Интервю с Richard Sjunnesson (THE UNGUIDED)

Снимка: Fredrik Nystedt

 THE UNGUIDED са родом от Швеция и поставят своето начало през 2010 г., когато Richard Sjunnesson напуска SONIC SYNDICATE. Към групата се присъединяват вокалистът Roland Johansson (също напуснал SONIC SYNDICATE), както и китаристът Roger Sjunnesson и барабанистът John Bengtsson, които през следващите няколко години членуват и в двете банди. Съставът на групата е завършен с привличането на басиста Henric Liljesand (CIPHER SYSTEM). През следващите 6 години, музикантите издават три студийни албума, сменят барабанист и успяват да обиколят голяма част от земното кълбо, свирейки кaкто като хедлайнъри, така и с редица големи имена от жанра.

 През 2016 г., Roland изненадващо напуска групата, за да се съсредоточи върху личния си живот. На негово място идва Jonathan Thorpenberg, след което THE UNGUIDED издават краткото EP “Brotherhood“, за да покажат новия си облик пред света. Съвсем наскоро, музикантите издадоха четвъртия си студиен албум “And The Battle Royale“ (прочетете ревю тук), което е и повода да се свържем с лидера на THE UNGUIDED Richard Sjunnesson. В обемното и подробно интервю, което може да прочетете по-долу, Richard говори за новия албум на бандата, приликите и разликите между споменатите състави. Също така, той споделя мнението си относно редица актуални теми, някои от които са гейминг сферата, ситуацията, в която е изпаднал днешния свят, липсата на иновативност в много от модерните банди и други интересни неща. Ние от Metal Hangar 18 Ви пожелаваме приятно четене!

Здравей, Richard! Благодаря ти, че се съгласи на това интервю.
Здравей, Иван! Удоволствието е изцяло мое.

Готови ли сме да започваме?
Разбира се! Малко съм объркан, де. Ти си от България, нали?

Да, точно така.
Ясно. Защото в програмата ми пише, че интервюто е с Гърция, хаха.

Все още работя по усвояването на телепортацията, хаха.
Пък и като се замисля, името ти не звучи никак гръцко…

Хаха, така е.
Явно е станало някакво объркване в изготвянето на графика. Както и да е, случва се. Благодаря ти за интереса, който проявяваш към THE UNGUIDED.

Новият Ви студиен албум “And The Battle Royale“ излиза точно след седмица. Развълнуван ли си?
Чувствам се както развълнуван, така и ужасен. “And The Battle Royale“ е доста важен албум за нас. Знаеш, че наскоро имаше промени в състава ни, та как ще представим новия ни облик, ще изиграе голяма роля за бъдещето на бандата. Вложихме своите души и сърца в тази творба и дадохме всичко от себе си, за да може тези композиции да бъдат най-добрите, които сме писали до момента. Надявам се, че хората ще го приемат с отворени обятия. Не остана много… Скоро ще разберем, хаха. Доста сме развълнувани!

Завъртях диска няколко пъти и смея да кажа, че сте направили страхотна творба.
Благодаря ти! Чувайки това, донякъде се успокоявам. Единствено вие, журналистите, и нашите близки сте чули какво сме приготвили този път. Получаваме обективна обратна връзка и дотук всички отзиви са позитивни. Работихме доста по тази творба и нямаме търпение да видим как ще бъде оценена и от нашите фенове.

Харесва ми как следвате вече утвърден модел на работа и успявате да завладеете слушателя. Пък и този път, с идването на Jonathan, малко или много групата звучи една идея по-различно.
Донякъде, както с предишните ни три издания, така и с тези, които направихме със SONIC SYNDICATE, ние следваме една и съща формула. Брат ми пише голяма част от музиката, а аз се заемам с текстовете и изготвянето на вокалните партии заедно с Rolland. Както казах, работим така още от създаването на SONIC SYNDICATE, та на моменти имахме чувството, че записваме същия албум. Този път искахме да излезем от зоната си на комфорт и поканихме Jonathan да бъде част от създаването на песните. Барабанистът ни Richard и басистът Henrik също играят роля в композирането. Общо взето, всеки един от нас е вложил частица от себе си в “And The Battle Royale“. Така направихме албума още по-разнообразен. Когато все още бяхме на етап пре-продукция, за момент си помислихме, че е твърде разнообразен. След като влязохме в студиото, изгладихме нещата и всичко си дойде на мястото. Чувствам, че крайният резултат е страхотен.

