Интервю с John Gallagher (DYING FETUS)

На 8 декември 2014 година се състоя единствения засега български концерт на американските бруталисти DYING FETUS. Екстремният празник беше в несъществуващия вече клуб „Jet Rock“. Там DYING FETUS бяха с още три групи. Тогава успях да разговарям с барабаниста на бандата Trey Williams. По повод на последния албум на екстремистите „Make Them Beg for Death“, който излезе в края на миналата година и е девети в дискографията им, събеседник е единственият, който помни началото John Gallagher.

С въпроси и превод помогна Цветан Рачев от Русе.

Интервюто с John Gallagher (DYING FETUS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 8.01.2024 година.

От другата страна – Привет, John, как върви промоцията на новия албум на DYING FETUS „Make Them Beg for Death“?

John Gallagher – Чудесно, обичаме да правим това. Всичко се получава страхотно. Целият екип е впрегнат в неговата промоция, както групата, така и мениджмънта и лейбъла. Всички вложиха много усилия в този запис. Пуснахме го, оказа се много успешен. И сме много доволни. Всички усилия, които положихме за този албум, сега се отплащат.

От другата страна – Ако сравниш успеха на този албум с успеха на предишните, как са нещата?

John Gallagher – Имахме много добри продажби през първата седмица. Хората купуват плочи и дискове и дотук „Make Them Beg for Death“ е най-добре продаваният ни албум от всичките ни издания. Ако използваме това за основа, феновете прегърнаха изцяло албума. Планът работи, ако трябва да се изразя по този начин. Пуснахме продукт, надявайки се, че феновете ще го харесат, както и правят. Благодарни сме за това.

От другата страна – По какъв начин се изчислява успехът днес?

John Gallagher – Можеш да вземеш Spotify статистиката, клипове, хората, посещаващи концертите, колко мърч се продава. Днес феновете купуват повече тениски. Всички тези неща могат да ти подскажат какво се случва с една банда. Също така можеш да разгледаш коментарите и мненията, които получихме за новия ни албум. Нещата са много добре. Сега можем да поемем и нашата част, като тръгнем на турне в подкрепа на „Make Them Beg for Death“.

От другата страна – Как биха изглеждали DYING FETUS днес, ако започвахте кариерата си сега?

John Gallagher – Има голяма разлика между преди и сега. С Интернет е добре, защото разпространява музиката ти навсякъде. В същото време, ако направиш нещо неприемливо, нещо, което предизвиква въпроси, което не се харесва на публиката и тя не е съгласна, можеш да бъдеш критикуван и пренебрегван. Да попаднеш под ударите на кенсъл културата. Днес сякаш живеем в един прозрачен свят. Трябва да внимаваш какво говориш. През 90-те можеше да кажеш каквото си искаш и много хора правеха расистки или сексистки изказвания. Днес всеки плаща за коментарите си и е отговорен за тях по темите, които обсъжда. Смятам, че Интернет има, както плюсове така и минуси. Има както положителни, така и отрацателни страни.

От другата страна – Това означава ли, че музиката Ви е по-осъзната?

John Gallagher – Музиката ни винаги е била много осъзната. Винаги сме искали да правим брутални, но и запомнящи се албуми. Вече сме по осъзнати и предпазливи по отношение на заглавия и обложки. Парче от новия ни албум се казва „Throw Them in the Van“. Оригиналното заглавие беше „Throw Her in the Van“. Замислих се, дали да не променя „her“ на „them“. Смених го, за да не си мислят хората, че сме сексисти. Не бих искал да ме определят като женомразец. Това е само малък пример за автоцензура. Същото стана и с корицата. Искахме много кървава и въздействаща картина. Но се наложи да променим и нея по желание на „Relapse Records“. В оригинал беше много кървава. Днес дори в дет метъл сцената вече има цензура. Групите не са толкова брутални, освен ако не са много ъндърграунд, порн-грайнд или нещо подобно. В крайна сметка трябва да обмисляме какво правим и какво казваме особено в Интернет.

От другата страна – Тази цензура всъщност ограничава ли креативността Ви?

John Gallagher – Да, по някакъв начин би го правила. Наистина би могло. В крайна сметка не можеш да изпускаш юздите. Но може би това е за добро, защото трябва да се съсредоточиш върху музиката и да бъдеш запомнен с нея, а не толкова с обложката. На първо място винаги става въпрос за музиката, за удоволствието от нея и насладата, която носи. Никой не може да цензурира музиката. Но при другите неща в една или друга степен – да, има ограничение.

От другата страна – Но можете да разпространявате идеите си чрез музиката?

John Gallagher – Да, ние не сме толкова цензурирани. Свободни сме да правим, каквото желаем. Според мен обложката на последния ни албум не е най-добрата, но и тази, с която той излезе, се оказа много успешна. Понякога се случва да имаш идея, която си мислиш, че е добра, но се оказва, че не е. По отношение на музиката съм 100 процента отдаден и точен в действията си. В крайна сметка цензурата не ни влияе чак толкова. Имаме възможност да правим онова, което искаме, не бягаме от себе си, не сме репресирани по някакъв начин. Може би трябва да сме по-внимателни с чувствата на останалите.

