувстваме удобно в дрехите си. И при нас това означава да е по-агресивно и по-хаотично. Трябва да покажем себе си чрез бруталността и хаоса. По този начин показваме своите емоции. Много е важно да се изразим по правилния за нас начина. И ние го откриваме в бруталността, агресията, хаоса, в напрежението в музиката. Не винаги става дума за увеличаване на скоростта. Понякога изразните средства може да са натиск и отдръпване, чрез които да изразим емоции. А за мен преводът на емоцията се съдържа в агресията.

От другата страна – Агресията и бруталността не пречат ли на възприемането на музиката?

Chuck Sherwood – Не, те се допълват. Песента и нейното развитие зависят от подреждането на акордите. Бруталният звук може само да обогати нещата. Песните се развиват от самосебе си.

John McEntee – Структурата на песните диктува тяхната бруталност. В много от случаите всичко зависи от това какво стои преди тях и какво след тях. По какъв начин изразяваме агресията. Всеки риф е част от цялата верига на това, което искаме да покажем и да изразим чрез песента. Мелодията може да се съчетае с брутално свирене. Структурата може да е носител на интензивност и бруталност. Не е задължително това да е определен риф.

От другата страна – Нуждае ли се един брутален свят от още повече бруталност?

Chuck Sherwood – Ние сме заобиколени от неща, които могат да ни разрушат. Ако те са постоянно пред очите на хората, самите хора ще станат разрушителни. Нашият начин е да канализираме разрушителния инстинкт чрез музиката ни. А слушателите извличат от песните онова, което всъщност се крие в собствената им природа.

John McEntee – Съгласен съм. Това е перфектният начин да опишеш как се проявяват нередностите в живота. Ние от своя страна предаваме чрез музиката си, всичко лошо, което чувстваме. Това е вид катарзис. С музиката се пречистваме от омразата. Ядосан си, обаче има нещо, което ти пази гърба. И това е музиката. Чувството е страхотно.

Chuck Sherwood – Получава се натрупване. Хората са склонни с предимство да приемат негативното, което всъщност е твърде жалко поведение. Най-щастливи на света са тези, които имат само една гледна точка и не я променят, които живеят в балон. Най-нещастни са тези, които се интересуват от всичко, което става около тях и се опитват да разсъждават различно.

От другата страна – Чувствате ли се отговорни за своите послания?

Chuck Sherwood – Не, това е нещото, което правим, това е нашата музика. Тя трябва да звучи по този начин.

John McEntee – Метъл музиката е бунт. Много метъл музиканти имат нещо в живота си, което ги вбесява и този гняв трябва да бъде освободен. Всички имаме проблеми. Метъл феновете използват тази музика за разтоварване. Смешно е и не можеш да обвиняваш групите за действията на техните фенове. Всеки отговаря сам за себе си. Имаме свободна воля. Тази музика е забавление. Затова и има такава голяма енергия на метъл концертите. Прекрасно е да наблюдаваш хората там, които изхвърлят от себе си цялата гнусотия на ежедневието. Това е позитивната страна на музика като нашата.

Chuck Sherwood – Връщаме се във времената на Типър Гор, когато метъл музиката беше обвинявана, че е причината хората да се самоубиват или да убиват. Това е глупаво. Не може причината за това да е музиката. Както когато гледаш хорър филм и виждаш как някой е убит по особено брутален начин, знаеш че няма да го направиш в истинския живот. Защото филмът е форма на забавление.

John McEntee – Музиката не е причината да правиш каквото и да е. Филмите, текстовете, не могат да са оправдание за действията ти. Ако го твъдриш, значи не си добре. Това означава, че имаш някакви психически проблеми. Което не ти позволява да имаш реална представа за нещата. Това не е проблем на композитора. Милиони хора слушат подобна музика, но не убиват хора.

Chuck Sherwood – Това се отнася за всяка форма на изкуството. В древна Гърция е имало статуя на Персей, който отсича главата на Медуза, но хората, които са я гледали не са отсичали главата на този до тях само, защото са видели някаква статуя. Просто би било глупаво.

John McEntee – Много хора аплодилат подобно изкуство и смятат, че е невероятно. Но когато се приберат у дома не практикуват обезглавяване.

От другата страна – Дет метълът забавление ли е в наши дни?

Chuck Sherwood – Зависи от хората и техният подход. Някои го вземат много сериозно, други – не. Трети се опитват да превърнат мракът в щастие, което също е несериозно. Дет метълът не е дъга и щастие, това е просто дет метъл.