Интервюирайки различни групи, откривам, че всяка има различен подход към създаването на музика. С кой аспект от албума се захванахте първоначално и как протече целия процес на композиране и записване?
Винаги започваме с инструменталната част на песните, а след това се заемам с лирическата част. Пиша лириките ни, така че да пасват на вокалите ми. Ако Jonathan има някога готина мелодия за припев, той я записва на телефон и ми я изпраща, след което веднага се заемам с писането на текст. Понякога ми е трудно да трансформирам дадена мелодия в думи, а ако го правиш по обратния начин звучи по-естествено. Това е нещото, което направихме с този албум. Както казах, винаги започваме с инструменталната част и докато слушам песента, на база това, което съм почувствал, започвам да развивам текста и концепцията му. После се заемаме с оформянето на вокалните партии и стъпка по стъпка всичко се допълва. Както ти каза, всяка банда има свой собствен метод на работа, та този е нашият работещ начин. Усъвършенствахме се през годините и с времето този процес започна да протича все по-гладко и по-гладко.

Разкажи ми повече за обложката. Вярваш ли, че успява да представи музиката, която седи зад нея? Също така, според теб, колко важен е визуалният аспект в кариерата на дадена банда?
За мен винаги е било важно наличието на някакъв свързващ елемент, който обединява всичко. Искаше ми се да имам това, докато бях част от SONIC SYNDICATE. Мисля, че се радвахме на това през годините на дебюта “Eden Fire“. Със следващото ни издание “Only Inhuman“, нещата малко или много се промениха… Звукозаписната компания и мениджърите искаха да създадат артуърк, който ще се хареса повече на феновете, а не такъв, който визуално би обвил музиката и текстовете. За щастие, при THE UNGUIDED нещата стоят различно. Всички обложки дават представа за нещата, които могат да бъдат чути и прочетени в творбите. Текстовете са свързани един с друг, а албумите са като една колосална история. Едно от най-важните неща е музиката, текстовете и обложката да са обвързани помежду си. Така се придава чувство на професионализъм на дадена група. Има изпълнители, които пишат напълно случайни песни, и когато съберат достатъчно, издават продукта. За мен е истински важно, че ние успяваме да свържем всичко, и мисля, че всичко трябва да стои на отреденото си място. Чувстваме се задоволени от себе си, защото успяваме да го правим от самото начало.

Занимавате се с толкова много великолепни неща, експериментирате и гледате всичко да е изпипано. Чувствате ли се като луди учени?
Хахаха, донякъде се чувстваме като луди учени. Адски интересно е да наблюдаваш развитието на дадена песен от самия ѝ зародиш до записването и издаването. Това е едно чудесно пътешествие. Особено за банда като нас… Не сме много в час относно собствените си музикални вкусове, защото са доста разнообразни. Всеки от нас има индивидуални предпочитания. Песните са нещо като един огромен коктейл от всичко това, хаха. Ние лично смятаме, че нещата се получават и успяваме да достигнем желания звук за THE UNGUIDED. В някои групи музикантите са на едно и също мнение относно начина, по който искат да звучат, какво искат да слушат и т.н. При нас не е толкова лесно. В нашите редици вкусовите граници се разпростират от поп рок, пауър метъл и стигат чак до дет и блек метъл. За щастие, успяваме да намерим баланс между всичко и да постигнем хармония помежду си. Следвайки този подход, ние правим творенията си доста по-интересни. А и е по-готино да правиш така, отколкото да вървиш в права линия.

В крайна сметка, какво по-точно искаш слушателите да “вземат“ за себе си, след като изслушат “And The Battle Royale“?
Една от главните теми в този албум е оцеляването. “And The Battle Royale“ е творба, която ще дефинира кариерата ни оттук нататък. Разделихме се с Roland и на негово място дойде Jonathan… Знаеш, че Roger и аз нямаме добри спомени от последната подобна случка. Искахме този път да се справим по-добре със ситуацията. За щастие, вложихме достатъчно здрав разум и уважение и успяхме да постигнем желания ефект. Беше доста странно за всички ни… За групата, за Roland и Jonathan, за феновете. Смятам, че събитията се развиха по възможно най-добрия начин. В бонус DVD-то към новия ни албум е включен последния ни концерт с Roland. Смея да твърдя, че успешно сме запечатали как трябва да протича смяната на фронтмен. Към нас се присъединиха няколко гост-музиканти, както и старият ни барабанист John Bengtsson, за да изпълни песента “Betrayer Of The Code“. Радвам се, че увековечихме тези запомнящи се моменти. А и така ще успеем да ги покажем на феновете, които не са присъствали на шоуто. Мисля си, че този албум е една идея по-достъпен за слушане. Хората ще го възприемат по-лесно, отколкото предишния… Не знам, трудно е да кажа, тъй като все още не сме го издали. А и трябва да минат няколко месеца, за да видим до каква степен ще се осъществят очакванията ни. Чувствам, че сме поели по правилния път. Израснахме като музиканти и това несъмнено може да се усети в самите песни. Според мен, със следващия ни студиен албум ще предприемем още една голяма крачка напред, но сега трябва да се концентрираме върху текущите събития.