От другата страна – Кой измисли обложката и символизира ли нещо повече от човек, на който всеки момент ще му прережат гърлото?

John Gallagher – Може да търсиш всякакво значение дори и по-дълбоко. Идеята дойде от последния текст, който написах за албума – „When the Trend Ends“. Обложката визуализира концепцията, че слабите ги премазват. Те са доминирани. Представя силата и мощната енергия на дет метъла като музика. Обложката е свързана и със заглавието „Make Them Beg for Death“, за да бъде едно цяло с музиката в албума и оформлението. Всичко да е естетически издържано. Щастливи сме, че го постигнахме. Мениджмънтът беше много ангажиран с обложката. Те възприеха името на албума, музикалната посока и текстовете и на тази база оформиха корицата. С моя помощ разбира се, но аз съм много зает с музиката и текстовете, с продукцията на звука, миксирането и мастеринга. Така понякога мениджмънтът помагат с други части от процеса. Оказаха ни голяма помощ за крайния вид на албума. Много е важно обложката на албума да е толкова силна колкото и музиката, и бандата. С този албум го постигнахме. Обложката е много добра.

От другата страна – Кои са тези, които трябва да молят за смърт?

John Gallagher – Както казах, заглавието идва от текста на песента „When the Trend Ends“. Много хора живеят според модните течения и онова, което е модерно към дадения момент. Примерът е в Интернет – виждаш маймуна и тя се държи като маймуна. Събира последователи, пускат се селфита. Живеят в много фалшив свят, без да се замислят за секунда. Всичко в техния свят е фалшиво, носи се по течението и е евтино. Песента е за хората, които се пускат по модата, за фалшивите хора. Тази песен е и за фалшивите фенове, които слушат метъл, защото са решили, че е модерно за момента. Името кореспондира с „Kill ‘Em All“ на METALLICA. Истинските фенове срещу позьорите. Това са Те в заглавието.

От другата страна – Има ли нещо, което направихте за първи път в новия албум?

John Gallagher – Пробвахме малко различни рифове, малко странни видове темпо. Като 5/9 към които никога преди това не сме посягали. Използвахме и пасажи на ударните, към които досега не бяхме посягали. Trey Williams направи някои различни барабани. „Throw Them in the Van“ например е изцяло грайндкор песен без типичния за нас брейкдаун. DYING FETUS е група, която винаги има брейкдаун рифове или по-бавни части. Този път създадохме песен като „Throw Them in the Van“, която е грайндкор. Използвахме бийтове, които преди не влизаха в музиката ни. С всеки албум се опитваме да променяме някои неща. Дали ще е ритъма или ще направим някои малки промени в темпото. Такива работи. Все неща, които променихме с цел експеримент и никога преди това не бяхме правили.

От другата страна – Има ли елементи в музиката Ви, които повече Ви харесват днес в сравнение с началото?

John Gallagher – Технологията на запис днес по отношение на китарите например ни дава повече възможности в сравнение през 90-те. Софтуера, който използваме, таблатурите за китари, програмите разширяват обхвата на композиторите. Различните устройства дават повече свобода при създаването на музика и реализирането на идеите. Вече не работим с ленти и касети, от които се нуждаехме в миналото. Тогава изсвирваш риф, записвайки го на лента. Днес технологиите са по-развити. Записваме по-лесно, по-лесно прослушваме идеите, което прави процесът по-удовлетворяващ. Записите стават по-бързо и по-лесно. Разбира се и тогава, и сега идеите са винаги най-важни. Това не се е променило. Просто днес имаме повече и по-добри възможности и устройства за тяхното развитие.

От другата страна – Има мнение че DYING FETUS са основното вдъхновение за деткор сцената – твоето мнение?

John Gallagher – Има такова нещо. Деткор сцената ползва много брейкдауни, много груув. Това направи нас популярни и ни отличи от другите групи. Но ние не звучим толкова близо до деткора, не бих определил музиката ни като деткор. Имаме общи черти, примерно косата ми е къса, имаме по-градски вид. Никога не сме изглеждали като типичната метъл банда с кожи и пирони по ръцете. По никакъв начин не сме се заигравали със сатанинския имидж. Деткор сцената взе донякъде имиджа си от нас. Този уличен подход. Но всичко се развива и се променя в нещо друго. Такъв е редът. Дет метъл стилът се роди от траша и спийд метъла на банди като POSSESSED и VENOM. Всяко нещо има своите корени, след което се развива и поема в някаква друга посока. Деткор групите искаха собствена идентичност и бяха повлияни от нас в това отношение. Радвам се, че имаме пръст в този факт.

От другата страна – Съветът ти към младите банди, които започват кариерата си сега?

John Gallagher – Създайте собствен имидж, направете нещо различно, не следвайте модерните течения. Групи, които копират други не печелят нищо. Има банди, които се превръщат в копия на други банди, опитвайки се да надхвърлят успеха им. Няма как да се получи. Трябва да предложите нещо ново, нова идентичност, ако искате. Без значение какво е, трябва да е различно. Намерете какво е уникално за Вас. И направете каквото е необходимо, за да го постигнете.