John McEntee – За мен е форма на себеизразяване. Да създаваш и да изпълняваш музика е тотална форма на себеизразяване. За мен е сериозно. Тези, които го слушат, могат да изберат коя част от него да приемат. Аз приемам нещата много сериозно, защото музиката има голямо влияние върху моите чувства, състояния и усещания. Тя ми дава възможност да изразя онова, което искам.

От другата страна – Къде намирате бунта днес, когато всичко изглежда презадоволено?

Chuck Sherwood – Най-бунтовните неща са в илюзията за задоволство. Въпросът е много дълбок, но истината е, че в САЩ, например, всеки ти се усмихва, но зад гърба ти е готов да те запали заедно с града ти. Задоволството е илюзия. Дните, когато можеше да отидеш на концерт и да станеш свидетел на масови безредици са в миналото. Сега всеки се извинява.

John McEntee – Аз отраснах във времена, когато нещата бяха много различни, по-груби и брутални. Можеше да бъдеш сериозно ранен или пребит на метъл концерт, ако не те харесат. Справях се като отритнат дори и в рамките на метъл сцената. За съжаление тогава имаше много правила. Сега хората са по-отворени и любезни, но лицемерие ще има винаги. Лицемерието е част от човешката природа. Хората говорят хубави неща и искат да ги осъществяват, но правят точно обратното на онова, което говорят. Съсредоточавам се върху това, което ми дава живота и музиката. Опитвам се да избягвам останалото. Не се водя по модерното или тенденциите към момента.

От другата страна – Кои неща са погрешно обожествявани днес?

Chuck Sherwood – Не мисля, че може да има някакво объркване в случая и погрешно тълкуване. Това е буквално обожествяване на нечестивото същество, както е и написано в албума. Кой как го възприема, не мога да кажа. Всеки може да интепретира нещата, както му изнася.

От другата страна – Каква погрешна представа в дет метъла бихте искали да промените?

Chuck Sherwood – Че дет метълът е щастлива музика. Не е! Ние може да сме щастливи като хора, но музиката ни не е. И не би трябвало да бъде. Това не е музика, която да се свири на „Live Aid“. Това не е хипи музика. Тя трябва да е брутална и срещу всичко. Личното ми мнение, но така стоят нещата.

John McEntee – Това, което най-много мразя в новият дет метъл, са групи с рап и хип-хоп влияния. Когато аз израствах с тази музика, тя беше бунт срещу всичко. Истинска ненавист. Мразехме диското, танците, никога не съм ги харесвал. Не искам да чувам такива влияния в дет метъла. Не искам да се свързам с подобни неща. Не казвам, че е грешно. В личен план обаче не го приемам. В този стил има място за всичко, но лично аз не искам да чувам дет метъл миксиран с хип-хоп или денс музика. За мен те не са подходящи за стила. Разбира се, че под слънцето има място за всичко, както и за индивидуалните вкусове. Аз обаче не бих искал да чувам в дет метъла хип-хоп. Не искам да чувам кънтри в дет метъла. Стилът може да е експериментален, но ако слагаш електронни влияния, то се губи цялата му идея.

Chuck Sherwood – Ако подходиш към дет метъла като към джаз, то дет метълът вече няма да е дет метъл. За това и съм съгласен с John. Аз отраснах във времена, когато контрастите бяха задължителни. Можеше да бъдеш пребит от хип-хопъри или дискари, ако изглеждаш като метъл. Можеше да те убият за това. Мятали са тухли по нас, преследвали са ни с коли. Защо бих се асоциирал с тяхната музика?

От другата страна – Как дет метълът се адаптира към модерните времена?

Chuck Sherwood – Никак. Държи си основите. Няма значение какво се случва в света.

John McEntee – Дет метълът като цяло се вдъхновява от проблемите в обществото, защото е агресивна форма на музика. Когато нещата около теб не стават, тази музика е начин за разтоварване. Светът в момента е побъркано място и това помага на дет метъла да е актуален. Не ме разбирай погрешно. Не съм щастлив, че светът се срива, просто нещата са такива, каквито са. Дори и да вземем историята на стила, той е добре, когато се случват катастрофи и негативни неща. Дет метълът се храни с тях. Те дават отговор на въпроса защо стилът е важна част от нашето себеизразяване.

От другата страна – INCANTATION получиха ли признанието, което заслужават?