Ти и Roland сте рамо до рамо още от присъединяването му към SONIC SYNDICATE през 2005 г. Как точно ти въздейства тази голяма промяна не само от музикална, а и от лична гледна точка?
Адски тъжно ми е, че се разделихме с Roland. За добро или зло, започнах да свиквам с липсата му. Когато той напусна SONIC SYNDICATE, всички бяхме шокирани. Може да се каже, че тогава бяхме на върха в своята кариера. Изобщо не очаквахме, че ще си тръгне. Дойде ни като гръм от ясно небе. Тъкмо бяхме издали албума “Love and Other Disasters“. Напускането му на THE UNGUIDED беше очаквано. Искам да кажа, че нещата се случиха бавно, но прогресивно. Личният му живот запълваше времето му все повече и повече. Той е мениджър към един проект, който принадлежи на голяма компания тук в Швеция. Знаехме, че ситуацията се движи към този изход, защото беше единственото решение. За разлика от времената в SONIC SYNDICATE, този път бяхме подготвени за тази новина. Roland е страхотен човек и музикант. Той е прекрасен фронтмен и феновете ни го обожаваха. Разбира се, макар и очаквана, раздялата с него беше тежка както за нас, така и за феновете. Късметлии сме, че попаднахме на Jonathan. Мислехме си колко малко вероятно е да случим на човек, който пее и свири толкова добре, колкото го правеше и Roland. Факт е, че гласовете им се различават, но и двамата са най-добрите в това, което правят. Да заместим Roland с някого, който се доближава толкова много до него е почти недостижимо. Лично за мен, никой не е толкова добър, колкото е Roland, хаха. В крайна сметка, към нас се присъедини музикант, който притежава различни характеристики. Гласът му е по-висок и по-мек, но е адски добър в пеенето. Вместо да попаднем в ситуация, в която всеки сравнява еднаквите им гласови възможности, избрахме нещо, което е ново за слушателите и феновете. За мен е невероятно, че имам възможността да работя с толкова талантливи личности като Roland и Jonathan. Такъв тип хора не растат по дърветата и повечето от тях вече са заети с други банди. Адски големи късметлии сме, че имаме толкова талантливи музиканти в състава си.

Дразниш ли се от факта, че хората все още масово Ви описват като група, състояща се от бившите членове на SONIC SYNDICATE?
Би било доста трудно да се опитаме да избягаме от този тип сравнение, хаха. Нещо като Phil Anselmo, който винаги ще бъде свързван с PANTERA. Независимо с какво се занимава, феновете винаги ще го свързват с тази емблематична банда. За нас е същото. SONIC SYNDICATE е нашето завещание в музикалната индустрия, най-връхната точка в нашите кариери. Силно вероятно е и да остане така. Въпреки, че с THE UNGUIDED вече имаме четири албума зад гърба си, нямам нищо против да чувам за това. Всеки ден слушам за тази част от миналото. Мислех си, че след като издадем един албум и хората ще забравят за SONIC SYNDICATE, но явно съм грешал, хаха. Наистина нямам нищо против да говоря за тази група. С тях си прекарахме страхотно и пазя доста ценни спомени. Късметлия съм, че прекарах осем години от живота си с тях. Научих ценния урок, че всъщност е доста трудно да се изкачиш до такова ниво и силно се радвам, че успяхме да го постигнем. Това не е нещо, което всеки успява да изживее.

Намираш ли някакви разлики в стила си на писане в SONIC SYNDICATE и начинът, по който развиваш звученето на THE UNGUIDED?
Смятам, че стилът ми на писане в THE UNGUIDED е една идея по-зрял. SONIC SYNDICATE започна като доста амбициозен проект с много възможности за развитие. Бяхме доста млади, когато подписахме с големите звукозаписни компании, мениджъри и букинг агенции. Донякъде, нещата излязоха извън нашия контрол. От креативна гледна точка, на моменти бяхме принудени да правим неща, с които при естествен път на развитие, може би не бихме се захванали. Правихме това, което се очакваше от нас, а не това, което самите ние искахме. Сега с THE UNGUIDED е различно и това стимулира много повече креативната ми страна. Бях загубил този тип усещание към края на отношенията ни със SONIC SYNDICATE. За съжаление, групата се превърна в нещо, в което не можех да разпозная себе си. THE UNGUIDED може да се опише като нещо, произлязло по естествен път от започнатото със SONIC SYNDICATE. А и от друга гледна точка, тогава бяхме млади. Следователно, касаеха ни проблемите, които се въртят в главата на един млад човек. Например, когато в наши дни слушам “Only Inhuman“, не мога да разбера как тази група от млади хора е създала хитов албум с такъв огромен потенциал. Силно впечатлен съм, защото при писането на песни в днешно време, имаме навика да прекаляме с анализирането на нещата. Свикнали сме с целия този процес от продукционна гледна точка, а в миналото действаме спонтанно и това е нещо, което с времето се промени. Все още срещам фенове, които споделят, че харесват и двете банди, но везната им определено се накланя в полза на SONIC SYNDICATE. Разбира се, напълно нормално е, че някои хора искат да издаваме “Only Inhuman“ отново и отново.

Снимка: Fredrik Nystedt

Със сигурност си забелязал, че не сте единствените музиканти, които са жертва на този тип претенция от страна на феновете. В крайна сметка, каквото и да правите, винаги ще има недоволни.
Да, точно така смятам и аз. Въпреки това, не смятам, че феновете ни наистина ще останат доволни ако се върнем към звученето от “Only Inhuman“. Даден албум може да отразява чувствата и мислите ни от времената, в които сме го писали. Носи едно приятно и носталгично чувство. Със сигурност не бихме успели да пресъздадем тези неща, защото самите ние не сме същите хора, които бяхме тогава. Затова смятам, че когато феновете копнеят за завръщане към старото, те всъщност не осъзнават, че не го искат. Правенето на един и същи албум не е нещо, към което се стремим, за да може да задоволим своите почитатели. Би било значително по-добре ако продължаваме да прогресираме като личности, музиканти и текстописци.

Говорейки за двете банди, на моменти значително наблягаш на миналото. Има ли нещо, което би посъветвал младото си Аз да направи по различен начин?
От моя гледна точка, начинът, по който напуснах SONIC SYNDICATE можеше да бъде значително по-добре обмислен и осъществен. Бях разочарован и ситуацията стана доста сложна. Тази група е детето, което аз и брат ми създадохме през 2002 г. и отгледахме. Почувствахме, че ни бива отнето. Както в бандата, така и в живота си, ние поканихме хора, на които се доверихме и бяхме твърде мили с тях. Това ни изигра лоша шега, защото осъзнахме, че намеренията им са напълно различни от тези, които представиха пред нас в самото начало. Съжалявам, че някои от тези неща се случиха. Може някои ден ако се видим, да ти разкажа повече, но засега ще спра дотук, защото не искам да отварям стари рани, които са почти забравени. Относно THE UNGUIDED, има неща, за които също съжалявам. Говоря за последния ни албум и как подходихме в определени ситуации, както и начинът, по който протече напускането на Roland. Не се гордея и как аз самият подходих. Ако това се беше случило сега, щях да действам по различен начин. Хубавото е, че след всичките тези неща си взех поука. А и сега съм няколко години по-възрастен и гледам по-обективно на този тип ситуации. В крайна сметка, това е просто една група. Едно хоби. Със SONIC SYNDICATE беше малко по-различно. Това беше нашата работа, нашия живот. Вложихме доста чувства и тази банда беше всичко за нас. Ще завърша с твърдението, че според мен музиката трябва да те кара да бъдеш щастлив, да няма много драма около теб. Аз не предприех нищо, което да олекоти тези ситуации, да облекчи драмата, да не разделя феновете ни… Бях един от катализаторите в усложняването на всичко и изобщо не се гордея с този факт.

Гледайки ретроспективно върху своята кариера, можеш ли да кажеш, че имаш любими грешки, от които всъщност си се поучил и си станал по-добър музикант?
Веднага се сещам за едно нещо, което лично лично аз смятам за огромна грешка, но поради някаква причина, феновете го харесват. Говоря за кавъра на t.A.T.u, който включихме в “Only Inhuman“…

Хахаха, тръпна в очакване да отговориш на следващия въпрос… Защо?!
Ами… Направих всичко, което можах, за да не го запишем, хаха. Не смятах, че мястото му е в албума. Нямам нищо против t.A.T.u. Може би, донякъде харесвам оригинала на песента. Просто беше адски странно да слушам как двама мъжаги пеем тази песен. Беше доста тъжен ден в студиото, хаха. След това, звукозаписната компания и мениджмънта ни обещаха, че въпросният кавър ще бъде включен като бонус песен в японската версия на диска. Всички знаем, че японските бонуси рядко достигат до много хора. За наша огромна изненада, когато издадохме “Only Inhuman“, кавърът седеше в средата на списъка с песни. Изобщо не се гордея с този развой на събитията, но ми се наложи да живея с тази мисъл и да свикна с нея. В крайна сметка, почитателите ни харесаха идеята. Особено когато обикаляхме по концерти в Русия… Знаеш, че тази песен е нещо като национален химн в тази държава. Свирихме парчето на живо и публиката там полудя.