John McEntee – Не мисля, че сме заслужили нещо. Ние сме спечелили сами каквото имаме. Щеше да е супер, ако бяхме много големи и продаваме милиони записи. Щеше да е страхотно, но реалността е, че това е истински дет метъл, ние не продаваме милиони албуми. Бяхме наясно с това от основаването на групата. Очакванията ни от самото начало бяха реалистични. Когато започвахме, бях наясно, че не правим нещо от комерсиални подбуди. Няма никакво разочарование. Напротив – удивително е какво постигнахме с тази музика през годините. Тя не е за всички и дори в дет метъл сцената не бяхме особено обичана група. Бяхме бунтовници. Но сме честни и искрени със себе си. Което ограничава възможностите ни за успех. Ние не се опитваме да се харесваме на масите, дори и на масовите дет метъл фенове. Не създаваме песни, за да се харесат на всички. Няма такова нещо. Пишем музика, както ни харесва на нас самите и го правим, за да изразим себе си. Наясно сме, че на някои може да им хареса, на други – не. Винаги някой ще се оплаче, че примерно сме се променили много, че не сме достатъчно сурови, че сме доста изчистени музикално. Проблемът е без значение. Оплакванията могат да дойдат отвсякъде. Всеки си има мнение. Аз съм благодарен, че все още съществуваме и имаме толкова продължителна кариера. Благодарен съм, че създаваме страхотна музика и най-добрата музика, която някога сме създавали. И че работя със страхотни хора в бандата. Не искам и не съжалявам, че не сме големи като CANNIBAL CORPSE. Те правят тяхното нещо, ние нашето. Те се справят страхотно в тяхната сфера, ние в нашата.

Chuck Sherwood – Ще бъде егоистично да мислим, че към нас ще има по-голямо внимание или групата ще стане по-видима и позната. Ние не сме „Дисни-група”. Няма да ни видиш в телевизионни реклами. А и не това е целта ни. Не е и амбицията ни. Ние никога няма да сме рок звезди. Единственото ни желание е насочено към атмосферата в бандата. Разбираме се добре, пишем добра музика, феновете ни подкрепят без значение откъде са. Те са причината да продължаваме. Не свирим пред празни зали. Подкрепяме тяхното отношение. Не можем да искаме от феновете да ни харесват повече. Грешно ще бъде да го форсираме. Те усещат нашето чувство, което сме закодирали в музиката ни. Но не можем да контролираме тяхното поведение. Това е невъзможно.

John McEntee – Добре казано.

От другата страна – John, какво си спомняш от 1 март 1990, когато издадохте първото си демо?

John McEntee – Спомням си, че чувствата бяха смесени. От една страна бях много горд, че съм стигнал до този етап. Първото демо е крайъгълен камък за всяка група. И в същото време – несигурен дали ще се хареса на някого. Бяхме вложили душата и сърцето си в този запис. Надявахме се на най-доброто. Но нямаше как да бъдем сигурни. След това започнахме да получаваме много добри отзиви. Хората казваха, че са направо отнесени. Бях изненадан приятно. Но изненадан, защото ние се изразявахме с тези песни. Правехме нещо специално, поставяхме нови основи. С музиката изразявахме себе си. Това беше целта ни, това стоеше в мислите ни. Чувствах се наистина много благодарен за положителните реакции, защото те положиха една добра отправна точка за началото на INCANTATION. Това беше голяма стъпка в моя живот. Момент на гордост да държа демо касетата в ръцете си. Хората могат и да гледат с насмешка днес, защото е само демо, но ние се бяхме потрудили върху него много здраво. И то означаваше много за нас. Това беше първата стъпка в нашето пътуване, без да имаме най-малка представа накъде ще ни отведе. Но знаехме, че бъдещето изглежда оптимистично, заради страхотните отзиви, които получихме. Никога не знаеш какво ще стане, когато правиш нещата за себе си. Ние правехме, каквото искаме без да очакваме нещо. Не настоявахме пред хората да говорят за нас неща, които не са верни. Те го правеха, защото онова, което бяхме издали, им харесваше. Това не можеш да го контролираш. Новият ни албум например ни прави щастливи. Гордеем се с него и стискаме палци, и се надяваме да се хареса и на други хора, както се харесва на нас. Същото е, както когато издадохме първото демо на INCANTATION. Направихме го. Не беше важно дали хората ще го харесат или не. Важното беше, че ние бяхме щастливи с него.