Знаеш ли… Този кавър би бил страхотно попълнение към компилации от типа на “Punk Goes Pop“.
Много точно казано, хаха. Изобщо не се бях замислял от тази гледна точка на нещата… Намирам тези кавъри за забавни. Според мен, за да може един кавър да бъде сметнат за успешен, тo той трябва да освежи оригинала по един или друг начин. Aко ще правиш кавър, не бива да звучиш като оригинала или по-лошо. Трябва да надградиш вече създаденото. Не мисля, че това се случва винаги, когато дадена метъл банда направи кавър на някое поп парче. Има някои поп песни, които просто няма как да станат слушаеми, поради липсата на каквато и да е креативност. Дори да се опиташ да ги освежиш, пречупвайки ги през призмата на метъла.

Въпросните “Punk Goes Pop“ компилации са съставени от редица модерни банди. Какво е мнението ти относно повечето млади банди и фактът, че голяма част от тях звучат еднакво?
Не съм сигурен, че мнението ми ще бъде достатъчно обективно. Явно ти познаваш този жанр. Понякога и аз слушам метълкор, но през повечето време наблягам на по-традиционни неща. Проходих в рок и метъл средите, слушайки пауър метъл, а след това продължих с дет метъл. В последствие започнах да изучавам скрийм вокалите. С времето прослушах блек метъл и други тежки жанрове. Вкусът ми е доста разнообразен и понякога слушам наистина странни неща, хаха. Метъл сцената бива изпълнена от групи, които поради една или друга причина не са иновативни.

Според мен, голяма част от тези банди умишлено се отказват от това да звучат иновативно, за да могат да следват вече работещи формули.
Да, точно. Вършат това, което се изисква от тях и нищо повече. Изкарват албум, който бива отразен от едни и игнориран от други. Вярвам, че иновативният подход е по-добрият избор в случая. Не казвам, че ние сме кой знае колко необикновени, но правим песни, които бихме искали да слушаме. Автентичното при нас идва от факта, че всичко е свързано помежду си. Първите ни три албума могат да бъдат разглеждани донякъде като концептуална трилогия. Планирахме тези неща още през 2010 г. и от тогава знаехме какво точно искаме да създадем и постигнем с тези три творби. Същото е и сега. Имаме изградена представа относно следващите три албума, та дори отвъд тях. Вече сме избрали артуърка, който ще ни трябва в следващите пет години. Това, което искам да кажа, е че се трудим повече от средностатистическата банда. Не е нещо уникално, но със сигурност сме една идея по-упорити в желанието си да постигнем нещо.

Снимка: Stormbringer

Освен музиката, имаш ли други интереси и хобита, които преследваш?
О, да. Съвсем спокойно мога да кажа, че съм геймър. Играя доста на компютъра, най-вече в Blizzard. Преди време играех доста на PlayStation, но с времето почти спрях. Случваше се, че си купувах конзола, а нямах игри, с които да се забавлявам. В последствие си купувах игри, но някои от тях оставаха неразпечатани. Когато конзолата остарее, продавах всичко и така дори не докосвах някои от игрите. Този път имам PlayStation 4 и смятам да бъда малко по-сериозен, хаха. Донякъде е вдъхновяващо. Постоянно гледам филми, чета книги… Опитвам се да съм в час със случващото се в сферата на технологиите и гейминга. Интересувам се от подхода при писането на книги и създаването на филми. Тези неща ме мотивират да пиша по-добри текстове, както и да бъда по-креативен в разказването на собствените ми истории. Старая се да се обграждам с неща, които ме вдъхновяват да бъда по-добра личност, по-добър музикант. Също така, в момента съм мениджър на една доста голяма компания в Швеция. Екипът ми се състои от около 20 души, та може да се каже, че съм доста зает. От мен се изисква да вложа време и усилия във всичко, което правя. Затова, за съжаление, хобитата ми остават на заден план. Да не забравяме, че в момента съм концентриран върху издаването на “And The Battle Royale“ и концертите, които изнасяме. Ако се опитам да отделям  време на всичко, което искам да правя, то денонощието трябва да бъде поне два пъти по-дълго, хаха. Съчетавам няколко свята в един и този начин на живот е доста забавен.

Каза, че си фен на Blizzard. Ще гледаш ли живото предаване на BlizzCon по-късно тази вечер? (бел. авт. – интервюто е взето в навечерието на събитието)
О, да. Определено! Няма как да го пропусна. Все още не съм закупил своя виртуален билет, но веднага щом приключим, ще го направя. Също така, тук в Стокхолм, има едно място, което можеш да посетиш и да гледаш събитието на живо. Най-вероятно ще отида там и ще изпия някоя друга бира, докато гледам. Развълнуван съм! Носят се слухове, че ще обявят новия експанжън на World of Warcraft. Играя още от първите дни, когато компанията пусна тази игра.

Това е прекрасно. Аз открих играта малко след излизането на “Wrath of the Lich King“.
Като се замисля, това също не беше скоро… Огромен фен съм на Blizzard, защото ми допадат не само игрите, а и начинът, по който са направени и интересните истории, които разказват. Всяка една от тях има свой собствен свят, който носи със себе си редица вълнуващи неща. Последно време най-често играя “Diablo III: Rise of the Necromancer“. Все още не съм се наситил на новия клас necromancer, хаха.

Никога няма да забравя годините, в които стоях пред компютъра до късно, за да си развивам друида в Diablo II…
Далеч не си единствен, хаха. Тези игри са толкова добри, че човек може да прекара дни играейки ги.

На чия страна си в World of Warcraft… Ордата или Алианса?
Ордата естествено, хаха.

Lok’tar!
Lok’tar ogar! (бел. авт. – Популярни бойни викове от страна на Ордата по време на битка в играта. Lok’tar! – Победа!; Lok’tar ogar – Победа или смърт!)

Хахаха, никога не съм предполагал, че ще си разменя тези думи по време на интервю.
Ставаме двама, човече! Това беше готино, хаха.

Спомена,  че играеш World of Warcraft от самото начало. Все още ли се подвизаваш с героя, който създаде тогава?
Всъщност, да. Започнах като troll rogue, но когато Blizzard пуснаха опцията да си смениш расата в “Wrath of the Lich King“, минах към blood elf. Ти како какъв се подвизаваш?

Винаги съм бил най-голям фен на комбинацията tauren druid. 
Това всъщност е една от най-сполучливите класови комбинации.

Снимка: Stormbringer

Да сменим темата с един малко по-различен въпрос. Какви страхове и опасения имаш относно света, в който живеем? Какво според теб трябва да се промени, за да направим света едно по-добро и безопасно място?
Веднага се сещам за опасните идеологии, които се прокрадват из целия свят… Най-вече в Европа и Америка. Говоря за расизма и липсата на разбиране. Все по-зачестилите прояви тероризъм също не помагат и загрозяват нещата. В Стокхолм също имаше терористичен акт преди има-няма половин година. Не много далеч от там, където живея и се намирам в момента. Последно време ми се налага да си пазя гърба, когато излизам и да внимавам повече от обикновено. Преди няколко години не чувствах, че имам нуждата да го правя. Други важни казуси са влошаващият се климат, липсата на морал и въздействието, което Интернет оказва върху населението. Когато използвам градския транспорт, наблюдавам останалите пътници и най-вече начина, по който се държат един с друг. За жалост, голяма част от тях са толкова студени, колкото е и времето тук. Например, майка ми живее на село. Когато идва да ме види в Стокхолм, тя поздравява всеки срещнат човек. Това е нещо, което тя е свикнала да прави през целия си живот. За жалост, когато прави това тук, хората си мислят, че е луда и се страхуват от нея, защото е мила с тях. Това е нещо, което намирам за доста грешно. Трябва да ни пука повече един за друг. Преди малко споменах и влошаващия се климат… Също тема, от която почти никой не се интересуват. Влошаването на околната среда е пагубно за нашата планета. Не трябва хора като Donald Trump да притежават власт, защото това не прави услуга както на самите нас, така и на Земята.

Няма как да има добри последствия, когато богат шоумен, който няма понятие от политика и разпространява омраза, дойде на власт.
Много точно казано. Ако трябва да съм честен, не вярвах, че ще издържи толкова дълго. Очевадно е, че той все още е там, взимайки странни и опасни решения. Последиците от тези решения са нещо, с което ние ще трябва да живеем. Затова и броя дните, които остават до момента, в който този обезумял маниак изчезне. Надявам се, че след това, жителите на САЩ ще изберат някого, на когото му пука за планетата и хората, които я населяват, а не само и единствено за собственото му финансово състояние.

Понякога попадам на информация, че положението в Швеция също не е много розово…
Да, за жалост. Следващата година имаме избори, а расизмът тук се разпространява все повече и повече. В сравнение с предишните избори, можеш да видиш, че социалните медии всъщност направиха услуга на това расистко движение. Изглеждаше, че всеки е против него, но пишейки за този тип индивиди, хората всъщност ги “захранваха“ с повече гласове. Крайният ефект беше абсолютно противоположен спрямо първоначалните намерения. Най-добрият начин да бъдат спрени тези организации и хора, изпълнени с омраза, е да бъдат игнорирани, а не обсъждани постоянно, защото това им дава публичност. Надявам се, че този път жителите на Швеция са си взели поука. Виждам този проблем и в страните съседки на Швеция. Всяка една от тях има партия, която представлява тези интереси. Стават все по-силни и по-силни… Същото се случва във Франция и Германия, както и във Великобритания. Вместо да затварят границите, те трябва да “построят мостове“, които да ни направят по-свързани като общество. Надявам се, че с времето, всеки един от нас ще се опита да бъде своята най-добра версия, мислейки повече за околната среда и правейки избори, които ни подтикват към един по-добър свят. Ако всички дадем по малко от себе си, то ще направим много и ще окажем огромно влияние върху по-мащабната картина.

Хубавото тук е, че не си единствения и има много хора, които се стремят към един по-добър свят. Това дава надежда, че все пак, нещата ще се оправят.
Същото е и за тези от нас, които получават някаква публичност. Винаги се опитвам във всеки един албум да има поне една песен, която засяга някои от проблемите, за които говорихме. В новия ни албум това е “Force Of Nature“. В предишните три албума, това са “Boneyard“, “Eye Of The Thylacine“ и “Inherit the Earth“. Чувствам, че до известна степен, чрез музиката си, ние успяваме да събудим хората и да ги накараме да обърнат внимание на случващото се около тях. Ако не само феновете ни, а и всички останали, гледат така на нещата, то това е стъпка в правилната посока. Понякога обичам да пиша и за въображаеми неща, но винаги гледам да има поне една реалистична песен във всеки албум.

Снимка: Joel Nilsson

Тъй като се върнахме обратно на THE UNGUIDED, какво според теб Ви чака в близкото бъдеще откъм промотиране и концертна дейност?
Хубавото вече е, че разполагаме с повече възможности да изнасяме концерти. Докато Roland беше в групата, заради заетостта си с личния му живот, беше трудно да запазваме дати за концерти. Той имаше толкова много неща на главата, че не му оставаше време за групата и понякога нямаше как да отговорим навреме на дадена покана за участие. Някои от концертите не се случваха, защото трябваше да откажем или както казах, не успявахме да отговорим навреме. Сега, групата е приоритет на всички, та вече няма да ни се налага да пропускаме готини възможности. Ще можем да обикаляме повече, отколкото го правихме в миналото. Ако получиш оферта от голям фестивал и я откажеш, правиш нещо, което е равностойно на това бандата ти да се самоубие. Няма да те потърсят, за да те поканят отново. Допускали сме тази грешка и нямаме намерение да го правим отново. Надявам се, че с този албум и предстоящите концерти, ще достигнем до повече хора.

Смятам, че видеоклипът, който пуснахте към “The Heartbleed Bug“ е добре направен. Сподели някои от задкулисните детайли при направата му. 
Когато дойде моментът, в който трябваше да помислим върху видеоклипа, ние решихме, че искаме да направим нещо, което все още не сме. Занимавали сме се със зеления екран и специалните ефекти, занимавали сме се със свирене в студиото, както и със заснемането на концертни кадри и още доста разнообразни локации за снимане. Идеите ни се изчерпваха, защото различните формати за видеоклипове са ограничени на брой. Искахме да изследваме нещо ново. Взехме един човек от снимачния ни екип, който ни придружи на някои от фестивалните ни изяви това лято. Той засне всичко… Беше част от цялото ни ежедневие и заснемаше всичко, което правим както на сцената, така и извън нея. Просто ни следваше навсякъде и снимаше постоянно. В края на лятото събра всичко и създаде този видеоклип. Всъщност ние изобщо не свирим “The Heartbleed Bug“ в използваните кадри, хаха. Той свърши работата си по възможно най-добрия начин. Има своите тъжни части, когато мелодията е по-безрадостна, но в същото време носи лъч надежда. Също така, носи и доста приятно настроение. Не знаехме какво точно да очакваме, защото подходът беше по-експериментален от обикновено. Лично за мен, крайният продукт е доста добро музикално видео.

Имайки предвид, че досега не сте били в България, чувал ли си нещо за нашата страна? Ако да – какво?
Да… Срамно е, че все още не сме свирили в България. Мисля, че веднъж идвахме със SONIC SYNDICATE… Почти бих се хванал на бас дори, хаха. Не се сещам кога обаче… Когато си в група и обикаляш света, за да изнасяш концерти, всяка вечер си в различен град, та спомените ти започват да се смесват един с друг. Мисля, че идвахме с AMARANTHE, когато изнасях концерти с тях през 2011-а и 2012 г.

Тук объркването поради смесването на спомени изиграва своята роля… AMARANTHE не са гостували в България, хаха.
Оу, така ли? Напълно възможно, хаха. Ами… Малко се обърках, а и никога не съм бил добър по География. Хубаво е, че обикалям света от толкова много време. Преди се бърках доста, но вече си казвам “Аха, значи тази страна граничи с тази.“ и т.н. Като сме тръгнали, знаеш ли дали всъщност сме идвали със SONIC SYNDICATE?

Не съм сигурен. Мисля, че не. Дори да сте идвали, това е било около началото на кариерата Ви, когато съм бил твърде малък, за да помня състоялите се концерти.
Хм, значи ще проверя в Гугъл след като приключим.

The Unguided – Nighttaker (Official Video)

Говорейки за това колко много обичаш концертната дейност и пътуванията, кои са някои от любимите ти места в света?
Обичаме да се връщаме в Германия, защото тя е нашият втори дом, а и там жънем най-голям успех. Наскоро изнесохме два концерта в Австрия и донякъде настроението там е същото. Хората там са гостоприемни, ние сме добри приятели с промоутърите, чувствахме се като у дома си. Постарахме се, за да може тези концерти да бъдат запомнящи се. В Швеция е малко по-сложно. Съдя както от това, което виждам, така и по самия себе си. В Германия хората не спират да се движат и са доста шумни, а тук е точно обратното. Тук има хора, които са нещо като музикална полиция, хаха. От тях най-често чуваме “Виж го този! Обърка това и това…“. Със сигурност не съм така, но когато отида на концерт, седя на едно място и се наслаждавам на музиката. Обожавам музиката, но не комуникирам кой знае колко с бандата, която свири. В миналото нещата не стояха така… Вие младежите обичате да се въртите като пумпали и да не седите на едно място. Предполагам, че тази промяна идва с годините, хаха. С THE UNGUIDED изнесохме няколко концерта в Русия, която се оказа наистина готина концертна дестинация. Руснаците са напълно побъркани, хаха. Потапят се в музиката и полудяват. Понякога, когато кажеш нещо, не всеки те разбира, тъй като явно повечето хора там не знаят английски. По същата логика, мога да им говоря на шведски и те пак ще отвърнат с викове.

Напълно нормално, хаха. Въпреки че е широко разпространен език, не всеки знае английски.
Факт, но смея да кажа, че твоят английски е доста добър.

О, благодаря ти! Занимавам се с английски от детската градина, което беше преди 15-16 години. От тогава насам не минава ден, в който не ми се налага да говоря на английски поради една или друга причина.
Това обяснява високото ти ниво. Понякога в южна или източна Германия ни се е случвало да изпитваме трудности при комуникацията на английски език. Хората там говорят единствено на немски, а ние не сме толкова добри. Говоря малко немски, но не достатъчно добре, за да мога да водя разговор. В Швеция английският е широкоразпространен.

Може следващия път, когато се чуем, да пробваме да говорим на шведски, хаха. В момента уча норвежки, а следващия семестър започвам и шведски.
Това е прекрасно! Двата езика не се различават особено, но шведският звучи доста по-добре от норвежкия.

Другата ми опция е датски, но съм чувал, че е доста труден за произнасяне…
Опитвай се да стоиш възможно най-далеч от датския, хаха! Датският е повече сбирщина от различни звуци, отколкото е език. Тук се бъзикаме, че ако си глътнеш голям картоф и той заседне в гърлото ти и ти се опиташ да говориш шведски, то ще звучи все едно приказваш на датски.

Хахаха, това не го бях чувал… Колкото и да ми е приятно да говорим и да ми се иска да продължим, трябва да си взема един бърз душ и да ходя на концерт, защото вече закъснявам значително, хаха.
Напълно те разбирам. Без проблем ще продължим някой друг път! На какъв концерт ще ходиш?

На един доста интересен проект, чието име е IGORRR. Музиката им представлява смесица от дет и блек метъл, дъбстеп, опера, барок и още една камара други жанрове.
Звучи достатъчно странно, за да ми хареса. А и Igor е името на асистентът на д-р Франкенщайн. Беше ми приятно да си говоря с теб. Това е най-готиното интервю, което съм давал в последно време.

Благодаря ти за милите думи, Richard. Последните думи са твои. Въпреки че си говорихме цял час, има ли нещо друго, което би искал да кажеш?
Оценявам подкрепата, която феновете ни оказват. Благодаря на всички, които вече са си поръчали новия ни албум “And The Battle Royale“, въпреки драстичните промени в нашия състав. Днес видях един пич, който си беше татуирал нашия символ, който носим от началото на групата. С началото на новата трилогия, ние го променихме малко, за да символизира промяната в групата. Бях истински благодарен, че този човек наистина одобрява новата ни концепция.

Страшно много ти благодаря за отделеното време. Желая ти попътен вятър и всичко най-добро в бъдещите ти начинания! Приятна вечер и до следващия път!
Ще направим всичко възможно, за да дойдем в България. Благодаря ти за готиния разговор, Иван. Приятна вечер и весело изкарване на концерта!